АННА ЛИЛОВА
(1935 – 2022)

Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия с дъл­бо­ка скръб и тъга се прекла­ня пред памет­та на чове­ка, уче­ния и пре­во­да­ча Анна Лило­ва, коя­то е не само един от пър­ви­те учре­ди­те­ли на наша­та орга­ни­за­ция, а и дви­га­тел и глав­на опо­ра за ней­но­то осно­ва­ва­не и твор­чес­ко изграж­да­не през годините.

Бла­го­да­ре­ние на Анна Лило­ва, гер­ма­нист­ка и сама­та тя талан­т­лив пре­во­дач на висо­ка нем­с­ка лите­ра­ту­ра, бъл­гар­с­ка­та чита­тел­с­ка пуб­ли­ка се запоз­на­ва чес­то за пръв път с твор­би на Сте­фан Цвайг, Гер­хард Хауп­т­ман, Юри Бре­зан, Франц Фюман, Ана Зегерс, Ебер­хард Паниц, Иоха­нес Р. Бехер, Ханс Носак, Хел­мут Айсен­де и др.

Сво­я­та бога­та лите­ра­тур­на кул­ту­ра и задъл­бо­че­ни нова­тор­с­ки про­уч­ва­ния в област­та на тео­ри­я­та и прак­ти­ка­та на пре­во­да А. Лило­ва сис­те­ма­ти­зи­ра в моног­ра­фи­я­та си „Увод в обща­та тео­рия на пре­во­да“ (1981).
Нес­п­рес­тан­ни­ят ѝ стре­меж да спо­де­ля зна­ни­е­то с четя­щи­те хора в пол­за на кул­тур­ния обмен в све­та дове­де до осно­ва­на­та от нея дис­цип­ли­на по тео­рия и прак­ти­ка на пре­во­да в Софийс­кия уни­вер­си­тет. Поко­ле­ния бъл­гар­с­ки пре­во­да­чи и бъл­гар­с­ка­та пре­во­да­чес­ка наука полу­чи­ха от Анна Лило­ва изклю­чи­тел­но цен­на­та 6‑томна поре­ди­ца „Изкус­т­во­то на превода“.

При­нос­ни за бъл­гар­с­ка­та наука и пре­вод­но дело, за евро­пейс­ко­то кул­тур­но наслед­с­тво оста­ва и ней­но­то учас­тие (1979 – 1990) като редак­тор по въп­ро­си­те на тео­ри­я­та на пре­во­да в ред­ко­ле­ги­я­та на авто­ри­тет­но­то меж­ду­на­род­но спе­ци­а­ли­зи­ра­но спи­са­ние Babel, изда­ние на ЮНЕСКО.

Анна Лило­ва беше висо­ко цене­на и от сво­и­те коле­ги във ФИТ и оста­ви с мъд­ро­то си ръко­во­де­не на тази авто­ри­тет­на меж­ду­на­род­на орга­ни­за­ция (1979 – 1990) човеш­ки и кул­тур­ни сле­ди, запом­не­ни до днес.

Зна­ем, че Анче­то, как­то я нари­ча­ме ние, коле­ги­те ѝ от СПБ, с неу­доб­с­тво и при­тес­не­ние би се усмих­на­ла на тези редо­ве, за да ни насо­чи само да осмис­лим оно­ва, кое­то ни оста­ви в сво­и­те кни­ги, науч­ни раз­ра­бот­ки и в сво­и­те преводи.

С призна­тел­ност към съд­ба­та, че общу­вах­ме с Анна Лило­ва и с мно­го обич се прекла­ня­ме пред памет­та ѝ!

От коле­ги­те в СПБ