През юли месец тази година нашият колега Огнян Стамболиев навърши 70 години. Желаем му здраве, все така нестихваща енергия, много радости и удовлетворение от литературните и преводаческите му занимания!
Публикуваме текста на проф. д-р Румяна Каракостова от БАН по повод юбилея.
Навлизайки в своята солидна 70-годишнина, изтъкнатият преводач (от румънски, италиански, френски език), литературният и музикален критик, страстният публицист и всеотдаен културен деятел Огнян Стамболиев, e все така енергичен, творчески зареден и изцяло посветен на идеалистичната кауза за отстояване на стойностната литература и високото музикално изкуство, за просперитета на родния си град Русе и на междукултурното сътрудничество на страната ни в днешното сложно и кризисно време. Надхвърлила с мащабите си естествения ход на житейския календар, юбилейната равносметка за творческата му продуктивност днес напълно разбираемо извиква респект и заслужена почит – Огнян Стамболиев е автор на близо 40 преводни книги с поезия, художествена проза и драматургия от именити румънски класици, модерни и съвременни автори (като: Михай Еминеску, Тудор Аргези, Панаит Истрати, Лучиан Блага, Йоан Славич, Йонeл Теодоряну, Захария Станку, Мирча Елиаде, Йожен Йонеско, Емил Чоран, Никита Станеску, Григоре Виеру, Марин Сореску, Ана Бландиана, Мирча Динеску, Матей Вишниек и др.) и на 60 пиеси от световноизвестни драматурзи; на преводна монография за „бащата на румънската музика”, виртуозния цигулар и композитор Джордже Енеску; на двутомника „Нова книга за операта” (с 230 репертоарни заглавия от 100 композитори) и първата българска „Книга за оперетата и мюзикъла” (от Жак Офенбах до Андрю Лойд Уебър – 110 класически оперети и 50 световни мюзикъла), на монографии за изтъкнатите солисти на Русенската опера – баритона Кирил Кръстев и тенора Николай Здравков; на преводни либрета и на авторско либрето за българската опера „Звезда без име”, с музика на Парашкев Хаджиев; на стотици проблемни статии и отзиви за културни събития в периодичния ни печат и в специализирани електронни издания[1], участва и в интервюта по покана на различни медии. През последните театрални сезони, наред с актуалните репертоарни анотации на премиерни заглавия и постановки на сайта на Софийската опера и балет, той поддържа и три постоянни историографски рубрики: Юбилеи, Годишнини, История – представяйки творческите потрети на големи български композитори (с част от които директно е общувал), на оперни певци, диригенти, режисьори, хореографи, и на световноизвестни композитори от различни стилове и епохи. Член е на българския ПЕН- център, на Съюза на преводачите и Съюза на свободните писатели в България, на редколегиите на литературни алманаси и издания за литература и изкуство (печатани в София, Русе, Велико Търново, Шумен и Стара Загора, а също и в Румъния), и неслучайно името му на преводач, критик и автор присъства в авторитетни български и чужди енциклопедии (в Румъния, Великобритания и САЩ). Носител е на повече от 15 престижни национални и международни награди, и преди всичко: на министерствата на културата на България, Румъния и Република Молдова; на Съюза на преводачите в България; първи и единствен български Лауреат за литературен превод на Румънската академия; на Съюза на румънските писатели; на международната награда „Никита Станеску”, на Голямата награда Опера Омниа от Международния фестивал „Тудор Аргези” за цялостно творчество и на Голямата награда от Академията „Михай Еминеску”, Крайова и др.
Любовта ми към румънската литература, и в частност към румънската поезия – споделя в прочувственото си есе за изкуството на превода Огнян Стамболиев, – се дължи преди всичко на особената музика на румънския език, един богат, многопластов и гъвкав език, чрез който влязох с помощта на италианския и на прекрасното Радио Букурещ, на Втората му програма, сега Романиа културал, една от най-стилните, културни и изискани радиопрограми в Европа...
И по-нататък допълва: …В тази връзка, бих казал, че преводът на поезия, всъщност е нещо като транскрипция за даден инструмент на музикална пиеса, която е композирана от автора за друг инструмент, нещо като транскрибиране на пиеса, създадена за цигулка и пиано в пиеса за виолончело и пиано… Всеки сполучлив стих поражда впечатлението, че е единствен, съдбовен, избликнал от нещо, което стои по-високо от поета…
А в интервю за сп. „Театър”[2], коментира темата с присъщия си критично обобщаващ тон:
За мен преводът е „родство по избор”, ако мога да си послужа със заглавието на прочутия роман на Гьоте. Това е тежък интелектуален и творчески труд, зле платен, недооценен, понякога в сянка /много театри дори не изписват имената на преводача в програмите и афишите, което е непростимо!/, но труд който на мен лично ми носи радост… Преводът е по-скоро радост. Друг, по-красив и по-смислен живот, особено сега, в тази съсипана страна, в която културата е „натясно в ъгъла”/С. Моъм/, а т.нар. „делегирани бюджети” са убийците на българския театър. Защото е абсурдно да искаш един театър или опера да се издържат от Гогол, Ибсен и Пирандело, от Верди, Пучини или Прокофиев. Това го няма никъде по-света. Това е велика глупост! Дори сега, при тази депресия в Европа – да не говорим за Австрия с 229-те милиона евро за Виенската опера, повече отколкото за австрийската армия, или за Германия с нейните над 800 милиона за театрите и оперите, а за близките нам Румъния и Русия, където не се реже и убива така безжалостно, а се гради, въпреки кризата. Та дори в Анадола се откриват театри, опери, филхармонии, фестивали!
