Monthly Archives: July 2018

Представяме „Репетиции“ на Владимир Шаров в превод на Здравка Петрова

Пред­ста­вя­ме рома­на „Репе­ти­ции“ на Вла­ди­мир Шаров в пре­вод на наша­та коле­га Здрав­ка Пет­ро­ва. Про­из­ве­де­ни­е­то е ско­рош­но изда­ние на „Факел експрес“.

В осно­ва­та на рома­на „Репе­ти­ции” е гран­ди­оз­ни­ят зами­съл на изпад­на­лия в неми­лост пат­ри­арх Никон да съг­ра­ди – през ХVІІ век бли­зо до Мос­к­ва – Нов Йеру­са­лим и в ново­пос­т­ро­е­ния храм на Гро­ба Гос­по­ден да повто­ри като мис­те­ри­ал­но дейс­т­во съби­ти­я­та от Страс­т­на­та сед­ми­ца. За цел­та е привле­чен френ­с­ки­ят коме­ди­ог­раф Сер­тан, а вели­чес­т­ве­на­та въз­ста­нов­ка тряб­ва да дове­де до Вто­ро­то при­шес­т­вие на Хрис­тос на рус­ка земя.

Зами­съ­лът се про­ва­ля, орга­ни­за­то­ри­те са изпра­те­ни на зато­че­ние в Сибир, само­дей­на­та тру­па, със­то­я­ща се от нег­ра­мот­ни селя­ни, се превръ­ща в мис­тич­на сек­та, завла­дя­на от иде­я­та да се изиг­рае на вся­ка цена това неби­ва­ло пред­став­ле­ние, с кое­то ще дой­де дъл­го­о­чак­ва­ни­ят свър­шек на све­та. и така – от края на Смут­но­то вре­ме до нача­ло­то на колек­ти­ви­за­ци­я­та и ста­лин­с­ки­те лагери…

Може­те да про­че­те­те отзи­ви за рома­на от Ангел Игов и Деян Енев.

Пред­ла­га­ме откъс, под­бран от преводачката.

 

Continue reading

Конкурс за млади преводачи на полска литература

Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия (СПБ) и Пол­с­ки­ят инс­ти­тут София обя­вя­ват пър­во­то изда­ние на Кон­кур­са за мла­ди пре­во­да­чи на пол­с­ка литература.

Кон­кур­сът е за пре­во­да­чи до 35 годи­ни, кои­то до момен­та нямат пуб­ли­ка­ции или имат най-мно­го една пуб­ли­ку­ва­на пре­вод­на кни­га. Жела­е­щи­те да учас­т­ват в кон­кур­са ще пре­веж­дат един и същ про­за­и­чес­ки текст. Постъ­пи­ли­те за учас­тие в кон­кур­са пре­во­ди ще бъдат оце­не­ни от жури, със­та­ве­но от пред­ста­ви­тел на СПБ и три­ма уни­вер­си­тет­с­ки пре­по­да­ва­те­ли-поло­нис­ти. След обя­вя­ва­не­то на резул­та­ти­те от кон­кур­са ще бъде про­ве­де­на рабо­тил­ни­ца за обсъж­да­не­то на проб­ле­ми­те на пре­во­да в изпра­те­ни­те рабо­ти, в коя­то ще се вклю­чат всич­ки мла­ди учас­т­ни­ци под ръко­вод­с­тво­то на чле­но­ве­те на журито.

 

ТЕКСТОВЕ ЗА ПРЕВОД

Тази годи­на учас­т­ни­ци­те ще пре­веж­дат раз­ка­за „Romeo i Julia z elektrycznym napędem“ от Сте­фан Вехец­ки – Вех. Сте­фан Вехец­ки (1896–1979) е пол­с­ки писа­тел-хумо­рист и жур­на­лист, съби­рач на град­с­ки фол­к­лор, извес­тен със сво­и­те фей­ле­то­ни и раз­ка­зи, кои­то се явя­ват сво­е­об­раз­ни хро­ни­ки на все­кид­нев­ния живот в пол­с­ка­та столица.

