Едно от дългоочакваните събития в българския литературен живот е сборникът “Литературни есета” на Вирджиния Улф в превод на Иглика Василева, който наскоро беше издаден от “Колибри “. Предлагаме есето “Лесли Стивън”, посветено на бащата на писателката, подбрано и предоставено от преводачката.
Българският читател не се среща за пръв път с есета на Вирджиния Улф. Настоящият сборник е предшестван от „Смъртта на еднодневката“, който излиза през 1983 г. в превод на Жени Божилова. И двамата сборника обаче съвсем не изчерпват есеистичното творчество на авторката. Тук подборката е съсредоточена върху литературните есета, като едно от съображенията е те да не повтарят заглавия от първия сборник. Включени са нейните две най-важни и най-цитирани есета върху модернизма, а именно „Господин Бенет и госпожа Браун“, както и „Образът в литературата“. Другите са писани главно за пресата и представляват критика на Вирджиния Улф върху новоизлезли книги, преиздания или биографии, както и феминистични есета. Има и неща, които не попадат в нито една от тези категории. Това томче ще изненада любителите на романите на Вирджиния Улф с директния си език, а онези, за които романите й са представлявали трудност, ще бъдат приятно изненадани. Тук Вирджиния Улф пише не като писател или литературен критик, а като читател.