Представяме “Ангелите на нищожността” – разказ от сборника „Бърненски разкази“ на Иржи Кратохвил в превод от чешки на Добромир Григоров. Книгата е издание на СОНМ, художник е Борис Праматаров. 

Иржи Кратохвил (*1940) е писател и драматург, есеист и журналист, една от най-значимите фигури в съвременната чешка литература. Публикува първите си разкази още през 1964 г., а след август 1968 г. попада в списъка на забранените автори заедно с Вацлав Хавел, Милан Кундера и много други. Днес Кратохвил е един от най-популярните и четени чешки писатели. На български са преведени творбите му „Любов моя, Постмодерна“ (2001), „Лягай долу, звяр!“ (2006), „Лейди Карнавал“ (2008) и „Лека нощ, сладки сънища“ (2015). Носител е на престижните литературни награди „Том Стопард“ (1991), „Карел Чапек“ (1998), „Ярослав Сайферт“ (1999) и др.

„Бърненски разкази“ се появяват през 2007 г. По думите на самия Кратохвил: „Историите […] се разполагат в седем бърненски десетилетия, някои от тях са още от времето на немската окупация, част от тях – в четирите десетилетия на комунизма, а повечето са от нашата съвременност. Най-голямата част от бърненските разкази написах след 1990 г.“ В тях откриваме неочаквани развръзки, трагикомични сюжети и герои, невероятни и нерядко гротескни скокове в пространството и времето, както и добронамерено пародиране на техниките на постмодерното писане. Кратохвил разказва увлекателно и с ненатрапчива ерудиция, като същински Демиург, който твори своите собствени светове сякаш отвъд субстанцията на света, осланяйки се единствено на себе си и полета на своето въображение.

Преводачът на книгата доц. д-р Добромир Григоров (*1968) е преподавател по история на чешката и словашката литература в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите “Милан Кундера и познанието на романа” (2001) и „Градината на литературната история“ (2012). Превежда съвременна чешка проза и хуманитаристика (Даниела Ходрова, Вацлав Хавел, Михал Айваз, Хана Андроникова, Томаш Змешкал, Якуба Каталпа и др.). Член е на редакционния съвет на списанията „Slavia“ (Прага) и „Bohemica Litteraria“ (Бърно), съосновател и редактор на електронното списание за хуманитаристика „Littera et Lingua“.

Книгата е част от проекта «Разказът – един пренебрегнат жанр», подкрепен от Програма «Креативна Европа» на ЕС.

Continue reading →

Предлагаме откъс от “Нощ и ден” на Вирджиния Улф в превод на нашата колега Иглика Василева. Романът е скорошно издание на “Колибри” и се публикува за пръв път на български език.

„Нощ и ден“ е втората творба на Вирджиния Улф, когато тя все още се намира на границата между викторианския роман и романа на модернизма. Завършва го на 21 ноември 1918 г., точно десет дни след края на Първата световна война, но действието очевидно се развива преди нея, тоест в спокойната замрялост на Едуардова Англия. Макар и големите литературни постижения на Вирджиния Улф да носят по-късна дата, още в този роман започват да се прокрадват бъдещите й писателски прозрения.

В много отношения главната героиня на романа, Катарин Хилбъри, прилича на авторката, включително и по литературната среда, от която произхожда. Тя е красива, богата и умна, но не знае какво иска от бъдещето. Непрекъснато се лута между годеж с невероятно прозаичния поет Уилям Родни и опасното привличане, което изпитва към Ралф Денам, млад мъж от по-низшите класи. Освен тези двама мъже в живота й присъстват и две жени, от които е силно повлияна. Радетелката за избирателни права на жените Мери Дачет и собствената й майка, която с помощта на Катарин иска да напише биографията на своя баща – прочут английски поет. Обрати с неочаквани последици за всички персонажи в романа преобръщат спокойният му тон от началните страници, превръщайки го едновременно във фина комедия на нравите и любовна история с поне четири действащи лица. Романът придобива особена свежест от това, че както светските нрави, така и салонната любов попадат под ироничните стрели на авторката.

Continue reading →

Представяме “Записки за бившите хора” на Горан Симичпрев в превод от босненски на нашата колега Рада Шарланджиева. Книгата е издание на СОНМ, художник на корицата е Борис Праматаров.

Писателят Горан Симич е роден във Власеница, Босна, през 1952 г. Автор е на дузина книги с поезия, есета, разкази и театрални пиеси. Един от обещаващите писатели на бивша Югославия, Симич преживява обсадата на Сараево. През 1995 г. емигрира благодарение на писателска стипендия заедно със семейството си в Канада, където публикува на английски език и основава свое собствено издателство. Творбите му са преведени на множество европейски езици. През 2013 г. се завръща да живее отново в Сараево.

„Записки за бившите хора“ се появяват през 2005 г. и носят на своя автор непосредствени номинации за престижните канадски литературни награди „РиЛит“ и „Данута Глид“. В тях авторът ярко и проникновено интерпретира основните мотиви в съвременната босненска проза: войната, живота като кланица, непоносимата тегота на емигрантското съществуване, последиците от травмите, най-тежката сред които е трайната загуба на смисъла. Героите в тези разкази са действително „бивши“ хора, хора от мирното време на европейския ХХ век, свидетели на катастрофата, преживели апокалипсиса, вътрешни или външни емигранти, успели обаче да съхранят човешката си същност.

Книгата е част от проекта “Разказът – един пренебрегнат жанр”, подкрепен от Програма “Креативна Европа” на ЕС.

Continue reading →