Препоръки от проф. Васил Георгиев за сключването на договори
1. Къде е уредено авторското право?
В Закона за авторското право и сродните му права.
2. Кога възниква авторското право?
Авторското право възниква за автора със създаването на произведението.
(чл. 2 от ЗАПСП)
3. Кои произведения са обект на авторското право?
Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, например:
- литературни произведения (проза и поезия), включително произведения на научната и техническата литература (монографии, учебници, студии, статии, доклади и др.), на публицистиката (статии, очерци; при интервютата най-често – но не винаги, за автори се признават както интервюиращият, така и интервюираният) и компютърни програми;
- преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
- периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии и т.н.
(чл. 3 от ЗАПСП)
4. Кои произведения не са обект на авторското право?
Не са обект на авторското право фолклорните творби (но преводите им са); буквалното описание на явления и процеси (например упътвания, стига да нямат творчески характер), машинният превод, кратките фрази и заглавия (освен ако носят оригиналност), както и нормативните актове, концепциите и идеите; например ако в литературно произведение е изразена идея, тя не се защитава като идея, а се защитава самият начин на изразяването ѝ.
(чл. 4 от ЗАПСП)
5. Преводачът има ли авторско право върху превода на субтитри?
Да, преводът на субтитри е произведение и като такова, върху него авторско право има преводачът.
6. Преводачът има ли авторско право върху превода на текстове/рекламни материали за изложби?
Преводачът има авторско право върху превода на текстове и рекламни материали, ако тези текстове и рекламни материали представляват произведения. Някои от текстовете, например касаещи инструкции и упътвания, не представляват произведения, а технологично описание на процеси, поради което и техният превод не е обект на авторско право.
7. Преводачът има ли авторско право върху превода при конференции/симпозиуми/лекции? Има ли разлика дали преводът е на живо/симултанен, или се превеждат записи, които ще бъдат излъчени?
Устният превод на произведение не може да се квалифицира като произведение, тъй като няма обективна форма.
Правото на преводача в тези случаи е сродно, а не авторско, поради което преводачът се приравнява към артист изпълнител.
Преводачът има сродно право върху превода при конференции/симпозиуми единствено при положение, че се превежда обект на авторско право – лекция, доклад и др. под. Преводът на разговори, диалози и дискусии не е обект на авторското право, доколкото в повечето случаи предметът на превода не представлява произведение.
Няма разлика дали преводът е симултанен или консекутивен.
8. Ако към превода изготвя бележки под линия, предговор, глосар, текстове за реклама и др. придружителни материали, имам ли право на заплащане за това?
При положение, че преводачът изготвя други материали към превода, той има право на допълнително възнаграждение за това. Те са негово оригинално авторско право.
9. Кой е носител на авторското право върху превод, създаден от две или повече лица?
Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо, независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение; за всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори,възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях, като при липса на съгласие смята се, че всеки от съавторите има равен дял, а при спор дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки от съавторите.
(чл. 8 от ЗАПСП)
10. Ако вече има издаден превод на дадено произведение, мога ли аз да направя нов превод?
Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение (чл. 9 от ЗАПСП).
Преводът обаче представлява производно произведение, поради която причина за използването на превод е необходимо да е налице съгласие от автора на оригиналното произведение.
11. Може ли да се отпечатва издание, без да се посочва годината на издаване?
На подходящо място върху екземплярите от произведението пред името на носителя на авторското право или наименованието на юридическото лице, на което е отстъпено изключителното право за използване, се поставя латинската буква „С“, заградена в кръгче, и годината на разгласяването.
12. С какви договори работят преводачите?
В практиката са познати три типа договори:
а) договор за отстъпване на авторски права върху превод, който е най-близък до посочения в Закона за авторско право „издателски договор”, но не е идентичен с него;
б) договор за използване по чл. 36 ЗАПСП – преводачът предоставя правото си върху превода за издаване;
в) договор за поръчка по чл. 42 от ЗАПСП (възложителски тип договор) – издателството възлага на преводача да извърши превода.
