Author Archives: Teodora Tzankova
СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ
по повод още един случай на литературно плагиатство
На 20.06.2017 г. Съюзът на преводачите в България (СПБ) огласи официално свое становище относно заимстването от проф. Владко Мурдаров на преводи на проф. Ана Димова из белетристичното творчество на големия австрийски писател Йозеф Рот. Становището на СПБ бе изградено въз основа на експертното мнение на д-р Гергана Фъркова-Ангелова.
Сега преводаческата колегия получи нов сигнал за недопустим случай на литературно плагиатство, извършено от същия преводач – проф. Владко Мурдаров.
Воден от уставното си задължение да защитава престижа на професията и авторските права на преводачите, УС на СПБ чрез своята Комисия по професионална етика се обърна отново за експертно мнение към д-р Фъркова-Ангелова – преводач, авторитетен критик на превода и специалист в областта на немскоезичната литература.
Въз основа на доказателствата, представени от германиста д-р Гергана Фъркова-Ангелова, Съюзът на преводачите в България заявява категоричното си становище, че отново е налице пряко заимстване от Владко Мурдаров на чужд труд – на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, преводачи на творби на изтъкнатия австрийски писател Артур Шницлер. В случая проф. Мурдаров е преводач и съставител на сборник с разкази и новели на Шницлер „Като насън“, публикуван през 2012 г. от издателство Black Flamingo Publishing.
За съжаление, отново е налице порочната издателска практика да се възлагат нови преводи не защото предишните са с ниски художествени качества, неточни или вече остарели, а за да се осигури за преводача и за неговия издател финансова подкрепа от чужди институции, които в повечето случаи не субсидират преиздания.
Съюзът на преводачите в България осъжда грубото присвояване на чуждия преводачески труд от страна на проф. Владко Мурдаров и изразява своята решимост и занапред да защитава труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие. Едновременно с това призовава за по-висока чувствителност в професионалните среди и обществото като цяло към въпроса за авторските права на преводачите, защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Уважението към авторския труд е задължителна характеристика на всяко демократично общество.
Управителен съвет на СПБ Председател на СПБ
доц. д-р Иво Панов
Управителният съвет на Съюза на преводачите в България и Комисията по професионална етика на СПБ изказват своята голяма благодарност на д-р Гергана Фъркова-Ангелова за неоценимото професионално съдействие и за съгласието ѝ предоставеното от нея експертно становище да стане обществено достояние чрез публикуването му на официалния сайт на СПБ и в периодичния печат.
Откъс от “Халифът-щърк” на Михай Бабич в превод на Светла Кьосева
Представяме откъс от романа “Халифът-щърк (Животът на Елемер Табори)” на Михай Бабич в превод от унагрски на нашата колега Светла Кьосева. Художник на корицата е Борис Праматаров. Романът е скорошно издание на “Сонм”.
Михай Бабич (1883-1941) е ярък представител на модернизма, принадлежащ към първото поколение творци, обединени около прочутото списание „Нюгат“. Наричат го „унгарския Т. С. Елиът“ заради лириката му, чийто връх е автобиографичната поема „Книга на Йона“ (1940). Автор е на няколко романа: „Коледната мадона“ (1920), „Замъкът на картите“(1923), „Синовете на смъртта“ (1927) и др.
„Халифът-щърк“ е първият роман на Бабич, публикуван през 1916 г. и повлиян от фройдизма. Главният герой Елемер Табори води двойствен живот. Мъчителните му сънища вземат връх над реалността и с неумолимата си власт поразяват вътрешния свят на младежа. Темата е подсказана от самото заглавие: халифът от приказката се превръща в щърк, ала забравя вълшебните думи, с които може да стане отново човек.
Радосвета Гетова и Милена Попова отличени с наградите “Кръстан Дянков”
Имаме удоволствието да съобщим, че на тържествена церемония на 8.12.2017 г.в Американския център на Столична библиотека две наши колеги бяха удостоени с престижните отличия “Кръстан Дянков”. Носителят на Голямата награда „Кръстан Дянков” 2017 г. е Радосвета Гетова за превода си на “Законът на детето” от Иън Макюън (изд. “Колибри”, 2017). Носител на Специалната награда „Кръстан Дянков” 2017 г. е Милена Попова за превода си на “Пламтящият свят” от Сири Хуствет (изд. “Колибри”, 2017). Честито на двете колеги!
Тазгодишното жури на наградата „Кръстан Дянков” беше в състав: проф. Амелия Личева, доц. д-р Александра Главанакова и Ваня Томова.
Годишната награда за превод „Кръстан Дянков” е учредена през 2007 г. от Фондация „Елизабет Костова” и се дава за превод от английски на български език на съвременен роман с висока литературна стойност. Повече за наградата можете да научите тук .
Предстоящо издание на “Панорама”
Представяме романа “Психиатрична болница „Творки“ на Марек Биенчик, предстоящо издание на “Панорама”. Преводач от полски е Десислава Недялкова, художник – Капка Кънева.
Марек Биенчик (*1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби „Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят“ (бълг. изд. 2002) и „Книга на лицето“ (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда „Нике“.
Биенчик пише „Психиатрична болница „Творки““ през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от Историята е разгледан от неочакван ъгъл – голяма психиатрична болница в района на Варшава, където протагонистите – неколцина млади хора, намират убежище от околния ад. С изострена чувствителност авторът ни разкрива техния необичаен тип съпротива: любовта.
Предлагаме откъс.