Daily Archives: October 1, 2021

Годишни награди за превод на СПБ — 2021 г.

На 30 сеп­тем­в­ри, Меж­ду­на­род­ния ден на пре­во­да­ча, в Лите­ра­ту­рен клуб „Перо­то“, на мал­ко – пора­ди про­ти­во­е­пи­де­мич­ни­те мер­ки – тър­жес­т­во, но в мно­го сър­деч­на атмос­фе­ра, бяха връ­че­ни Годиш­ни­те награ­ди на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия за пре­вод в раз­лич­ни кате­го­рии.

Чес­ти­то на всич­ки награ­де­ни коле­ги, с поже­ла­ния за здра­ве и нови доб­ри и висо­ко оце­не­ни преводи!

Алек­сан­дър Шур­ба­нов ХЛХ, 2021 г. – Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на поема­та Ман­ф­ред от Джордж Гор­дън Бай­рон, изд. „Жанет 45“

Анд­рей Мано­лов, 2021 г. – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дейност

Ася Гри­го­ро­ва ХЛХ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от рус­ки език на рома­на Деца мои от Гузел Яхи­на, изд. „Колиб­ри“

Ваня Каш­ла­ке­ва НТЛ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от ита­ли­ан­с­ки език на Ръко­вод­с­тво за проспе­ри­тет от Пао­ло Рудже­ри, изд. „То да топ ЕОД

Дария Кара­пет­ко­ва ТИК, 2021 г. – Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния – за пре­во­да от ита­ли­ан­с­ки език на Да кажеш поч­ти също­то от Умбер­то Еко, изд. „Колиб­ри“

Еле­на Поп­то­до­ро­ва, 2021 г. – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дейност

Кали­на Бах­нев­ва ТИК, 2021 г. – Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния – за моног­ра­фи­я­та ѝ Ела­да и Рим в пол­с­ка­та лите­ра­ту­ра през XIX и XX век (Избра­ни аспек­ти), изд. „Пара­диг­ма“

Люд­мил Димит­ров ХЛХ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от сло­вен­с­ки език на Поезия от Фран­це Пре­шерн, изд. „Колиб­ри“

Мар­га­ри­та Дило­ва ХЛХ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния в област­та на пре­во­да на хума­ни­та­рис­ти­ка – за пре­во­да от нем­с­ки език на Тъл­ку­ва­не на съни­ща­та от Зиг­мунд Фройд, изд. „Колиб­ри“

Мари­о­ла Вал­чак-Мико­лай­чак, 2021 г. – Награ­да на СПБ в област­та на пре­во­да от бъл­гар­с­ки на чужд език – за пре­во­да на пол­с­ки език на Бала­да за Георг Хених от Вик­тор Пас­ков, изд. „Wydawnictwo Poznańskie“

Надеж­да Раду­ло­ва ХЛХ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на Джо­ни Паник и Биб­ли­я­та на съни­ща­та от Сил­вия Плат, изд. „Лист“

Панос Ста­то­я­нис, 2021 г. – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дей­ност в област­та на пре­во­да от бъл­гар­с­ки на чужд език

Румя­на Бикс, 2021 г. – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дейност

Све­жа Даче­ва, 2021 г. – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дейност

Сте­ла Дже­ле­по­ва ХЛХ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от ново­нор­веж­ки език на рома­на Три­ло­гия от Юн Фосе, изд. „Лист“

Сте­фан Авра­мов ХЛХ, 2021 г. (посмър­т­но) – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на рома­на Черен лео­пард, чер­вен вълк от Мар­лон Джеймс, изд. „Лаби­ринт“

Сте­фан Руси­нов ХЛХ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от китайс­ки език на рома­на Живи от Ю Хуа, изд. „Жанет 45“

Хай­ри Хам­дан, 2021 г. – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дейност

А ето под­роб­на инфор­ма­ция за награ­ди­те, при­съ­де­ни от жури­та­та на наша­та сек­ция „Худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра и хуманитаристика“.