Тек­с­тът за пре­вод може да бъде изтег­лен тук.

 

НАГРАДИ

  • Пър­ва награ­да – 500 лв.
  • Вто­ра награ­да – 300 лв.
  • Тре­та награ­да – 200 лв.
  • Две поощ­ри­тел­ни награ­ди – по 75 лв.

 

УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ

Най-къс­но до 23 декем­в­ри 2018 г.  учас­т­ни­ци­те в кон­кур­са тряб­ва да изпра­тят в елек­т­ро­нен фор­мат на адрес <spbprojects2018@gmail.com>

  • пре­во­да на раз­ка­за с при­ло­же­на дек­ла­ра­ция за автор­с­т­во на изпра­те­ния превод;
  • авто­би­ог­ра­фия на бъл­гар­с­ки език в обем до 1000 зна­ка с посо­че­ни дата на раж­да­не, адрес, теле­фон и имейл;
  • акту­ал­на снимка.

 

СРОКОВЕ

  • Кра­ен срок за изпра­ща­не на пре­во­да: 23 декем­в­ри 2018 г.
  • Про­веж­да­не на рабо­тил­ни­ца за обсъж­да­не на проб­ле­ми­те на пре­во­да в полу­че­ни­те интер­п­ре­та­ции с всич­ки учас­т­ни­ци, под ръко­вод­с­тво­то на чле­но­ве­те на жури­то – 22 яну­а­ри 2019 г.
  • Обя­вя­ва­не на резул­та­ти­те от кон­кур­са: 22 яну­а­ри 2019 г.

 

ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Пише­те ни на адрес: <spbprojects2018@gmail.com>

25-годишнина превод на арагонска литература на български език. Среща на Рада Панчовска с нейните автори

Учас­т­ват :

  • г‑жа Вал­дес­ка Нава­ро Вела, Пре­зи­дент на Дома на Преводача,
  • г‑н Хуан Анто­нио Фуен­тес, Дирек­тор на Дома на Преводача,
  • г‑н Рикар­до Диес Пеле­хе­ро пред­ста­вя поети­те от Ара­гон­с­ка­та Асо­ци­а­ция на Писателите,
  • г‑н Хуан Домин­гес Ласи­е­ра почи­та Ана Мария Навалес,
  • г‑н Анхел Гин­да връч­ва годиш­на­та награ­да „Поети от дру­ги све­то­ве“ на Меж­ду­на­род­ния поети­чес­ки фонд

на г‑жа Рада Пан­чов­с­ка, пре­во­дач­ка, поете­са и издателка.

Събо­та, 21 юли 2018 — 19:00 часа, Дом на Пре­во­да­ча, ул. Анча де Сан Бернардо,13, Тарасона.

Представяме: „Бос по стърнището“ на Зденек Сверак в превод на Йорданка Трифонова

Пред­ста­вя­ме рома­на „Бос по стър­ни­ще­то“ на Зде­нек Све­рак в пре­вод на наша­та коле­га Йор­дан­ка Три­фо­но­ва. Кни­га­та е изда­де­на от „Наука и изкус­т­во“ и е част от про­ек­та „Нови­те лица на лите­ра­тур­на Евро­па“, съфи­нан­си­ран от програ­ма Твор­чес­ка Евро­па на ЕС.

Зде­нек Све­рак (1936, Пра­га, Чехия) е дра­ма­тург, сце­на­рист, актьор, писа­тел, тек­с­то­пи­сец. Завър­ш­ва Вис­ше педа­го­ги­чес­ко учи­ли­ще и пър­во­на­чал­но рабо­ти като учи­тел, след кое­то пре­ми­на­ва на рабо­та в Чехос­ло­ваш­ко­то радио. Един от „бащи­те“ (заед­но с Ладис­лав Смо­ляк) на Теа­тъ­ра на Яра Цимер­ман, в кой­то глав­но дейс­т­ва­що лице е фик­тив­ни­ят недо­о­це­нен гигант на мисъл­та Яра Цимер­ман. В нача­ло­то на 90-те годи­ни на мина­лия век Зде­нек Све­рак започ­ва да пише сце­на­рии, кои­то реа­ли­зи­ра синът му Ян Све­рак. Плод на съв­мес­т­на­та им  рабо­та са  фил­ми­те Obecná školaKoljaTmavomodrý světVratné lahve, Po strništi bos. През 1996 г. „Коля“ полу­ча­ва Оскар за най-добър чуж­дес­т­ра­нен филм.

