„Тесният път към дълбокия север” носи на австралиеца Ричард Фланаган една от най-престижните награди в литературния свят – „Ман Букър”. Конструирана фрагментарно и съвместяваща изкусно откровен лиризъм с пасажи, осеяни с натуралистични сцен
и, книгата разказва историята на едно бедно селянче от австралийската пустош, което израства като амбициозен младеж с проникновен ум и чувствителна душа, става лекар и си намира годеница от състоятелна фамилия. Малко преди да замине на фронта, в навечерието на Първата световна война, Дориго се влюбва в Ейми, младата съпруга на чичо си Кийт. Техният страстен романс оживява в прелестни късове поетична проза, но централната тема на книгата са преживяванията в лагера за военнопленници в Индокитай и робският труд по строежа на легендарен ЖП път. Историята, която стои в основата на романа, започва на 15 февруари 1942 година, когато с падането на Сингапур една империя потъва, друга изплува на хоризонта. Само година по-късно Япония вече се гърчи от недостиг на ресурси, започва да губи войната и въпросната железопътна линия се превръща в неотложна необходимост. Фланаган уплътнява повествованието с цял ешелон ярки персонажи, прокарва собствените си размисли за смисъла на случващото се и триумфа на човешката воля, вплита смущаващи наблюдения върху особеностите на японската психика и философски фрагменти, размесени с хайку откровения.
Според журито на „Ман Букър” 2014 Фланаган, който е много популярен в Австралия, е създал внушителна творба: „Написан с извънредна елегантност и мощ, „Тесният път към далечния север“ хвърля мост между Изтока и Запада, между минало и настояще, с една история за война, вина и героизъм”.
Романът наскоро беше издаден на български език от “Колибри” в превод на Владимир Молев. Рецензия за книгата на Милена Кирова можете да прочете във в. “Култура”. Предлагаме откъс.
рски романи. Вече имало голям брой сборници народни песни, но „селската” приказка все още била пренебрегвана. Не й се признавали права на литературно гражданство. Трябвало да се изяви поетичният гений на Пушкин, та за пръв път да бъде разбрана истинската народност на руската приказка. Била е нужна проницателността на Белински, та за пръв път теоретично да се определят основите на философията и естетиката на народната поезия, включително на приказката.