От години следя и публикациите на Огнян Стамболиев по животрептящи културни и сериозни музикантски проблеми, предвид и близките ни колегиални контакти, частично съвпаднали с периода на интензивната му творческа дейност като драматург в Русенската опера и неуморен инициатор на периодични и разнообразни музикално- образователни прояви[3], а също и като дългогодишен пряк наблюдател на традиционните „Мартенски музикални дни” и на един от най-внушителните международни музикални фестивали „Джордже Енеску”, и не на последно място – като автор и критик на справочни издания в областта на музикално- сценичните изкуства[4]. Тук е мястото и да отбележа, че наред с прецизно синтезираната и интелигентно поднесена фактологична информация винаги ме е впечатлявала и задълбочената му критична осведоменост – не само за актуалните музикални събития (у нас и в чужбина), но и за хода на протичащите процеси, свързани според него най-вече с отношението на държавно- правителствените институции към изкуството и творческите личности, към науката и образованието във всяка страна и във всеки конкретен исторически момент. И независимо че подобна принципна – безкомпромисно честна, политически необвързана и в повечето случаи нелицеприятна позиция обикновено не среща адекватно разбиране особено от представителите на управленската администрация, Огнян Стамболиев продължава да я следва твърдо и убедено (като наследник и на стар възрожденски род!), и без да спестява публично неудобните сравнения по отношение на общите европейски и цивилизационни ценности, от които страната ни все повече изостава[5].
Към своеобразно оформилата се „визитна картичка” на работохолика и непримиримата творческата личност Огнян Стамболиев, бих добавила още няколко отличителни щриха – неговата професионална етика и коректност към поетите ангажименти и срокове, заедно със съпътстващата ги навременна кореспонденция, дори когато нещата не зависят изцяло и само от него. Разбира се, това е качество и на вътрешна самодисциплина, и на отдавна забравеното „добро възпитание” в колегиалното общуване, което в днешно време по-скоро изненадва. Но ще бъде несправедливо към юбиляря, ако пропусна и изградените от него през годините трайни приятелства – преди всичко с интелектуалци и ярки артистични натури, с учени и творци от всички сфери на духовната култура, литературата и изкуството, които му засвидетелстват внимание не само по празнични поводи като настоящия. А в този най-близък приятелски кръг, деликатно се вписва и неговата съпруга – обаятелната оперна прима Виолета Шаханова, която неизменно е споделяла ежедневните му вълнения и тревоги, успехите, разочарованията и нравствените му упования в избрания творчески път. Какво по-голямо щастие!?
Нека пожелаем на колегата и приятеля Огнян Стамболиев
ЗДРАВЕ И ТВОРЧЕСКО ДЪЛГОЛЕТИЕ!
проф. д-р Румяна Каракостова
[1] Вж. Селективния набор от публикации (по рубрики) на личната страница на Огнян Стамболиев – В: Електронно издателство LiterNet, 2006 – 2015. http://liternet.bg/publish17/o_stamboliev/index.html, а също и на личната му страница в електронния сайт на Съюза на свободните писатели в България. http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/379-ognyan-stamboliev
[2] Вж. пълния текст на интервюто с Огнян Стамболиев на главния редактор Кева Апостолова – В: Театър, 2012, брой 4 – 6, с. 42. http://theatre.art.bg/img/upl/file/4_6_2012.pdf
[3] Като драматург на Русенската опера постоянно организира и камерни концерти с премиерни изпълнения, творчески срещи, юбилеи, чествания. Основател е на Студио за музика „Пристис”, а по-късно и на Студио „Данубиус”, с които близо 20 години подготвя различни концертни програми в Русе и в страната. Повечето от тях са тематични и с редица първи изпълнения за България. Работи също и за русенското Студио Музика при градската библиотека, за Клуба на дейците на културата, за Клуба на младата творческа интелигенция. Организира първите публични органови концерти в католическата църква „Св. Павел” в Русе.
[4] Негов е критичният отзвук „Един колосален труд” за публикувания последен ІV том от академичната поредица „Български музикален театър” в сп. „Музикални хоризонти”. По негова идея томът е представен и в съпътстващата програма на ММФ „Мартенски музикални дни – 2016”.
[5] Достатъчно е да посоча само няколко заглавия от последните му остро публицистични коментари, като: „В родината на Орфей голямата музика е вече в немилост” (Дунав Мост, 25 май 2016 ), „Културните институти се управляват еднолично, зле и недемократично” (Сега, 27 юни 2016), „Слави контра Верди” (Факел БГ, 08.05.2017).