Daily Archives: October 22, 2021

Становище на Съюза на преводачите относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

(пуб­ли­ку­ван в пор­та­ла за общес­т­ве­ни кон­сул­та­ции на 15.09.2021 г.)

Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия изказ­ва призна­тел­ност на работ­на­та гру­па към Минис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та, изгот­ви­ла Зако­ноп­ро­ек­та, и изра­зя­ва задо­вол­с­т­во от про­ме­ни­те, улес­ня­ва­щи достъ­па до съдър­жа­ние, кое­то е общес­т­ве­но дос­то­я­ние; въве­де­ни­те изклю­че­ния по отно­ше­ние на циф­ро­во­то изпол­з­ва­не на про­из­ве­де­ния или дру­ги обек­ти на закри­ла при обу­че­ние, как­то и рег­ла­мен­ти­ра­не­то на въз­мож­ност­та обек­ти­те на закри­ла да бъдат изпол­з­ва­ни от инс­ти­ту­ци­и­те за кул­тур­но наслед­с­тво без раз­ре­ше­ние на авто­ра и без запла­ща­не на възнаграждение.

По отно­ше­ние на мер­ки­те за засил­ва­не пози­ци­я­та на авто­ри­те и артис­ти­те изпъл­ни­те­ли при дого­ва­ря­не на изпол­з­ва­не­то на тех­ни­те обек­ти, как­то и на под­хо­дя­щи гаран­ции, че пра­во­но­си­те­ли­те полу­ча­ват спра­вед­ли­ви въз­наг­раж­де­ния по вече склю­че­ни дого­во­ри, Съю­зът на пре­во­да­чи­те отчи­та напра­ве­ни­те в Зако­ноп­ро­ек­та стъп­ки, но смя­та, че те са недос­та­тъч­ни и няма да дове­дат до „спра­вед­ли­во­то и съраз­мер­но запла­ща­не“, за кое­то се гово­ри в Дирек­ти­ва 2019/790 на Евро­пейс­кия пар­ла­мент и за кое­то в моти­ви­те към Зако­ноп­ро­ек­та се твър­ди, че се въвеж­да като „общ принцип“.

Спра­вед­ли­во­то и съраз­мер­но запла­ща­не е основ­ни­ят път за сти­му­ли­ра­не на твор­чес­ка­та дей­ност и обо­га­тя­ва­не на кул­тур­но­то мно­го­об­ра­зие, а за артис­ти­те изпъл­ни­те­ли и пре­во­да­чи­те в час­т­ност е един­с­т­ве­на­та гаран­ция за под­дър­жа­не на висо­ки про­фе­си­о­нал­ни стан­дар­ти. Съх­ра­не­ни­е­то на бъл­гар­с­кия език и раз­ви­ти­е­то на бъл­гар­с­ка­та сло­вес­ност са в пря­ка зави­си­мост от качес­т­во­то на пре­во­да, кое­то пък на свой ред зави­си от въз­мож­ност­та пре­во­да­чът да може да се издър­жа от тру­да си. Пред­ло­же­ни­те в Зако­ноп­ро­ек­та про­ме­ни не са доста­тъч­ни за реша­ва­не­то на този проб­лем, тъй като не дър­жат смет­ка за бъл­гар­с­ка­та дейс­т­ви­тел­ност. Допъл­не­ни­е­то в чл. 44: „В този слу­чай чл. 42 не се при­ла­га“ и нови­ят чл. 54а за дого­вор с автор на пре­вод са стъп­ки в пра­вил­на­та посо­ка, но пора­ди нерав­но­пос­та­ве­ност­та в отно­ше­ни­я­та меж­ду авто­ри­те и пол­з­ва­те­ли­те на тех­ни­те про­из­ве­де­ния не въз­пре­пят­с­тват масо­во­то изпол­з­ва­не на чл. 42, кой­то дава въз­мож­ност за още­тя­ва­не на авто­ри­те. С оглед на това Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия пред­ла­га чл. 42 да бъде допъл­нен с али­нея 3, коя­то да посоч­ва, че чл. 42 е неп­ри­ло­жим към лите­ра­тур­ни­те произведения.