Най-важната разлика между първите два договора и третия е, че при първите два договора преводачът отстъпва авторското си право за определен период от време (общоприетата практика е 5 г.), а при възложителския договор по чл. 42 възложителят теоретично може да използва превода без ограничение във времето и без допълнително заплащане. Въпросът обаче е спорен: според някои автори ограничението по чл. 37 от ЗАПСП се прилага и към договорите по чл. 42 ЗАПСП. В свое решение от 2016 г. (Р № 214 от 13.05.2016 г. по т. д. № 3088 / 2014 г. на ВКС, I ТО), макар да не се произнася изрично, ВКС приема становището, че за договорите по чл. 42 не действа ограничението от 10 години, т.е. ако нищо не е уговорено, издателят може да използва произведението без ограничение във времето.
Друга важна разлика е, че при възложителския тип договор за поръчка по чл. 42 не се предвижда допълнително възнаграждение за търговски успех при реализацията на произведението, докато такава възможност е предвидена при договора за използване в чл. 38, ал. 2 от ЗАПСП.
Следва да се има предвид, че наименованието на договора невинаги съответства на стриктната квалификация. Съдът може да приеме, че в даден случай договор по чл. 36 от ЗАПСП е договор по чл. 42 от ЗАПСП.
Нашата препоръка е да не се сключват договори по чл. 42 ; авторските права да не се отстъпват за повече от 5 години, а правата за електронни книги и аудиокниги да се предоставят с отделен договор или клауза в договора за използване, срещу допълнително възнаграждение.
В помощ на преводачите препоръчваме използването на Типовия договор на СПБ за отстъпване на авторските права върху превод.
13. По-важни въпроси, по отношение на които всеки договор трябва да дава ясен и недвусмислен отговор:
Най-важни клаузи:
а) Какъв е обемът на предоставяните права?
- Какво включва?
- Само хартиена книга или и електронна?
- Само печатно произведение или и аудиопроизведение?
- Може ли издателят да предоставя право за ползване на трети лица? Например да предостави на рекламна агенция/рекламодател правото да използва части от произведението и да получи възнаграждение за това?
б) За какъв срок се предоставя правото?
Засега максималният срок е 10 г.
в) Право на изключително или право на неизключително използване предоставя преводачът?
Обикновено се предоставя право за изключително използване, за да може издателят да има монопол върху експлоатацията на произведението. Ако изключителното право не е договорено изрично, се счита, че е предоставено неизключително право. Случаите, в които не е предоставено изключително право, най-често са недоглеждане на издателството и като цяло това касае по-стари договори.
г) Какво възнаграждение се дължи и как се дължи?
Дължи ли се допълнително възнаграждение при търговски успех на произведението? Ако се дължи твърда сума като възнаграждение, това би лишило преводача от икономическите ползи от един търговски успех на превода му. Затова е добре да се уговори допълнително възнаграждение при достигане на определен тираж/ново издание или т.н. На практика такова възнаграждение се дължи по закон – чл. 38, ал. 2 от ЗАПСП. Въпросът е обаче то да бъде предварително определено, а не да се определя с допълнителни преговори, които, ако не завършат със съгласие, ще завършат със съд.
Другият практически момент е свързан с установяването на отпечатания тираж. Тук издателството може да прикрива действителния тираж, с оглед да не плати съответното възнаграждение (и не само него).
д) Каква е съдбата на непродадените екземпляри след изтичане на срока на договора?
Могат ли да ги допродадат издателите или не могат? Ако не е уговорено, че могат да ги продадат, нямат такова право. на практика е много трудно да се установи дали останалите екземпляри не са отпечатани допълнително от издателя, а твърдението му, че се касае за непродадени екземпляри, не е защитна теза.
е) Колко екземпляра се дължат на автора?
ж) Може ли издателството/редакторът да внася промени в превода?
Това е едно от неимуществените права, които има авторът, но които могат да бъдат предоставени на издателството. Смисълът е при противоречие между преводач и редактор спорът да бъде решен. Ако се предоставя такова право, трябва изрично да се посочи за кои случаи – за да не се окаже, че е предоставено за цялостна преработка и създаване на ново произведение.
