Откъс от “Тесният път към далечния север” на Ричард Фланаган в превод на Владимир Молев

„Тесният път към дълбокия север” носи на австралиеца Ричард Фланаган една от най-престижните награди в литературния свят – „Ман Букър”. Конструирана фрагментарно и съвместяваща изкусно откровен лиризъм с пасажи, осеяни с натуралистични сценCover-Tesniyat-pyt-kym-dalechniya-severи, книгата разказва историята на едно бедно селянче от австралийската пустош, което израства като амбициозен младеж с проникновен ум и чувствителна душа, става лекар и си намира годеница от състоятелна фамилия. Малко преди да замине на фронта, в навечерието на Първата световна война, Дориго се влюбва в Ейми, младата съпруга на чичо си Кийт. Техният страстен романс оживява в прелестни късове поетична проза, но централната тема на книгата са преживяванията в лагера за военнопленници в Индокитай и робският труд по строежа на легендарен ЖП път. Историята, която стои в основата на романа, започва на 15 февруари 1942 година, когато с падането на Сингапур една империя потъва, друга изплува на хоризонта. Само година по-късно Япония вече се гърчи от недостиг на ресурси, започва да губи войната и въпросната железопътна линия се превръща в неотложна необходимост. Фланаган уплътнява повествованието с цял ешелон ярки персонажи, прокарва собствените си размисли за смисъла на случващото се и триумфа на човешката воля, вплита смущаващи наблюдения върху особеностите на японската психика и философски фрагменти, размесени с хайку откровения.

Според журито на „Ман Букър” 2014 Фланаган, който е много популярен в Австралия, е създал внушителна творба: „Написан с извънредна елегантност и мощ, „Тесният път към далечния север“ хвърля мост между Изтока и Запада, между минало и настояще, с една история за война, вина и героизъм”.

Романът наскоро беше издаден на български език от “Колибри” в превод на Владимир Молев.  Рецензия за книгата на Милена Кирова можете да прочете във в. “Култура”. Предлагаме откъс. 

 

Continue reading

Иглика Василева с наградата “Стоян Бакърджиев”

Нашата колега Иглика Василева е носителят на Националната награда за превод „Стоян Бакърджиев” за 2016 година. Поздравления!

Националната награда за художествен превод, носеща името на големия български преводач Стоян Бакърджиев, се присъжда от Община Пазарджик на всеки три години.

Комисията по присъждане на тазгодишното издание на наградата е в състав Митко Новков, Андрей Захариев и Недялко Славов. Водещ мотив при избора е бил талантът на преводачката и огромният обем художествена литература, станала достояние на българския читател, посредством нейния неуморен труд.

Наградата е връчена на Иглика Василева на официална церемония в художествена галерия „Станислав Доспевски” в Пазарджик.

Творческа вечер „Но книгите ще си бъдат на лавиците…”, посветена на изтъкнатата преводачка Вера Деянова

Кога: 7 март 2016 г., понеделник, 18.00 ч.

Къде: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нова конферентна зала, северно крило, II етаж, вход с покани

Организатори: Факултетът по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съвместно с Полския институт и„Литературен вестник“

Вера Деянова – преводачка, популяризаторка на полската литература и култура в България, радваща се на признанието на читателската публика. Превела е книги на Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Ева Липска, Ришард Криницки, Вислава Шимборска и много други. Вера Деянова е удостоена с редица авторитетни полски и български награди и отличия. Член е на Съюза на преводачите в България.

 

Continue reading

In memoriam: Петко Бочаров (1919-2016)

Почина Петко Бочаров.
Творческата биография на Петко е толкова разнообразна, че ще го споменаваме още години наред. Много каза, много написа, хората ще продължават да употребяват неговото “Да, ама не!”, след време – дори без да знаят кой създаде тази фраза. В много отношения мемоарните му книги действаха като глътка чист въздух. Телевизионните му интервюта се слушаха с любопитство, но и с очакване за онази интелигентна откровеност и критичност,  от която всички имаме нужда.
Великото преводаческо дело също беше негова кауза. Наред с Жени Божилова, Кръстан Дянков и Димитри Иванов, той въведе като част от образованието ни значими произведения на английски и американски писатели. В негов превод излязоха “Приказки за страната Алабашия” на Питър Сандбърг, “Цивилизованото поведение. Обноски морал и поведение на демокрацията” на Стивън Картър, “Свидетел на историята” от Арманд Хамър, както и “Един женен мъж” на Пиърс Пол Рийд.

 

Сбогом, ще ни липсваш, Петко.

Поклонението ще се състои в понеделник, 7 март, от 14.00 ч. в църквата “Св. Седмочисленици”.

“Животинско мляко” от сборника на Афанасиев “Руски вълшебни приказки” в превод на Здравка Петрова

Първото голямо издание на автентично народни руски  приказки е било това на А. Н. Афанасиев (8 тома, 1855-1863).

Преди появяването на сборника на Афанасиев автентичната руска приказка е била почти неизвестна. Издавани са само пъстри панаирджийски книжки и всякакви стилизирани обработки и преработки на народни приказки в авантюрни вълшебно-рицаruski prikazkiрски романи. Вече имало голям брой сборници народни песни, но „селската” приказка все още била пренебрегвана. Не й се признавали права на литературно гражданство. Трябвало да се изяви поетичният гений на Пушкин, та за пръв път да бъде разбрана истинската народност на руската приказка. Била е нужна проницателността на Белински, та за пръв път теоретично да се определят основите на философията и естетиката на народната поезия, включително на приказката.
За пръв път благодарение на Афанасиев читателят вижда руската приказка в цялото й богатство и разнообразие, в истинската й красота, неразкрасена и неподправена. За разлика от повечето свои предшественици, които са се занимавали със събиране и публикуване на произведения на народното творчество, Афанасиев се е стремял да запази всички особености на първоначалните записи на приказките, без да си позволява каквито и да било литературни преработки на тези записи.

Изданието на СОНМ е първи опит за представяне в България на част от това събрание – вълшебните приказки. Предлагаме приказката “Животинското мляко”, подбрана и предоставена за сайта от преводачката, нашата колега Здравка Петрова.

 

Continue reading