Зде­нек Све­рак е носи­тел на мно­гоб­рой­ни награ­ди –  лите­ра­тур­ни: три път Маг­не­зия Лите­ра – награ­да на чита­те­ли­те (2004, 2012 и 2014 за пред­ла­га­ния мемо­а­рен роман „Бос по стър­ни­ще­то“), фил­мо­ви – два пъти номи­на­ция за Оскар за най-добър чуж­дес­т­ра­нен филм и един път Оскар за „Коля“, Чеш­ки лев, Зла­тен гло­бус и др.; как­то и за общес­т­вен дейност.

Бос по стър­ни­ще­то“ (2013) е мемо­а­рен роман, по кой­то Ян Све­рак, синът на Зде­нек Све­рак, засне през 2017 г. едно­и­ме­нен филм. Въз­рас­т­ни­ят писа­тел се връ­ща в дет­с­ки­те си годи­ни и поглеж­да към све­та с очи­те на седем­го­диш­но­то дете, кое­то по сте­че­ние на обсто­я­тел­с­т­ва­та е по вре­ме на Вто­ра­та све­тов­на вой­на е изтръг­на­то от град­с­ка­та сре­да и пре­са­де­но в мал­ко град­че в Севе­ро­из­точ­на Чехия. В поре­ди­ца от случ­ки писа­те­лят успя­ва да пре­съз­да­де чрез пес­те­ли­во, но точ­но нари­су­ва­ни обра­зи превръ­ща­не­то на дете­то в мом­че, живо­та в про­вин­ци­ал­но­то чеш­ко град­че по вре­ме на вой­на­та и воен­ния пери­од в живо­та на соб­с­тве­но­то си семейс­т­во. Чеш­ка­та лите­ра­тур­на кри­ти­ка въз­при­е­ма кни­га­та като част от три­ло­ги­я­та за живо­та на Све­ра­ко­во­то семейс­т­во, включ­ва­ща още Obecná škola и Vratné lahve. Раз­ка­зът е про­пит с неж­ност и инте­ли­ген­тен хумор, забав­ля­ва и трогва.

Пред­ла­га­ме въве­де­ни­е­то към романа.

 

Continue reading

Представяме: „Психея“ на Луи Куперюс в превод на Анета Данчева-Манолова

Пред­ста­вя­ме нове­ла­та „Пси­хея“ на Луи Купе­рюс в пре­вод от нидер­ланд­с­ки на наша­та коле­га Ане­та Дан­че­ва-Мано­ло­ва. Кни­га­та е ско­рош­но изда­ние на СОНМ, худож­ник на кори­ца­та е Борис Праматаров.

Луи Купе­рюс (1863–1923) е един от кла­си­ци­те на модер­на­та нидер­ланд­с­ка лите­ра­ту­ра, извес­тен пре­ди всич­ко със сво­и­те пси­хо­ло­ги­чес­ки рома­ни: „Кни­ги на дреб­ни­те души“, „Скри­та­та сила“, „Ста­ри­те хора и неща­та, кои­то отми­на­ват“ и др. “Пси­хея” е сим­во­лис­тич­на твор­ба, чия­то геро­и­ня е човеш­ка­та душа - с ней­ни­те стрем­ле­ния, жела­ния, сла­бос­ти, пока­я­ния и най-вече с неу­то­ли­мия й коп­неж по Абсо­лют­но­то и Идеала.

Пред­ла­га­ме откъс.

 

 

Continue reading