Жури­то за награ­ди­те за пре­вод в област­та на худо­жес­т­ве­на­та лите­ра­ту­ра беше в със­тав: Анже­ли­на Пен­че­ва, Гали­на Мела­мед и Роси­ца Панайотова

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки постижения

Алек­сан­дър Шур­ба­нов — за пре­во­да от анг­лийс­ки език на поема­та „Ман­ф­ред“ от Джордж Гор­дън Бай­рон, изд. „Жанет 45”

Измеж­ду два­де­се­ти­на­та кни­ги на анг­лийс­ки език, пред­ло­же­ни от бъл­гар­с­ки­те изда­тел­с­т­ва за годиш­на­та награ­да на СПБ, има две, кои­то са голя­мо предиз­ви­ка­тел­с­т­во за пре­во­да­ча, тъй като поста­вят нео­би­чай­но висо­ки изис­к­ва­ния. Ман­ф­ред (2021), „Жанет 45“, пре­вод на Алек­сан­дър Шур­ба­нов, е една­та от тях.

Ман­ф­ред е дра­ма­тич­на поема, напи­са­на под въз­дейс­т­ви­е­то на част пър­ва от „Фауст”. Пре­во­дът на Шур­ба­нов не е коз­ме­ти­чен и епи­дер­ма­лен, на бъл­гар­с­ки той ожи­вя­ва. Реше­ни­я­та на пре­во­да­ча са пре­циз­ни, наход­чи­ви и при­ят­но изне­над­ва­щи. Безу­кор­ни­ят ритъм е плод на дъл­бок усет за два­та ези­ка и дъл­бо­ко вник­ва­не в духа на про­из­ве­де­ни­е­то. Това е забе­ле­жи­тел­но пости­же­ние, зад кое­то има огром­ни уси­лия, дар­ба и труд.

Награ­ди за ярки постижения

Ася Гри­го­ро­ва — за пре­во­да от рус­ки език на рома­на „Деца мои“ от Гузел Яхи­на, изд. „Колиб­ри”

В цен­тъ­ра на повес­т­во­ва­ни­е­то на „Деца мои“ е съд­ба­та на рус­ки­те нем­ци от Повол­жи­е­то. Реа­лиз­мът и магич­ност­та на сюже­та са пре­съз­да­де­ни вели­ко­леп­но от Ася Гри­го­ро­ва, чий­то пре­вод бав­но повли­ча чита­те­ля с мощ­но­то си тече­ние как­то веч­на­та, изуми­тел­но жива река Вол­га. С дъл­бо­ки­те си позна­ния на рус­кия и бога­тия и жив бъл­гар­с­ки език Ася Гри­го­ро­ва пости­га „меч­та­та” на чита­те­ля — да не усе­ща, че чете про­из­ве­де­ние, напи­са­но на чужд за него език. Можем да кажем само – браво!

Люд­мил Димит­ров – за пре­во­да от сло­вен­с­ки език на „Поезия“ от Фран­це Пре­шерн, изд. „Колиб­ри”

Фран­це Пре­шерн (1800–1849) е ярък пред­ста­ви­тел на сла­вян­с­кия роман­ти­зъм, безус­лов­но най-голя­мо­то име в сло­вен­с­ка­та лите­ра­ту­ра, поет от ран­га на Ботев и Вазов.

Отдел­ни него­ви про­из­ве­де­ния са пре­веж­да­ни на бъл­гар­с­ки от име­на като проф. Иван Д. Шиш­ма­нов, Сти­ли­ян Чилин­ги­ров, Дими­тър Пан­те­ле­ев, Иван Кола­ров, акад. Емил Геор­ги­ев, Кирил Кадийс­ки… Проф. Люд­мил Димит­ров оба­че ни го пред­ста­вя сега в едно вели­ко­леп­но пъл­но изда­ние, с про­ник­но­вен и вещ пред­го­вор и обши­рен комен­тар. Люд­мил Димит­ров изграж­да еди­нен под­ход към Пре­шер­но­вия поети­чес­ки дис­курс, пре­съз­да­вай­ки него­во­то съз­ря­ва­не, задъл­бо­ча­ва­не и про­фе­си­о­нал­но изкрис­та­ли­зи­ра­не. Той изна­ми­ра сло­вес­на­та фор­му­ла и най-умес­т­ния бъл­гар­с­ки екви­ва­лент и сле­ди и за педан­тич­но­то спаз­ва­не на ори­ги­нал­ния ритъм и фор­ма на вдъх­но­ве­на­та поезия на Фран­це Пре­шерн, за да при­със­т­ва той рав­ноп­рав­но с оста­на­ли­те евро­пейс­ки кла­си­ци в бъл­гар­с­кия лите­ра­ту­рен канон. Тряб­ва спе­ци­ал­но да се отбе­ле­жи, че сло­вен­с­ки­ят език се вла­дее от мал­ци­на у нас, и най-важ­но­то – че спе­ци­ал­но поези­я­та на Пре­шерн е фор­ма­лен връх в поети­чес­ко­то изкус­т­во, а Пре­шер­но­ви­ят „Соне­тен венец“ е едно от най-слож­ни­те откъм рит­ми­ка и рима про­из­ве­де­ния в све­тов­на­та поезия изобщо.