з) Отстъпват ли се правата за аудиокниги?
Ако се отстъпват, трябва да се посочи изрично. Също така трябва да се отстъпи и правото на издателя да разрешава на трети лица публичното изпълнение на произведението (защото то се озвучава от артист), както и използването на други произведения – синхронизиране.
14. Само за издаването на превода на хартия / книга ли отстъпвам авторското право на издател?
Всяко използване на произведението трябва да е уговорено изрично.
Затова, ако в договора не е уговорено и издаването на превода за електронна книга, то за такова издаване трябва да се получи допълнително съгласието на преводача и съответно – да му се заплати възнаграждение за това.
15. За кои произведения предоставям допълнително разрешение с отделен договор / клауза в договор?
а) аудиокниги;
б) електронни книги;
в) превод на драматургично произведение или използвне на превод за изработване на сценарий.
16. Какво да не се прави?
а) да не се отстъпват права по чл. 42 от ЗАПСП;
б) винаги да се уговаря срок на използване;
в) да не се уговаря възнаграждение, което не дава възможност за допълнително възнаграждение при търговски успех;
г) да не се отстъпват права, за които е ясно, че издателят няма намерение/възможност да реализира;
д) да не се отстъпват права безплатно.
17. За какъв период от време мога да отстъпя авторските си права върху превод?
Максималният срок, за който може да бъде отстъпено правото, е 10 години. Ако нищо не е уговорено в договора, се счита, че срокът на отстъпване на права е 3 години, съгласно чл. 37, ал. 1.
При договорите по чл. 42 от ЗАПСП няма ограничение за срока, макар въпросът дали е приложима нормата на чл. 37 от ЗАПСП за 10-годишно ограничение да е спорен. Поради липсата на практика срокът винаги трябва да бъде уговарян изрично, особено по договорите по чл. 42 от ЗАПСП. Ако е уговорен срок при договор по чл. 42 от ЗАПСП, той ще се прилага. Въобще, точното уговаряне на клаузите избягва теоретичните спорове.
С оглед реализацията на изданието и възвращаемостта за издателя, от една страна, и интересите на преводача, от друга, е препоръчително срокът да е 5 години, както е посочено в Хексалога или Кодекса за добри практики, приет от ОС на ЕСАЛП на 14 май 2011 г.
18. Може ли преводачът да отстъпи правото да бъдат използвани всички преводи, които би създал, докато е жив?
Не. Според разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗАПСП, нищожен е договорът, с който авторът отстъпва правото да се използват всички произведения, които той би създал, докато е жив.
19. Какво се случва, след като изтече срокът на договора за използване?
След изтичане на срока на договора за използване издателят няма право повече да продава произведението, независимо дали има останал тираж, освен ако е уговорено противното. Ако издателят продължи да продава произведението, това представлява използване на произведението след изтичането на срока, даден от преводача, поради което за подобно продължаващо след края на срока на договора използване се изисква ново разрешение от страна на преводача (срещу съответно възнаграждение).
20. Мога ли да отстъпя авторското право върху даден превод на повече от едно издателство?
Съгласно чл. 36 от ЗАПСП авторското право може да бъде предоставено като изключително или като неизключително.
При предоставяне на изключително право преводачът не може да използва превода в рамките на срока на договора – нито самостоятелно, нито като предоставя права за използване на трети лица. При предоставяне на неизключително право преводачът може да използва превода и да го предоставя на трети лица, т.е. издателства.
Изключителната клауза трябва да е уговорена писмено и изрично. Ако няма такава уговорка, е предоставено неизключително право.
21. Може ли издателството да отстъпва от мое име правата върху превода на друго издателство или за публикуването на аудиокнига?
Зависи дали в договора е предоставено такова право от преводача на издателството. Ако не е предоставено, тогава за публикуването на аудиокнига трябва да се даде допълнително съгласие от страна на преводача – за публичното изпълнение на произведението, неговия запис и разпространение като аудиокнига.
