Представяме сборника с разкази “Смъртта на чешкото куче” от Януш Рудницки. Преводът от полски е на нашата колега Правда Спасова. Художник на корицата и на илюстрациите е Борис Праматаров. Книгата е предстоящо издание на издателство СОНМ.
Книгата е част от проекта „Разказът – един пренебрегнат жанр“, подкрепен от програма „Креативна Европа“ на Европейската комисия.
Януш Рудницки е роден в Кенджежин-Кожле, Силезия, през 1956 г. Като активист на «Солидарност», той е интерниран след въвеждането на военно положение в Полша, а през 1983 г. емигрира в Германия. Германист и славист по образование, писателят живее и твори в Хамбург, но не прекъсва връзките си с полската култура и по-специално с кръга около литературното списание «Tworczosc» във Варшава. Публикувал е девет сборника с разкази на полски език, някои от които сам превежда на немски.
В своите провокативни, дръзки и гротескни истории от сборника «Смъртта на чешкото куче» Рудницки описва реалността на емигранта и човека от малкия град, озовал се в мегаполис, както и на несретния писател, стъпка по стъпка, отхвърляйки всякакви социални и естетически конвенции. Неговите герои изглеждат прости, но чувствителни хора, нелишени от човешки странности. Те говорят и мислят за обикновените неща по необичаен начин. Рудницки обръща особено внимание на езика като изначален опит. Този език конструира и протагониста, и автора. Става дума за разговорен език, леко стилизиран с помощта на остарели полски фразеологизми, убедителен и конкретен, особено чувствителен към мелодиката на речта.
Преводачката на книгата проф. дфн Правда Спасова е преподавател по философия и естетика в Националната художествена академия. Превела е важни трудове от областта на полската хуманитаристика като «Моите правилни възгледи за всичко» (2013) на Лешек Колаковски, „Новите форми в живописта и произтичащите от тях недоразумения“ (2011) на С. И. Виткевич, «Човекът“ на Роман Ингарден (2002), както и романа „Меир Езофович“ на Елиза Оржешкова (2012), „Приказки от полски писатели“ (2009), повестта «My sweet Raskolnikow” на Януш Гловацки (1993) и др.
Предлагаме разказа, дал името на сборника, “Смъртта на чешкото куче”.
и, книгата разказва историята на едно бедно селянче от австралийската пустош, което израства като амбициозен младеж с проникновен ум и чувствителна душа, става лекар и си намира годеница от състоятелна фамилия. Малко преди да замине на фронта, в навечерието на Първата световна война, Дориго се влюбва в Ейми, младата съпруга на чичо си Кийт. Техният страстен романс оживява в прелестни късове поетична проза, но централната тема на книгата са преживяванията в лагера за военнопленници в Индокитай и робският труд по строежа на легендарен ЖП път. Историята, която стои в основата на романа, започва на 15 февруари 1942 година, когато с падането на Сингапур една империя потъва, друга изплува на хоризонта. Само година по-късно Япония вече се гърчи от недостиг на ресурси, започва да губи войната и въпросната железопътна линия се превръща в неотложна необходимост. Фланаган уплътнява повествованието с цял ешелон ярки персонажи, прокарва собствените си размисли за смисъла на случващото се и триумфа на човешката воля, вплита смущаващи наблюдения върху особеностите на японската психика и философски фрагменти, размесени с хайку откровения.