Надеж­да Раду­ло­ва – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на рома­на „Джо­ни Паник и Биб­ли­я­та на съни­ща­та“ от Сил­вия Плат, изд. „Лист”

Реа­ли­и­те в раз­ка­зи­те на Сил­вия Плат, нерав­ност­та на тек­с­то­ве­те и слож­ност­та на мета­фо­ри­те пра­вят тази кни­га мно­го труд­на за пре­вод. Талан­т­ли­ва­та поете­са и пре­во­дач­ка Надеж­да Раду­ло­ва е про­ве­ла сво­е­об­раз­но изслед­ва­не за все­ки раз­каз в сбор­ни­ка – нало­жи­ло й се да про­ве­ря­ва мес­та, ситу­а­ции, в кои­то са съз­да­ва­ни съот­вет­ни­те тек­с­то­ве. Не на послед­но мяс­то, раз­би­ра се, е предиз­ви­ка­тел­с­т­во­то да пре­веж­даш про­за­и­чен текст на поет от вели­чи­на­та на Сил­вия Плат, с кое­то поете­са­та Надеж­да Раду­ло­ва се е спра­ви­ла блес­тя­що. Личи пъл­но­то съз­ву­чие меж­ду автор и пре­во­дач. Цити­ра­ме и чита­тел­с­ко­то мне­ние на Игли­ка Васи­ле­ва: „Във връз­ка с пред­сто­я­щи­те награ­ди на СПБ за 30 сеп­тем­в­ри бих жела­ла да пре­по­ръ­чам пре­во­да на Надеж­да Раду­ло­ва на кни­га­та „Джо­ни Паник и Биб­ли­я­та на съни­ща­та“ като изклю­чи­тел­но майс­тор­с­ки пре­вод. Защо­то кни­га­та е труд­на и точ­но тога­ва се виж­да кой може да се спра­ви успеш­но с ней­но­то раз­тъл­ку­ва­не и пре­съз­да­ва­не. Пър­ва­та труд­ност идва от това, че една голя­ма поете­са – Сил­вия Плат – пише про­за – раз­ка­зи, днев­ни­ци, откъ­си. Про­за­та в ръце­те на поета вина­ги е пове­че поезия откол­ко­то про­за, но по-важ­на е дру­га­та труд­ност, коя­то идва от фан­таз­ния свят, в кой­то ни въвеж­да Плат и къде­то раци­о­нал­но­то и абсур­д­но­то се препли­тат така, че неп­ре­къс­на­то оза­да­ча­ват чита­те­ля, но заед­но с това го и обо­га­тя­ват или по-ско­ро го карат да пре­ос­мис­ля себе си.

Всъщ­ност „Джо­ни Паник“ пред­став­ля­ва едно голя­мо лите­ра­тур­но пре­жи­вя­ва­не, сти­га тек­с­тът да се осмис­ля бав­но. Така как­то го е осмис­ли­ла пре­во­дач­ка­та. Кни­га­та е голя­мо предиз­ви­ка­тел­с­т­во и спън­ки­те в нея са на вся­ка стра­ни­ца, като се поч­не от реа­ли­и­те и се стиг­не до сти­ла. Пре­ве­де­на е вдъх­но­ве­но и задъл­бо­че­но, с кое­то заслу­жи и мои­те чита­тел­с­ки адмирации.“

Сте­фан Руси­нов — за пре­во­да от китайс­ки език на рома­на „Живи“ от Ю Хуа, изд. „Жанет 45”

Изда­де­ни­ят през 1992 г. роман „Живи“ за съв­сем крат­ко вре­ме се превръ­ща в един от най-попу­ляр­ни­те и най-пре­веж­да­ни китайс­ки рома­ни с про­да­де­ни над пет­най­сет мили­о­на екземпляра.

Сте­фан Руси­нов пре­веж­да с леко­та и ези­ко­во въоб­ра­же­ние и пре­съз­да­ва коло­рит­но една исто­ри­чес­ка кар­ти­на от нача­ло­то на Кул­тур­на­та рево­лю­ция в Китай, от коя­то чита­те­лят труд­но се откъсва.