22. Мога ли да отстъпвам правата върху превода за аудиокнига, когато имам договор с издателство за публикуване в книжен вариант?
Да, ако не е уговорено изрично в договора с издателството, че е предоставено изключителното право за използване на превода.
Отстъпването на правата върху превода за аудиокнига включва правото на съответното издателство/платформа да осъществява или да разрешава на трети лица да извършат публично изпълнение и звукозапис на публичното изпълнение под формата на аудиокнига и нейното разпространение.
23. Трябва ли да съм самоосигуряващо се лице, за да сключвам авторски договор?
Не е необходимо лицето да е самоосигуряващо се лице, за да сключва такъв договор.
24. Какви са нормативно признатите разходи на преводача?
Съгласно чл. 29, ал.1, т.1, б.б. ЗДДФЛ нормативно признатите разходи за авторски възнаграждения са 40%, което включва и авторското възнаграждение за преводача.
При произведение, създадено по поръчка, нормативно признатите разходи се определят в зависимост от това каква част от възнаграждението е за изработката и каква част – за отстъпените авторски права. В частта за изработката (чл. 29, ал.1, т. 1, б.в) нормативно признатите разходи са 25%, доколкото се приравняват към другите видове извънтрудови възнаграждения, а в частта за отстъпените авторски права се прилага посочената по-горе разпоредба, касаеща признаването на 40% разходи за авторски възнаграждения.
25. Начисляват ли се осигуровки при авторски договор и какви удръжки има при плащането?
Осигуровки – не, защото отстъпването на авторско право е нетрудова дейност; удържат се само данъци, и то по желание на преводача с декларация в първите 9 месеца от годината.
26. Прието ли е да искам аванс за превода?
Договарянето на авансово плащане е гаранция за добросъвестното изпълнение на договора от страната, която предоставя аванса. Поради тази причина е добре той да се уговаря. Препоръката от ЕСАЛП (т.3 от посочения по-горе Хексалог) е авансът да е в размер поне на 1/3 от общата стойност на договора.
27. Какви са приемливите срокове за заплащане на превода?
Препоръчваме това да е изрично уговорено в договора и да става в рамките на месец от предаването или одобрението на превода.
28. Кога един превод се смята за одобрен?
Препоръчваме в договора да е изрично уговорен срок (1 месец), в който издателят да се произнесе по предадения му превод. Ако не се е произнесъл, преводът следва да се смята за одобрен.
29. Какво се случва, ако издателството не издаде превода в обозрим срок?
При положение, че е отстъпено изключително право на използване, задължение на ползвателя е в двугодишен срок да започне да използва произведението – в случая да го издаде, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗАПСП.
Такова задължение не съществува за титуляра на неизключително право, доколкото в този случай правата на ползване на автора не се накърняват – той може да отстъпи произведението на друго лице.
При положение, че ползвателят с изключително право на използване не започне да използва произведението (напр. да го издаде и разпространява) в двугодишен срок от сключването на договора или от предаването на произведението, авторът има право да развали договора. Развалянето на договора е за в бъдеще, т.е. няма обратна сила, според Решение № 92 от 26.03.2021 г. по т. д. № 231 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1‑во тър. отделение. Това е важно, защото означава, че при разваляне на договора авторът не дължи връщане на платеното му възнаграждение.
30. Тиражът има ли значение за размера на възнаграждението?
Няма практика възнаграждението да се уговаря по този начин.
Уместно е обаче да се уговаря възнаграждение при търговски успех. Чл. 38, ал. 2 от ЗАПСП предоставя право на преводача, когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, да иска увеличение на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост. По-добре е обаче това да е изначално уговорено в самия договор, отколкото то да бъде определяно от съда, което е нерентабилно, продължително, трудно и несигурно начинание.
Допълнително възнаграждение при търговски успех не се предвижда по закон при договора по чл. 42 ЗАПСП. То обаче може да бъде определено от страните в договора.
31. Ако съм получил субсидия за превода, може ли издателството да задържи част от нея, за да си покрие други разходи?
Не.
32. Имам ли право на безплатни екземпляри от превода си?
