Предлагаме откъс от романа “Смъртта е твар перната” на Макс Портър в превод на нашия колега Владимир Молев. Романът е включен в списъка на 100-те най-значими книги на 2016 г. на „Ню Йорк Таймс“. Книгата е скорошно издание на “Лабиринт”.

Това е една необичайна история. Но не по-необичайна от нашия живот.

Това е притча. Стон. Стих. И малко проза. И малко бит, след като две момчета остават без майка, един баща остава без любов и всички ние оставаме с вечните въпроси какво е да обичаш, как да преглътнеш скръбта от загубата и да продължиш нататък.

Съпругът – литературовед, посветил се на творчеството на Тед Хюз, – и децата му са на ръба на отчаянието след внезапната смърт на майката. И точно тогава на вратата в лондонското им жилище изниква Вран, който сякаш е излязъл от стихосбирката на Хюз (препратките към нея и към стиховете на Емили Дикинсън са много и който ги обича, бързо ще ги разпознае). Вран се заканва, че ще остане при осиротялото семейство, докато то има нужда от него. Следва низ от нелепи ситуации –  кои трагични, кои комични, – докато накрая безутешността и болката се сливат със спомените и започва да звучи най-мощният житейски рефрен: всичко е тленно, всичко отминава. Скръбта също има край.

С този блестящ дебют МАКС ПОРТЪР (р. 1981 г.) навлиза дръзко в литературата, бързо се нарежда сред най-ярките нови имена и е удостоен с наградата „Дилан Томас“  за 2016 г.

Continue reading →

Предлагаме откъс от “Нощ и ден” на Вирджиния Улф в превод на нашата колега Иглика Василева. Романът е скорошно издание на “Колибри” и се публикува за пръв път на български език.

„Нощ и ден“ е втората творба на Вирджиния Улф, когато тя все още се намира на границата между викторианския роман и романа на модернизма. Завършва го на 21 ноември 1918 г., точно десет дни след края на Първата световна война, но действието очевидно се развива преди нея, тоест в спокойната замрялост на Едуардова Англия. Макар и големите литературни постижения на Вирджиния Улф да носят по-късна дата, още в този роман започват да се прокрадват бъдещите й писателски прозрения.

В много отношения главната героиня на романа, Катарин Хилбъри, прилича на авторката, включително и по литературната среда, от която произхожда. Тя е красива, богата и умна, но не знае какво иска от бъдещето. Непрекъснато се лута между годеж с невероятно прозаичния поет Уилям Родни и опасното привличане, което изпитва към Ралф Денам, млад мъж от по-низшите класи. Освен тези двама мъже в живота й присъстват и две жени, от които е силно повлияна. Радетелката за избирателни права на жените Мери Дачет и собствената й майка, която с помощта на Катарин иска да напише биографията на своя баща – прочут английски поет. Обрати с неочаквани последици за всички персонажи в романа преобръщат спокойният му тон от началните страници, превръщайки го едновременно във фина комедия на нравите и любовна история с поне четири действащи лица. Романът придобива особена свежест от това, че както светските нрави, така и салонната любов попадат под ироничните стрели на авторката.

Continue reading →

Представяме романа “Лейди Сузан” на Джейн Остин в превод на нашата колега Аглика Маркова. Книгата е скорошно издание на Фама +.

„Лейди Сузан е  (….) привлекателна, изтънчена, сладкодумна и забавна (….) лицемерна, пресметлива, цинична, манипулаторка и кокетка със студено сърце“.

Тази преценка ще намерим в почти всички рецензии за епистоларния роман на Джейн Остин „Лейди Сузан“. Вярно, епитетите прилягат на героинята, чийто борбен характерец застава на гърлото на  стагнираното, сковано обществено мнение в края на осемнадесетия век. Но като се замисли човек, защо да се обвинява млада жена, окована в прангите на вдовица, майка и стожер на пристойността, за желанието й да си гарантира житейска сигурност? Джейн Остин, проницателната писателка, чиито героини до една се стремят да разбият условностите, е създала чрез лейди Сузан образ на еманципирана, макар и егоистична жена, която ще бъде характерна през идващия, деветнадесети век и ще проправи пътя към съществуването на героините например на един Мопасан.

Предлагаме откъс от романа, подбран и предоставен от преводачката.

Continue reading →

Наскоро издателство “Панорама” издаде за пръв път на български език романа “Добрият войник. Приказка за страстта” (1915) на Форд Мадокс Фокс. Романът е смятан за един от шедьоврите на английската модернистична литература. Преводът е на Йордан Костурков, а корицата е дело на Капка Кънева. Предлагаме уводната бележка на преводача и подбран от него откъс от романа.

Във вестник “Култура” можете да прочетете рецензия за книгата от Ангел Игов.

Continue reading →

Едно от дългоочакваните събития в българския литературен живот е сборникът “Литературни есета” на Вирджиния Улф в превод на Иглика Василева, който наскоро беше издаден от “Колибри “. Предлагаме есето “Лесли Стивън”, посветено на бащата на писателката, подбрано и предоставено от преводачката.

Българският читател не се среща за пръв път с есета на Вирджиния Улф. Настоящият сборник е предшестван от „Смъртта на еднодневката“, който излиза през 1983 г. в превод на Жени Божилова. И двамата сборника обаче съвсем не изчерпват есеистичното творчество на авторката. Тук подборката е съсредоточена върху литературните есета, като едно от съображенията е те да не повтарят заглавия от първия сборник. Включени са нейните две най-важни и най-цитирани есета върху модернизма, а именно „Господин Бенет и госпожа Браун“, както и „Образът в литературата“. Другите са писани главно за пресата и представляват критика на Вирджиния Улф върху новоизлезли книги, преиздания или биографии, както и феминистични есета. Има и неща, които не попадат в нито една от тези категории. Това томче ще изненада любителите на романите на Вирджиния Улф с директния си език, а онези, за които романите й са представлявали трудност, ще бъдат приятно изненадани. Тук Вирджиния Улф пише не като писател или литературен критик, а като читател.

Continue reading →