Предлагаме откъс от “Нощ и ден” на Вирджиния Улф в превод на нашата колега Иглика Василева. Романът е скорошно издание на “Колибри” и се публикува за пръв път на български език.

„Нощ и ден“ е втората творба на Вирджиния Улф, когато тя все още се намира на границата между викторианския роман и романа на модернизма. Завършва го на 21 ноември 1918 г., точно десет дни след края на Първата световна война, но действието очевидно се развива преди нея, тоест в спокойната замрялост на Едуардова Англия. Макар и големите литературни постижения на Вирджиния Улф да носят по-късна дата, още в този роман започват да се прокрадват бъдещите й писателски прозрения.

В много отношения главната героиня на романа, Катарин Хилбъри, прилича на авторката, включително и по литературната среда, от която произхожда. Тя е красива, богата и умна, но не знае какво иска от бъдещето. Непрекъснато се лута между годеж с невероятно прозаичния поет Уилям Родни и опасното привличане, което изпитва към Ралф Денам, млад мъж от по-низшите класи. Освен тези двама мъже в живота й присъстват и две жени, от които е силно повлияна. Радетелката за избирателни права на жените Мери Дачет и собствената й майка, която с помощта на Катарин иска да напише биографията на своя баща – прочут английски поет. Обрати с неочаквани последици за всички персонажи в романа преобръщат спокойният му тон от началните страници, превръщайки го едновременно във фина комедия на нравите и любовна история с поне четири действащи лица. Романът придобива особена свежест от това, че както светските нрави, така и салонната любов попадат под ироничните стрели на авторката.

Continue reading →

Представяме “Записки за бившите хора” на Горан Симичпрев в превод от босненски на нашата колега Рада Шарланджиева. Книгата е издание на СОНМ, художник на корицата е Борис Праматаров.

Писателят Горан Симич е роден във Власеница, Босна, през 1952 г. Автор е на дузина книги с поезия, есета, разкази и театрални пиеси. Един от обещаващите писатели на бивша Югославия, Симич преживява обсадата на Сараево. През 1995 г. емигрира благодарение на писателска стипендия заедно със семейството си в Канада, където публикува на английски език и основава свое собствено издателство. Творбите му са преведени на множество европейски езици. През 2013 г. се завръща да живее отново в Сараево.

„Записки за бившите хора“ се появяват през 2005 г. и носят на своя автор непосредствени номинации за престижните канадски литературни награди „РиЛит“ и „Данута Глид“. В тях авторът ярко и проникновено интерпретира основните мотиви в съвременната босненска проза: войната, живота като кланица, непоносимата тегота на емигрантското съществуване, последиците от травмите, най-тежката сред които е трайната загуба на смисъла. Героите в тези разкази са действително „бивши“ хора, хора от мирното време на европейския ХХ век, свидетели на катастрофата, преживели апокалипсиса, вътрешни или външни емигранти, успели обаче да съхранят човешката си същност.

Книгата е част от проекта “Разказът – един пренебрегнат жанр”, подкрепен от Програма “Креативна Европа” на ЕС.

Continue reading →

Предлагаме откъс от романа “От дълбините на времето” на Рьоне Баржавел в превод на нашата колега Галина Меламед. Романът е предстоящо издание на “Колибри”.

Рьоне Баржавел (1911-1985) е един от най-известните писатели фантасти, родоначалник на френската научно-фантастична литература през ХХ век. Започва кариерата си като журналист и редактор в известното френско издателство Деноел. Първият му  фантастичен роман „Опустошение”, написан през 1943 г.,  представя мрачната картина на глобална катастрофа, настъпила под влияние на мощни слънчеви изригвания.. Следващият му роман „Неблагоразумният пътешественик” разработва идеята  за пътуване във времето. Следват около петнайсет романа, като най-известният си остава „От дълбините на времето”, който излиза през 1968 година и сякаш  предвижда младежките бунтове, обхванали Европа по същото време. Освен като журналист и писател Баржавел се изявява и като сценарист. Негов е сценарият по романа на Виктор Юго „Клетниците” (1958), както и френската версия на прочутия филм на Микеланджело Антониони „Гепардът”. В романите си Баржавел поставя проблеми, които и досега вълнуват човечеството: опасността от саморазрушение чрез ядрена война, или чрез изчерпване на ресурсите на Земното кълбо, постоянният сблъсък на интереси, който пречи на нормалното човешко съществуване, невъзможността да се съчетаят постиженията на техническия прогрес с моралните ценности на обществото.

Романът „От дълбините на времето” разказва за невероятното откритие на френски полярни изследователи: оказва се, че под ледовете на Антарктида съществуват останки от висша цивилизация, загинала преди 900000 години в резултат на ядрена война. Учени от цял свят се събират, за да разгадаят тайните на изчезналия свят. В романа се преплитат мотивите на  невероятната и трагична любов на Елеа и Пайкан, пожертвани в името на общото оцеляване, конфликтите между два свята и две противоположни идеологии, които продължават и в наши дни. Колко актуално звучат думите на  американеца Джон Хувър, един от ръководителите на експедицията, за прогреса на човечеството: „Тези хора са тръгнали от най-долното стъпало на стълбата и са я изкачили наново, падали са по пътя, и пак са потегляли с воля и инат, с високо вдигната глава, започвали са отново и отново, вървели са все по-нагоре и бих казал чак до звездите. И ето ги. Те са тук. Те са ние. Отново са заселили света и са останали същите тъпаци, каквито са били и преди, готови отново да взривят дома си! Красиво нали? Това е човекът!” Тази констатация се потвърждава и от съветския учен  Моисов: „Човекът е нещо чудесно, но хората са жалки!”

Въпреки силно критичното си отношение към съвременния свят у Рьоне Баржавел се усеща и някакъв утопичен оптимизъм: той смята, че учените и младежите биха могли да се борят с егоизма, жаждата за печалби и насилието в съвременния свят.

  Continue reading →

Представяме сборника „Всичко отминава“ на Бернар Коман в превод от френски на нашата колега Рени Йотова. Книгата е скорошно издание на СОНМ, корицата и илюстрациите са на Борис Праматаров.

Книгата е част от проекта „Разказът – един пренебрегнат жанр“, подкрепен от програма „Креативна Европа“ на ЕС.

Бернар Коман (*1960) е френски писател и преводач, роден в Швейцария. Автор е на близо петнадесет произведения – романи („Сянката на паметта“, 1990; «Флоренция, завръщания», 1994; „Риба на сухо“, 2007 и др.), сборници с разкази („Мравките на Бернската гара“ 1996, „Дори птиците“, 1998; „Между двете: детство в Ажоа“, 2007 и др.), есета. От 2004 г. отговаря за поредицата „Fiction & Cie“ на парижкото издателство „Сьой“. Сборникът „Всичко отминава“ носи на Коман наградата „Гонкур“ за разказ през 2011 г.

Деветте истории във „Всичко отминава“ разкриват отрязъци от миналото на натрупалите достатъчно жизнен опит протагонисти и поставят въпроса за бъдещето, за онова, което си струва или не си струва да бъде пренесено в него. Какво съхранява в паметта си човек от един живот? От собствения си живот? Какви следи оставя подире си? Може ли да отклони съдбата? В нашия променлив свят, в който правилата често са изпразнени от смисъл, а приемствеността е сякаш пагубна илюзия, героите на тези разкази се опитват да разберат – без непременно да прозрат докрай – смисъла на собственото си съществуване.

Continue reading →