Хексалог на ЕСАЛП

или

Кодекс за добри практики

Шестте правила за „честна игра“ в литературния превод, приети от Общото събрание на ЕСАЛП на 14 май 2011 г.

Отстъпване на права

Правата за използване на превода се отстъпват за не повече от пет години и съобразно с условията на отстъпване и периода, за който са отстъпени правата на оригиналното произведение. Всички отстъпени права се посочват в договора.

Възнаграждение

Преводачът трябва да получава справедливо възнаграждение за възложената работа, което да му дава възможност да живее достойно и да създава превод с добри литературни качества.

Заплащане

При подписване на договора преводачът трябва да получи поне една трета от възнаграждението. Останалата част трябва да му бъде заплатена най-късно при предаването на превода.

Задължение за издаване

Издателят трябва да издаде превода в предвидения в договора срок, не по-късно от две години след получаването на ръкописа.

Дял от печалбата

Преводачът трябва да получава справедлив дял от печалбата от използването на труда му, независимо от начина на използване, считано от първия екземпляр.

Името на преводача

В качеството си на автор на превода преводачът трябва да бъде посочван поименно навсякъде, където е посочван авторът на оригинала.

Конкурс за млади преводачи на съвременна унгарска литература

Съюзът на преводачите в България (СПБ) обявява първото издание на Конкурса за млади преводачи на съвременна унгарска поезия и проза. Конкурсът се провежда със съдействието на Унгарския културен институт в София при Посолството на Унгария (УКИ) и на унгарския лектор към Програма „Гост-преподаватели за унгарската култура“ – Институт Балаши при Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария.

Конкурсът е за млади преводачи до 35 години, които до момента имат не повече от една публикувана преводна книга. Желаещите да участват в конкурса ще превеждат един и същ прозаически текст и/или стихотворение от съвременен унгарски автор. Постъпилите за участие в конкурса преводи ще бъдат оценени от жури, съставено от членове на СПБ. След обявяването на резултатите от конкурса ще бъде проведена работилница за обсъждането на проблемите на превода в изпратените работи, в която ще се включат всички участници под ръководството на членовете на журито.

Ще бъдат излъчени по един победител в категории „Художествена проза“ и „Поезия“ и ще бъдат раздадени четири поощрителни награди, по две в двете категории.

Continue reading →

Вечер, посветена на Димитър Стоевски

От името на Съюза на преводачите в България и издателство “Колибри” имаме удоволствието да ви поканим на литературна среща в знак на почит към личността на големия български писател, драматург и преводач Димитър Стоевски. Заповядайте на 6 юни в 19:00 ч. в литературен клуб „Перото“!

Ще чуете откъси от забележителни преводи на Димитър Стоевски. Наследникът на Димитър Стоевски Радко Чолаков ще говори за неговото творчество. Германистът доц. д-р Ренета Килева-Стаменова също ще вземе думата, а накрая ще прочетем и посвещение, написано от Венцеслав Константинов.

Димитър Стоевски (1902-1981) е писател, драматург и преводач главно на произведения от немската художествена литература. По професия е лекар рентгенолог. Димчо Чолаков, както е истинското му име, завършва медицина в Грац през 1927 г. и работи по специалността си в продължение на 27 години. Наред с това публикува преводи, есета, литературни и театрални статии, рецензии – вече под псевдонимa Димитър Стоевски.

Делото му респектира не само с множеството претворени книги – близо осемдесет, – но и с широкия диапазон на литературните му интереси и предпочитания. Сред превежданите от него автори са Томас Ман, Франц Кафка, Стефан Цвайг, Лион Фойхтвангер, Бертолд Брехт, Гьоте, Шилер, Хайне, Ибсен, Тургенев, Молиер, Лопе де Вега и много други. Не по-малко значимо е творческото му наследство в областта на литературата за деца. Самият той е автор на произведения за най-малките, сред които „Чудният роман на Кум Лисан” заема особено място.

Очакваме ви на 6 юни в 19:00 ч. в литературен клуб „Перото“, НДК!

Конкурс за годишните награди за превод на СПБ

Уважаеми издатели, критици, ценители на добрия превод,

Съюзът на преводачите в България Ви кани да направите своите предложения за годишните награди на СПБ за превод.

За Ваше улеснение и в услуга на журитата прилагаме формуляр за заявка.

Наградите на СПБ се връчват всяка година на Международния ден на преводача, 30 септември.

Период на издаване на номинираните произведения: 01 юли 2017 – 30 юни 2018 г.

Според чл. 3 (6) от Правилника: Носител на награда за конкретен превод може да бъде предлаган отново за такава след период от три години. Информация за носителите на награди от предишни години е налична на сайтовете на СПБ, за 2015, 2016 и 2017 г.

Краен срок за подаване на заявки: 31 юли 2018 г. на e-mail: office@bgtranslators.org

Изискване: Заявката следва да е придружена от един екземпляр от номинираното произведение и от неговия оригинал в електронен вариант (pdf) или като книжно тяло, предоставени в офиса на СПБ, и от попълнен формуляр, включващ и мотивировка за номинацията.

За всяко номинирано заглавие издателите следва да внесат такса от 30 лв. за рецензирането му на следната банкова сметка:

Съюз на преводачите в България
IBAN BG63STSA93000023960090
BIC STSABGSF
При банка БАНКА ДСК
Основание – такса год. награда + номинирано заглавие

За въпроси и уточнения: office@bgtranslators.org, 02/986 45 00 (офис на СПБ), 0885 846 579 (Н. Димитрова, съюзен секретар).

Представяме “Една любов на Суан” на Марсел Пруст в превод на Росица Ташева

Името на Марсел Пруст (1871-1922), коренно променил световния литературен климат в началото на XX век., се свързва преди всичко с повествователния стил наречен „поток на съзнанието“ и със седемтомния му роман „По следите на изгубеното време“. „Една любов на Суан“ е единствената част от многотомника, която представлява и самостоятелно произведение, посветено на любовта на един естет, Суан, към една „кокотка“, Одет. Това е разказ за любовта, за ревността, за съмнението и доверието в техните най-тънки отсенки, предадени с необикновено психологическо проникновение. Няма в световната литература по-изчерпателен, по-задълбочен и по-въздействащ художествен анализ на любовната обсебеност, на чувството, което не се влияе от никакви външни фактори и не зависи нито от нас, нито от обекта си, на страстта, която е по същността си безпричинна. А особеното очарование на прозата на Пруст се дължи и на неподражаемия му стил – дългите фрази с по няколко вметнати изречения, усложнени, понякога трудни за четене, но винаги премислени, стройни и хармонични като музика. Ето два откъса от тази изключителна творба в новия превод на нашата колега Росица Ташева. Книгата е скорошно издание на “Колибри”.