Сте­ла Дже­ле­по­ва – за пре­во­да от ново­нор­веж­ки език на рома­на „Три­ло­гия“ от Юн Фосе, изд. „Лист“

Юн Фосе е сред голе­ми­те име­на на нор­веж­ка­та лите­ра­ту­ра, ези­кът му е напе­вен, мело­ди­чен и поети­чен. Повес­т­во­ва­ни­е­то тече поч­ти само в едно изре­че­ние и е важ­но на бъл­гар­с­ки да се запа­зи това усе­ща­не за сказ, за митич­но повес­т­во­ва­ние. Фосе е поет и това се усе­ща и в пре­во­да на кни­га­та му на бъл­гар­с­ки. При пър­во впе­чат­ле­ние поети­ка­та на три­ло­ги­я­та е стряс­ка­ща и оза­да­ча­ва­ща, думи­те са гру­би, необ­ра­бо­те­ни, тру­пат се като буци пръст, напи­рат като въл­ни, син­так­си­сът е абсо­лют­но неуп­рав­ля­ем, тъл­пят се без­б­рой повто­ре­ния, неза­вър­ше­ни и застъп­ва­щи се фраг­мен­ти, но с навли­за­не­то в тъкан­та на про­из­ве­де­ни­е­то чита­те­лят осъз­на­ва, че това е уни­кал­ни­ят стил на авто­ра. Бих­ме цити­ра­ли думи­те на Марин Бода­ков: „Нор­веж­ки­ят писа­тел рабо­ти с пър­воз­дан­ни мате­рии – четеш и посте­пен­но раз­ка­зът наед­ря­ва, израс­т­ва над теб, под­сло­ня­ва те.“ Пре­во­дач­ка­та заслу­жа­ва награ­да дори само за дръз­но­ве­ни­е­то да се заеме с този във вис­ша сте­пен ори­ги­на­лен текст, в кой­то ези­ко­ва­та сти­хия пораж­да смис­ли и емоции.

Сте­фан Авра­мов — за пре­во­да от анг­лийс­ки език на рома­на „Черен лео­пард, чер­вен вълк“ от Мар­лон Джеймс, изд. „Лаби­ринт”

За блес­тя­щи­те пре­во­да­чес­ки наход­ки и пре­съз­да­ва­не на вели­ко­ле­пен бъл­гар­с­ки език на този сло­жен роман, включ­ващ в себе си мито­ло­гия, фан­та­зия, исто­рия, бога­то твор­чес­ко въоб­ра­же­ние, за пре­во­да на кои­то се изис­к­ва и бога­та обща и ези­ко­ва кул­ту­ра, при­те­жа­ва­ни от пре­во­дач, уви, напус­нал ни твър­де рано.

Награ­ди за цялос­т­на дейност

Анд­рей Мано­лов – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дей­ност като пре­во­дач за обо­га­тя­ва­не­то на бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра с пре­во­да на зна­чи­ми про­из­ве­де­ния на френ­с­ка­та литература

В дъл­го­го­диш­на­та си рабо­та в област­та на пре­во­да Анд­рей Мано­лов вина­ги се е откро­я­вал с майс­тор­с­т­во, еру­ди­ция и висок професионализъм.

В гил­ди­я­та и сред чита­те­ли­те той е извес­тен със сво­и­те енцик­ло­пе­дич­ни зна­ния за лите­ра­ту­ра­та, исто­ри­я­та, поли­ти­ка­та и общес­т­ве­ни­те про­це­си във Фран­ция и по све­та. За бли­зо 50 годи­ни той има над 1500 пуб­ли­ка­ции в общес­т­ве­ния печат в област­та на кул­ту­ра­та, тео­ри­я­та на пре­во­да, пра­во­то, човеш­ки­те пра­ва. Бла­го­да­ре­ние на неп­рес­тан­ния си инте­рес към френ­с­ка­та кул­ту­ра той обо­га­тя­ва пред­ста­вя­не­то й в Бъл­га­рия не само като пре­во­дач, но и като под­би­ра и пред­ла­га за пуб­ли­ку­ва­не образ­ци на френ­с­ка­та лите­ра­ту­ра и ново­из­лез­ли зна­чи­ми произведения.

Сред пре­веж­да­ни­те от Анд­рей Мано­лов авто­ри са Борис Виан, Цве­тан Тодо­ров, Ромен Гари, Пат­рик Моди­а­но, Лео­пол Седар Сен­гор и мно­го дру­ги, а за поетич­ни­те си пре­во­ди си на Сен-Джон Перс и Пол Кло­дел е награж­да­ван от Съю­за на пре­во­да­чи­те в България.

