Author Archives: Teodora Tzankova

Творческа вечер „Но книгите ще си бъдат на лавиците…”, посветена на изтъкнатата преводачка Вера Деянова

Кога: 7 март 2016 г., понеделник, 18.00 ч.

Къде: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нова конферентна зала, северно крило, II етаж, вход с покани

Организатори: Факултетът по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съвместно с Полския институт и„Литературен вестник“

Вера Деянова – преводачка, популяризаторка на полската литература и култура в България, радваща се на признанието на читателската публика. Превела е книги на Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Ева Липска, Ришард Криницки, Вислава Шимборска и много други. Вера Деянова е удостоена с редица авторитетни полски и български награди и отличия. Член е на Съюза на преводачите в България.

 

Continue reading →

In memoriam: Петко Бочаров (1919-2016)

Почина Петко Бочаров.
Творческата биография на Петко е толкова разнообразна, че ще го споменаваме още години наред. Много каза, много написа, хората ще продължават да употребяват неговото “Да, ама не!”, след време – дори без да знаят кой създаде тази фраза. В много отношения мемоарните му книги действаха като глътка чист въздух. Телевизионните му интервюта се слушаха с любопитство, но и с очакване за онази интелигентна откровеност и критичност,  от която всички имаме нужда.
Великото преводаческо дело също беше негова кауза. Наред с Жени Божилова, Кръстан Дянков и Димитри Иванов, той въведе като част от образованието ни значими произведения на английски и американски писатели. В негов превод излязоха “Приказки за страната Алабашия” на Питър Сандбърг, “Цивилизованото поведение. Обноски морал и поведение на демокрацията” на Стивън Картър, “Свидетел на историята” от Арманд Хамър, както и “Един женен мъж” на Пиърс Пол Рийд.

 

Сбогом, ще ни липсваш, Петко.

Поклонението ще се състои в понеделник, 7 март, от 14.00 ч. в църквата “Св. Седмочисленици”.

“Животинско мляко” от сборника на Афанасиев “Руски вълшебни приказки” в превод на Здравка Петрова

Първото голямо издание на автентично народни руски  приказки е било това на А. Н. Афанасиев (8 тома, 1855-1863).

Преди появяването на сборника на Афанасиев автентичната руска приказка е била почти неизвестна. Издавани са само пъстри панаирджийски книжки и всякакви стилизирани обработки и преработки на народни приказки в авантюрни вълшебно-рицаruski prikazkiрски романи. Вече имало голям брой сборници народни песни, но „селската” приказка все още била пренебрегвана. Не й се признавали права на литературно гражданство. Трябвало да се изяви поетичният гений на Пушкин, та за пръв път да бъде разбрана истинската народност на руската приказка. Била е нужна проницателността на Белински, та за пръв път теоретично да се определят основите на философията и естетиката на народната поезия, включително на приказката.
За пръв път благодарение на Афанасиев читателят вижда руската приказка в цялото й богатство и разнообразие, в истинската й красота, неразкрасена и неподправена. За разлика от повечето свои предшественици, които са се занимавали със събиране и публикуване на произведения на народното творчество, Афанасиев се е стремял да запази всички особености на първоначалните записи на приказките, без да си позволява каквито и да било литературни преработки на тези записи.

Изданието на СОНМ е първи опит за представяне в България на част от това събрание – вълшебните приказки. Предлагаме приказката “Животинското мляко”, подбрана и предоставена за сайта от преводачката, нашата колега Здравка Петрова.

 

Continue reading →

Откъс от „Бабини приказки“ на Жорж Санд в превод на Калоян Праматаров.

Sand-coricaПредлагаме откъс от “Бабини приказки” на Жорж Санд в превод на нашия колега Калоян Праматаров. Книгата е част от проекта на издателство СОНМ „Приказки от френски писатели“.

Томчето с „Бабини приказки“ ни разкрива една малко позната страна от творчеството на френската писателка Жорж Санд (1804-1876). Жорж Санд пише през целия си живот и то почти всякакви видове проза: романи, разкази, повести, пиеси, публицистични текстове, литературна критика, пътеписи, автобиографични творби, писма. На шестдесет и осем годишна възраст тя започва да съчинява приказки, за да забавлява и поучава своите внучки. По разказите на бабата, природата е свят, населен с духове, гноми и феи, в който скалите оживяват, дъбът говори, цветята беседват помежду си, пеперудите ходят по нощни балове… Дори статуите, картините и органът имат душа и умеят да общуват… И децата, истинските герои на тези поучителни истории, могат да чуват техните гласове.

Рецензия за книгата от Ирен Крумова можете да прочетете на страниците на в. “Култура”.

Continue reading →

Откъс от “Миргород” на Н. В. Гогол в превод на Здравка Петрова

mirgorodСборникът “Миргород” на Н. В. Гогол в превод на нашата колега Здравка Петрова е предстоящо издание на издателство “Сонм”.

Четирите повести на Н. В. Гогол, събрани в “Миргород”, са публикувани за пръв път в отделно издание през 1835 г., а през 1842 г. намират място във втория том на събраните съчинения на писателя. Сборникът носи името на градчето, разположено в сърцето на Украйна, където Гогол прекарва младостта си. Авторът пише тези текстове, след като се установява в Санкт Петербург. Той се чувства зле в столицата, която му се струва враждебна и безчовечна, и изпитва силна носталгия по родния край.

Повестите в “Миргород” се основават на украинския фолклор, счита се, че прототипите на някои от персонажите са хора близки на писателя. В тях Гогол ни разказва за живота и бита на украинските селяни и казаци и дребното дворянство, рисува ярки картини от тамошната природа, включва елементи на фантастика, разсмива ни с характерния си лукаво-ироничен хумор. Художественото мислене на Гогол в “Миргород” е дълбоко исторично, а авторовите прозрения за хода на човешкия живот са валидни и днес.

 

Предлагаме откъс от “Миргород”, подбран и предоставен от преводачката.

 

Continue reading →