За да съоб­ра­зи изис­к­ва­ни­я­та на Дирек­ти­ва­та за прозрач­ност, зако­ноп­ро­ек­тът въвеж­да задъл­же­ние за пре­дос­та­вя­не на акту­ал­на, раз­би­ра­е­ма, отно­си­ма и изчер­па­тел­на инфор­ма­ция на авто­ри­те и артис­ти­те изпъл­ни­те­ли най-мал­ко вед­нъж годиш­но за изпол­з­ва­не­то на про­из­ве­де­ни­я­та или дру­ги­те обек­ти на закри­ла, вклю­чи­тел­но за начи­ни­те на изпол­з­ва­не, всич­ки при­хо­ди и дъл­жи­мо­то въз­наг­раж­де­ние. За съжа­ле­ние, оба­че това задъл­же­ние оста­ва в сфе­ра­та на поже­ла­ни­я­та, тъй като не е пред­ви­де­на сан­к­ция в слу­чай на неиз­пъл­не­ние. Зато­ва Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия пред­ла­га към чл. 97 да се доба­ви нова али­нея, в коя­то да е ясно посо­че­на сан­к­ци­я­та при неиз­пъл­не­ние на това задъл­же­ние. Също така, в Зако­на е доб­ре да се въве­де задъл­же­ние за изда­те­ли­те да под­дър­жат досие – елек­т­рон­но или хар­ти­е­но, в кое­то да може да се уста­но­ви спаз­ва­не­то на това задъл­же­ние, напри­мер под фор­ма­та на допъл­ни­тел­на ал.10 към чл. 39: Изда­те­ли­те са длъж­ни да пазят на хар­ти­ен или елек­т­ро­нен носи­тел дока­за­тел­с­т­ва за със­та­ве­ни­те отче­ти и за уве­до­мя­ва­не­то на авто­ри­те за тях.

Съю­зът на пре­во­да­чи­те при­вет­с­тва пред­ви­де­на­та в Зако­ноп­ро­ек­та въз­мож­ност авто­рът или артис­тът изпъл­ни­тел да пре­тен­ди­ра за допъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние от стра­на­та, с коя­то е склю­чил дого­вор за изпол­з­ва­не или от ней­ни пра­воп­ри­ем­ни­ци, в слу­ча­и­те, кога­то пър­во­на­чал­но дого­во­ре­но­то въз­наг­раж­де­ние се ока­же явно несъ­раз­мер­но на при­хо­ди­те, полу­че­ни от изпол­з­ва­не­то на про­из­ве­де­ни­е­то. След­ва да се отбе­ле­жи оба­че, че тек­с­то­ве­те, уреж­да­щи про­це­ду­ра­та за меди­а­ция или евен­ту­а­лен съде­бен иск за допъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние, могат да оста­нат мър­т­во­ро­де­ни, тъй като ста­ва дума за доста мал­ки суми, неоп­рав­да­ва­щи раз­хо­ди­те и уси­ли­я­та от стра­на на авто­ра. Пора­ди тази при­чи­на Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия се отна­ся с извес­т­ни резер­ви към пред­ло­же­но­то отпа­да­не на зало­же­ния мак­си­ма­лен десет­го­ди­шен срок на дого­во­ра за изпол­з­ва­не на про­из­ве­де­ние. Навяр­но това огра­ни­че­ние наис­ти­на е бари­е­ра за раз­ви­тие на паза­ра на някои индус­т­рии, но в сфе­ра­та на кни­го­из­да­ва­не­то, напри­мер, то е от мал­ко­то ефек­тив­ни мер­ки, защи­та­ва­щи пра­ва­та на авто­ри­те, и в този сми­съл би било доб­ре да се потър­си начин да остане.