Да, ако в договора не е уговорено друго, имате право на 5 безплатни екземпляра, според разпоредбите на чл. 47, т. 4.
33. Издателството/редакторът може ли да нанася промени в превода без съгласието на преводача?
Не – преводачът има право да се противопоставя на всякакви промени в превода съгласно разпоредбите на чл. 15. Препоръчваме в договора изрично да се уговори процесът на редакция. преводачът трябва да бъде активната страна и да настоява да си прегледа текста след намесата на редактора и коректора.
34. Какви са особеностите при подписване на договори с чуждестранни лица (които се намират извън България)?
Чуждата юрисдикция, от една страна, има различни правила, а от друга, разликите не са толкова съществени. Те най-често са в диспозитивните норми, т.е. онези „резервни” норми, които се прилагат, ако страните не са се уговорили друго.
Най-добре е да се потърси чужд адвокат. Това в повечето случаи може да е много нерентабилно – писането на договорите е нерентабилно както за преводачите, така и за малките издателства.
Заради това, че нормите са общо взето сходни, а там където се различават, са диспозитивни, е необходимо максимално добро уреждане на детайлите: обем на предоставени права, срок, възнаграждение, допълнително възнаграждение при голям обем продажби, начини, по които ще се отчитат продажбите. Именно отчитането на продажбите е най-сериозният проблем, доколкото практически споделянето на тази информация зависи от добрата воля на издателите, освен когато се стигне до съд, като дори в този случай те могат да не я споделят, ако са я прикрили по време на издаването.
Важно правило е и това, че в отношенията, касаещи взаимоотношения с лица от ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, не са приложими защитните тарифи, които е допустимо да се прилагат в правоотношения на територията на Република България, въз основа на чл. 10, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата.
35. Какви права има авторът на превод?
Авторското право е комплексно право, което включва неимуществени и имуществени права. Те са описани в чл. 15 и в чл. 18 от ЗАПСП. Няма китайска стена между двете – част от неимуществените права също могат да бъдат „продадени”, с изключение на описаните в т.2 и т.4; на практика те също могат да станат обект на продажба, ако авторът реши да се откаже от правото си.
Най-грубо неимуществените права включват правото на признание на автора, а имуществените – правото да експлоатира произведението си.
Неимуществени права:
1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено;
2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението – неотчуждимо право;
3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението – неотчуждимо право;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението
Имуществени права
Практически погледнато, правото е едно – авторът да експлоатира произведението си. Използването е доуточнено в чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП:
1. възпроизвеждането на произведението (създаването на копия, екземпляри)
2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението (най-често продажбата);
3. публичното представяне или изпълнение на произведението;
7. превеждането на произведението на друг език;
8. преработката на произведението – напр. от роман в сценарий за филм
10. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
11. вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество
36. Допустимо ли е използването на превод без възнаграждение?
Съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗАПСП авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.
Това принципно означава, че авторът има право на отчисления от продажбите, както и от копирането и заемането на произведението от библиотеки (чл. 22а от ЗАПСП).
37. Може ли превод да се използва без предварителното съгласие на автора?
Произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, освен когато този закон предвижда друго Законът предвижда друго в хипотезите на чл. 24 и 25 от ЗАПСП и касае случаи, в които използването на превода (най-често на част от него) е социално оправдано. Хипотезите включват възможности с научни, образователни, социални и други оправдани според закона цели, но като цяло не водят до сериозно накърняване на правото на автора.
38. Кой носи отговорност за нарушаването на права по този закон?
Нарушителят – физическо или юридическо лице, носи:
а) гражданска отговорност, изразяваща се в обезщетяване на автора за нанесените вреди;
б) административна отговорност – изразяваща се в налагане на глоба или имуществена санкция за извършеното нарушение, предвидена в чл. 97а от ЗАПСП;
в) наказателна отговорност – само по отношение на физическите лица, за тежки нарушения на правото на автора, изразяваща се в налагане на наказание по Наказателния кодекс, напр. съгласно чл. 172а НК – за неразрешено използване и разпространение на обекти на авторското право.