Стре­ме­жът му за попу­ля­ри­зи­ра­не на лич­ност­та на пре­во­да­ча и на пре­во­да­чес­кия труд са дви­га­тел на актив­на­та му рабо­та в нашия Съюз, как­то като пред­се­да­тел на Сек­ция „Худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра“, така и при сът­руд­ни­чес­т­во­то му със сп. „Пано­ра­ма“.

Не бива да забра­вя­ме и пре­по­да­ва­тел­с­ка­та му рабо­та в област­та на пре­во­да, в магис­т­ра­ту­ра­та „Пре­во­дач-редак­тор“ в Софийс­кия университет.

Анд­рей Мано­лов има голям при­нос за поява­та и раз­прос­т­ра­не­ни­е­то у нас на образ­ци от френ­с­ко­е­зич­на­та лите­ра­ту­ра и несъм­не­но заслу­жа­ва Награ­да­та за цялос­т­на дей­ност на пре­во­да­чес­ка­та гил­дия в Бъл­га­рия, като призна­ние за него­вия голям талант, еру­ди­ция и дъл­го­го­диш­на рабо­та в тази област.

Хай­ри Хам­дан — Награ­да на СПБ за цялос­т­на дей­ност за пре­во­ди­те му на зна­чи­ми бъл­гар­с­ки про­из­ве­де­ния на араб­с­ки език и попу­ля­ри­зи­ра­не­то на бъл­гар­с­ка­та лите­ра­ту­ра в араб­с­кия свят

За ара­бис­ти­те в Бъл­га­рия Хай­ри Хам­дан е извес­т­но име като автор на поезия и про­за на араб­с­ки и бъл­гар­с­ки език и като пре­во­дач на араб­с­ки език.

През послед­ни­те годи­ни е пре­вел от араб­с­ки на бъл­гар­с­ки рома­на „Кер­ва­нът на жаж­да­та” от йор­дан­с­ка­та писа­тел­ка Санаа Шаа­лан – 2014 г. , рома­на „Обаж­да­не посред съня” от йор­дан­с­кия писа­тел Мах­муд Ал-Рима­уи, изда­тел­с­т­во „Ерго” 2015 г. и рома­на „На при­цел” от йор­дан­с­кия писа­тел Джа­мал Над­жи, изда­тел­с­т­во „Пер­га­мент” – 2016 г.. Пре­во­ди­те му са доб­ри, адек­ват­но е пре­дал тек­с­та, но спо­ред мен, сила­та му е в пре­во­да от бъл­гар­с­ки на араб­с­ки, макар да си слу­жи поч­ти еднак­во доб­ре с бъл­гар­с­ки език и лите­ра­тур­ния арабски.

Заслу­га­та на Хай­ри Хам­дан е в попу­ля­ри­зи­ра­не на бъл­гар­с­ка­та лите­ра­ту­ра. Няма никак­во зна­че­ние в коя араб­с­ка стра­на се изда­ват пре­во­ди­те му. Впос­лед­с­твие те се раз­прос­т­ра­ня­ват на книж­ния пазар в целия араб­с­ки свят. Изда­тел­с­т­во „Ал-Бай­ру­ни” е изда­ло на араб­с­ки пре­во­ди­те му на две анто­ло­гии – „Анто­ло­гия на съв­ре­мен­на­та бъл­гар­с­ка поезия „Вятъ­рът раз­пръс­на мои­те сло­ва”, 2015 г. и Анто­ло­гия на съв­ре­мен­на­та бъл­гар­с­ка про­за „В нача­ло­то бе епи­ло­гът”, 2017 г. , как­то и рома­на „Седем­те дара на Шехе­ре­за­да” от Емил Геор­ги­ев. Пре­во­дът на анто­ло­гии от един пре­во­дач е труд­на зада­ча, но коле­га­та Хам­дан се е спра­вил отлич­но, а със­та­ви­тел­с­т­во­то доказ­ва, че Хам­дан позна­ва доб­ре съв­ре­мен­на­та бъл­гар­с­ка лите­ра­ту­ра. В пре­во­ди­те си на сти­хот­во­ре­ния на Геор­ги Кон­с­тан­ти­нов, напри­мер, е постиг­нал адек­ват­ност на сти­лис­ти­ка, емо­ция и изказ, кое­то е твър­де труд­но пости­жи­мо на араб­с­ки, осо­бе­но при пре­вод на поезия. Пре­во­дът му на раз­ка­за „Кер­ке­не­зът” на Миг­ле­на Никол­чи­на пре­съз­да­ва твор­ба­та на араб­с­ки с непог­ре­ши­мия усет на лите­ра­тор, точ­но и вдъх­но­ве­но, на добър език, пости­гай­ки вну­ше­ни­я­та, кои­то пра­ви авторът.

