Представяме последния роман на Дубравка Угрешич „Лисица“ в превод от хърватски на Русанка Ляпова. Книгата е предстоящо издание на „Колибри“.

снимка: Wikipedia

Дубравка Угрешич (1949) е сред водещите писатели на съвременната хърватска литература и като всеки истински значим творец не остана затворена в рамките на своята национална литература, а отдавна е заслужила правото си да се нарече световен автор. Написала е над двадесет книги и е превеждана поне на толкова езици. Добре позната е и на българските читатели както с романите си, така и с есеистичните си творби. Последният й роман „Лисица”(2017) единодушно беше провъзгласен и от критиката, и от читателите за нейната най-зряла, най-лична и най-изстрадана книга, написана иронично, критично и с размах, със завидна ерудиция и висока проба рефлексивност. В жанрово отношение творбата е хибридна, съставена от шест части със самостойно звучене, преплетени умело в една обща тъкан, която съдържа в себе си и роман, и автобиография, и пътепис, и есе, и феминистки манифест, и критически очерк върху съвременността. Книгата е неуловима и загадъчна като самата лисица, която се появява ту като метафора, митично същество, тотем на писателите, ту като истинска плашлива животинка. Редом с всичко останало „Лисица” е и посвещение на писането и писателите, на руските авангардисти, на творците, писали „под угрозата на меча”, на тези, чиито разкази променят читателите.

Предлагаме откъс, подбран от преводачката.

Continue reading →

Сборникът „Уморени разкази“ на Антун Густав Матош в превод от хърватски на нашия колега Христо Попов е под печат в изд. СОНМ. Художник е Борис Праматаров. Книгата е част от издателската поредица „Прозата на европейския декаданс“.

Aнтун Густав Матош (1873–1914) e хърватски поет, писател, публицист и критик, ярък представител на модернизма в хърватската литература. Творчеството му е повлияно от френските символисти, на първо място от Бодлер и Маларме, и „папата на френския декаданс“ Юисманс. През своя кратък, но бурен литературен живот Матош публикува три сборника с разкази – „Трески“ (1899), „Нови трески“ (1900) и „Уморени разкази“ (1909), няколко сборника с есета – „Хоризонти и пътища“ (1907), „Наши хора и краища“ (1910) и др., около 80 стихотворения и поеми с философски мотиви и елементи на сатира.

В гротескно-фантастичния цикъл „Уморени разкази” действието има символично значение и подчертава пропастта между реалния, всекидневен живот и идеалния свят, в който господстват любовта, красотата и хармонията. Героите в тези разкази са социални аутсайдери, бохеми, скитници, творци и мечтатели, често недъгави или невротици, идентичността им не се корени в презираните от тях обществени отношения, а в усещането им за принадлежност към определени естетически и творчески кръгове. Този тип герои оставят траен отпечатък в хърватската литература, придавайки й модерно и космополитно звучене.

Предлагаме откъс, предоставен ни от издателството.
 

Continue reading →

Предлагаме откъс от есеистичната книга на Дубравка Угрешич “Европа в сепия” в превод на нашата колега Жела Георгиева. Книгата е предстоящо издание на “Панорама”. Художник на корицата е Капка Кънева.

Последната великолепна есеистична книга на хърватската писателка Дубравка Угрешич – “Европа в сепия”, е истинска находка за всеки сериозен читател заради удоволствието от общуването с умен, забавен и щедър събеседник по въпроси, които живо го интересуват. Дори да е чел другите есеистични книги на тази авторка и да познава нейния стил, той отново ще бъде  изненадан от умението й да достига до сърцевината на проблемите с неподражаема лекота, да ги анализира винаги от неочаквана гледна точка, да въвлича читателя във вълнуващо пътешествие, да контактува с него с една естествена диалогичност, да му се доверява и да го заразява със своята меланхолия, но и гняв и ярост, ирония и хумор спрямо  абсурдите в заобикалящия ни свят.

Continue reading →