Бих казал, че преводачът Огнян Стамболиев е пристрастен почитател на световноизвестния драматург и белетрист Матей Вишниек  (род. 1956). Досега е превел няколко десетки негови пиеси, сборник стихове и четири романа. Пристрастието му показва определен естетически критерий за измеренията  в днешната световна литература. Открива ги категорично в творчеството на дисидента Вишниек, признат от критиката като „новия Йонеско”. Допадат му стилът, идеите и начина на пресътворяване на проблемите на света от този забележителен автор и затова всяка негова нова книга той бърза да представи на нашия читател. При на това на един богат, гъвкав и изразителен български език, достоен за този голям майстор на словото.

Най-новият превод от тази поредица е на „Търговецът на начала на романи“, книга, удостоена  с Голямата награда за Европейски роман на името на Жан Моне през 2016 г. . Високата оценка световна показва, че  Вишниек попада в най-точния и актуален път на писането на художествена  проза, показва че с идеите си в него е оформил  многостранна  картина на личността на писателя в съвременния свят.

Continue reading →

Известният български преводач на румънска литература разказва за своята дейност на културен мост между румънци и българи в навечерието на Деня на румънската култура

Владимир Митев

Огнян Стамболиев е критик, преводач и журналист. Автор е на книгите: „Нова книга за операта” в 2 т., на първата българска „Книга за оперетата и мюзикъла или от Офенбах до Уебър”, „Несравнимият баритон Кирил Кръстев”, „Слънчевият тенор Николай Здравков”. Издал редица преводни книги с поезия, проза и драматургия от Михай Еминеску, Йоан Славич, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Никита Станеску, Григоре Виеру, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Захария Станку, Йожен Йонеско, Матей Вишниек, Жан Пол Сартр, Пиер Паоло Пазолини, Клаудио Магрис и др. Преводач и автор на оперни либрета, на критически студии, рецензии, отзиви и проблемни статии в периодичния печат. Носител на редица национални и международни награди, сред които и на Румънската академия (1997). Член на ПЕН- центъра, България.

Continue reading →

На състоялия се наскоро в столицата на Молдова, Кишинев, Шести международен конгрес на изследователите на Михай Еминеску, беше представена с успех книгата „Бедният Дионис” на големия румънски поет, дело на преводача и критика, нашия колега Огнян Стамболиев. Сборникът с фантастичната проза и публицистиката на „последния европейски романтик” от 19 век, издаден на високо полиграфическо равнище от „Авангардпринт”, получи високата оценка на участниците в този престижен форум, сред които имаше еминесколози от близо 20 страни, сред тях и от Чили, Австралия и Япония. Преди това книгата беше отличена с наградите за превод на 23-тия международен поетичен фестивал на името на поета в град Турну Северин, Румъния и на 7-мия Салон на книгата в Кишинев.

Наскоро издателство “Гея Либрис” публикува юбилейната антология на румънската поетеса Ана Бландиана в превод на нашия колега Огнян Стамболиев. Публикуваме отзив за книгата от професор Александър Шурбанов.

В България запознанството ни с творчеството на именитата румънска поетеса Ана Бландиана (какво прекрасно, звънко име – камбанно! – точно като за нея), запознанството ни с творчеството й, казвам, започна още към средата на седемдесетте години на миналия век и продължава без прекъсване вече четири десетилетия. Сега, през юбилейната седемдесет и пета година от нейното рождение имаме специален повод да се върнем към това творчество и да го погледнем във впечатляващото му многообразието и вътрешното му единство. Тази нова среща с Бландиана дължим на вдъхновения преводач и популяризатор на румънска поезия у нас Огнян Стамболиев, пресъздал на български големи имена като: Михай Еминеску, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Йоан Славич, Никита Станеску, Марин Сореску, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Захария Станку, Матей Вишниек и др. В един том от около 500 страници, озаглавен „Населена от думите”, днес той ни поднася представителна антология на Ана Бландиана, чието съдържание прелива от есеистика през поезия, размисли и афористични фрагменти до интервюта и анкети. В резултат пред нас се откроява цялостен портрет на писателката. Разбира се, извън тези рамки остава нейната белетристика.

Continue reading →