През послед­на­та годи­на изли­за и пре­во­дът му на араб­с­ки на „Бала­да за Георг Хеник“ от Вик­тор Пас­ков, в кой­то за поре­ден път доказ­ва майс­тор­с­т­во­то си на лите­ра­ту­рен преводач.

Жури­то за награ­ди­те за пре­вод в област­та на хума­ни­та­рис­ти­ка­та беше в със­тав Албе­на Бак­ра­че­ва, Васил Само­ков­ли­ев и Сил­вия Василева.

Награ­да за ярки пости­же­ния в област­та на пре­во­да на хуманитаристика

Мар­га­ри­та Дило­ва – за пре­во­да от нем­с­ки език на „Тъл­ку­ва­не на съни­ща­та“ от Зиг­мунд Фройд, изд. „Колиб­ри“

Die Traumdeutung при­над­ле­жи към най-чете­ни­те и най-вли­я­тел­ни кни­ги на 20-ти век. Тя се смя­та за осно­во­по­ла­гащ труд на мето­да на пси­хо­а­на­ли­за­та зара­ди обосно­ва­ва­не­то на същес­т­ву­ва­не­то на несъз­на­ва­на пси­хич­на дей­ност и пред­ла­га­не­то наме­тод за изслед­ва­не­то й.

Пре­во­дът  отбе­ляз­ва 120 годиш­ни­на­та от изли­за­не­то на DieTraumdeutung и пред­ста­вя на бъл­гар­с­ки пъл­ния текст на про­из­ве­де­ни­е­то. Към изда­ни­е­то има пред­го­вор от доц. д‑р Нико­ла Ата­на­сов, кой­то на око­ло 30 стра­ни­ци пред­ста­вя на бъл­гар­с­кия чита­тел зна­чи­мост­та на изследването.

Макар и на век и два­де­сет годи­ни, това изслед­ва­не про­дъл­жа­ва да бъде едно от най-важ­ни­те дости­же­ния в откри­ва­не­то на нови направ­ле­ния в пси­хо­ло­ги­я­та и пси­хо­те­ра­пи­я­та и учеб­ник, настол­на кни­га за все­ки, поже­лал да се посве­ти на психичното.

В този сми­съл пре­во­да­чес­ки­те стра­те­гии на М. Дило­ва се насоч­ват към това, съдър­жа­ни­е­то да се пре­да­де на един съв­ре­ме­нен, жив и раз­би­ра­ем бъл­гар­с­ки език. Тук не сто­им пред диле­ма­та „кра­сив или верен пре­вод“, а пред „верен ори­ги­нал­но-арха­и­чен или верен съв­ре­ме­нен текст“. Успеш­но­то при­бяг­ва­не до опре­де­ле­ни заме­ни или пре­во­да­чес­ки тран­с­фор­ма­ции се обус­ла­вя от доб­ре позна­ти­те ни лин­г­вис­тич­ни пред­пос­тав­ки в два­та езика,но и най-вече от вре­ме­ва­та дис­тан­ция и раз­лич­ни­те реци­пи­ен­ти на тек­с­та днес. Про­ме­ни­те в мето­да на пре­вод зави­сят от него­ва­та цел и кон­тек­с­та, в кой­то се извър­ш­ва, а не от вида на пре­во­да или от него­ва­та фун­к­ция. Мно­гоб­рой­ни­те тран­с­по­зи­ции и моду­ла­ции, до кои­то е при­бег­на­ла пре­во­дач­ка­та сви­де­тел­с­т­ват за това. Точ­но­то пре­да­ва­не на спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те тер­ми­ни също е зада­ча от пър­вос­те­пен­на важ­ност, коя­то е изпъл­не­на безупречно.

Резул­та­тът от пре­во­да­чес­ки­те избо­ри е пости­га­не на смис­ло­ва, праг­ма­тич­на и струк­тур­на екви­ва­лен­т­ност на два­та тек­с­та, като най-важ­на­та цел – достъп­ност­та, точ­ност­та и раз­би­ра­е­мост­та за чита­те­ля от два­де­сет и пър­ви век е постиг­на­та по неоп­ро­вер­жим начин.