Представяме романа “Сахиб. Импресии от депресията” на Ненад Величкович в превод от босненски на нашата колега Русанка Ляпова. Романът е скорошно издание на “Наука и изкуство”.
Интервю на Силвия Чолева с Русанка Ляпова по повод новата книга на Величкович на български език можете да чуете тук.
Представянето на “Сахиб” ще е на 19.02 от 18 ч. в Литературен клуб “Перото”. Заповядайте!
Ненад Величкович (1962 г.) е белетрист от Босна и Херцеговина, пише проза, пиеси, филмови сценарии, литературна критика и научни студии. През 1986 г. завършва югославски литератури и сърбо-хърватски език в университета в родния си град Сараево, където преподава и в момента. Тема на магистратурата му е политическият театър на Душан Ковачевич. От 1999 г. до 2007 г. е собственик на Литературната работилница “Омнибус”, за която редактира над 20 книги от местни и чуждестранни автори. От 2009 г. пише сатирични текстове за портала на „Дойче веле“. Член е на босненския ПЕН център.
Още с дебютния си роман „Квартиранти” (1995 г.) Ненад Величкович заявява една от характерните особености на своя художествен почерк – хумористичната си дарба. Автор е на шест романа и същия брой сборници с кратки разкази и сатирични текстове, сред които са „Сексикон/Секспресионизъм“ (1998 г.), „Сараевски гастронавти” (1999 г.), „Бащата на дъщеря ми” (2002 г.), „Сто змея” (2007 г), „Примката на времето” (2011 г.), „Рицарят на шведската маса” (2013 г.) и др. Вторият му роман “Сахиб. Импресии от депресията” (2001 г.) – може би най-известната му книга, преведена на английски, немски, италиански, полски, словенски и македонски, – е остър и проникновен поглед към реалността на босненския преход и по думите на Дубравка Угрешич “сатирична деконструкция и деканонизация на националните (и югославски) литературни, културни, политически и идеологически митове “.
Ненад Величкович е добре познат у нас. Сред литературните му отличия е българската награда „Алеко” за хумористичния му разказ „Дяволът в Сараево”, както и специалната награда на Пловдивския фестивал „Златната ракла” за телевизионния му филм „Как си целунах носа”. В списание „Факел” беше публикуван неговият роман „Бащата на дъщеря ми” в превод на Людмила Миндова.
„Сахиб“ на Ненад Величкович е книга за литературния и културния превод, както и за несигурността, практическа и психологическа, която ги съпровожда. Романът е оформен като преводи на имейли, изпратени от главния герой – англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори, работещ за международна организация в Босна, – към неговия любовник в Лондон. В бележката към превода, поставена в края, вместо в началото на книгата, Величкович твърди, че се е опитал “да направи езикова снимка на времето, в което живеем”. Следователно на основно ниво романът превежда английския на босненски (макар че е псевдо превод, английският е все пак централен за езиковите снимки на Величкович), европейското в балканско, както и представите на чуждестранната администрация в тези на местните жители. Едновременно с това „Сахиб“ е роман, който отхвърля както традиционното патриархално, националистическо и хомофобско босненско живеене, така и бруталното, покровителствено, неоколониално европейско администриране. Сред достойнствата на книгата са липсата на дидактичност и пряка авторова намеса, лекотата, с която отношенията между англичанина и неговият подчинен се преливат от сферата на идеологията и културата в техните лични и интимни отношения, както и бликащият хумор – неотделима част от тъканта на творбата. Благодарение на него читателят поглъща неусетно горчивия хап с прозрения за ситуцията на Балканите и докато се смее през сълзи, се пита къде сме ние в нея.
