На 30 септември, Международния ден на преводача, в Литературен клуб „Перото“, на малко – поради противоепидемичните мерки – тържество, но в много сърдечна атмосфера, бяха връчени Годишните награди на Съюза на преводачите в България за превод в различни категории.

Честито на всички наградени колеги, с пожелания за здраве и нови добри и високо оценени преводи!

Александър Шурбанов ХЛХ, 2021 г. – Специална награда за изключително високи постижения – за превода от английски език на поемата Манфред от Джордж Гордън Байрон, изд. „Жанет 45“

Андрей Манолов, 2021 г. – Награда на СПБ за цялостна дейност

Ася Григорова ХЛХ, 2021 г. – Награда за ярки постижения – за превода от руски език на романа Деца мои от Гузел Яхина, изд. „Колибри“

Ваня Кашлакева НТЛ, 2021 г. – Награда за ярки постижения – за превода от италиански език на Ръководство за просперитет от Паоло Руджери, изд. „То да топ ЕОД“

Дария Карапеткова ТИК, 2021 г. – Специална награда за изключително високи постижения – за превода от италиански език на Да кажеш почти същото от Умберто Еко, изд. „Колибри“

Елена Поптодорова, 2021 г. – Награда на СПБ за цялостна дейност

Калина Бахневва ТИК, 2021 г. – Специална награда за изключително високи постижения – за монографията ѝ Елада и Рим в полската литература през XIX и XX век (Избрани аспекти), изд. „Парадигма“

Людмил Димитров ХЛХ, 2021 г. – Награда за ярки постижения – за превода от словенски език на Поезия от Франце Прешерн, изд. „Колибри“

Маргарита Дилова ХЛХ, 2021 г. – Награда за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика – за превода от немски език на Тълкуване на сънищата от Зигмунд Фройд, изд. „Колибри“

Мариола Валчак-Миколайчак, 2021 г. – Награда на СПБ в областта на превода от български на чужд език – за превода на полски език на Балада за Георг Хених от Виктор Пасков, изд. „Wydawnictwo Poznańskie“

Надежда Радулова ХЛХ, 2021 г. – Награда за ярки постижения – за превода от английски език на Джони Паник и Библията на сънищата от Силвия Плат, изд. „Лист“

Панос Статоянис, 2021 г. – Награда на СПБ за цялостна дейност в областта на превода от български на чужд език

Румяна Бикс, 2021 г. – Награда на СПБ за цялостна дейност

Свежа Дачева, 2021 г. – Награда на СПБ за цялостна дейност

Стела Джелепова ХЛХ, 2021 г. – Награда за ярки постижения – за превода от новонорвежки език на романа Трилогия от Юн Фосе, изд. „Лист“

Стефан Аврамов ХЛХ, 2021 г. (посмъртно) – Награда за ярки постижения – за превода от английски език на романа Черен леопард, червен вълк от Марлон Джеймс, изд. „Лабиринт“

Стефан Русинов ХЛХ, 2021 г. – Награда за ярки постижения – за превода от китайски език на романа Живи от Ю Хуа, изд. „Жанет 45“

Хайри Хамдан, 2021 г. – Награда на СПБ за цялостна дейност

А ето подробна информация за наградите, присъдени от журитата на нашата секция „Художествена литература и хуманитаристика“.

Журито за наградите за превод в областта на художествената литература беше в състав: Анжелина Пенчева, Галина Меламед и Росица Панайотова

Специална награда за изключително високи постижения

Александър Шурбанов – за превода от английски език на поемата „Манфред“ от Джордж Гордън Байрон, изд. „Жанет 45”

Измежду двадесетината книги на английски език, предложени от българските издателства за годишната награда на СПБ, има две, които са голямо предизвикателство за преводача, тъй като поставят необичайно високи изисквания. Манфред (2021), “Жанет 45”, превод на Александър Шурбанов, е едната от тях.

Манфред е драматична поема, написана под въздействието на част първа от „Фауст”. Преводът на Шурбанов не е козметичен и епидермален, на български той оживява. Решенията на преводача са прецизни, находчиви и приятно изненадващи. Безукорният ритъм е плод на дълбок усет за двата езика и дълбоко вникване в духа на произведението. Това е забележително постижение, зад което има огромни усилия, дарба и труд.

Награди за ярки постижения

Ася Григорова – за превода от руски език на романа „Деца мои“ от Гузел Яхина, изд. „Колибри”

В центъра на повествованието на „Деца мои“ е съдбата на руските немци от Поволжието. Реализмът и магичността на сюжета са пресъздадени великолепно от Ася Григорова, чийто превод бавно повлича читателя с мощното си течение както вечната, изумително жива река Волга. С дълбоките си познания на руския и богатия и жив български език Ася Григорова постига „мечтата” на читателя – да не усеща, че чете произведение, написано на чужд за него език. Можем да кажем само – браво!

Людмил Димитров – за превода от словенски език на „Поезия“ от Франце Прешерн, изд. „Колибри”

Франце Прешерн (1800–1849) е ярък представител на славянския романтизъм, безусловно най-голямото име в словенската литература, поет от ранга на Ботев и Вазов.

Отделни негови произведения са превеждани на български от имена като проф. Иван Д. Шишманов, Стилиян Чилингиров, Димитър Пантелеев, Иван Коларов, акад. Емил Георгиев, Кирил Кадийски… Проф. Людмил Димитров обаче ни го представя сега в едно великолепно пълно издание, с проникновен и вещ предговор и обширен коментар. Людмил Димитров изгражда единен подход към Прешерновия поетически дискурс, пресъздавайки неговото съзряване, задълбочаване и професионално изкристализиране. Той изнамира словесната формула и най-уместния български еквивалент и следи и за педантичното спазване на оригиналния ритъм и форма на вдъхновената поезия на Франце Прешерн, за да присъства той равноправно с останалите европейски класици в българския литературен канон. Трябва специално да се отбележи, че словенският език се владее от малцина у нас, и най-важното – че специално поезията на Прешерн е формален връх в поетическото изкуство, а Прешерновият „Сонетен венец“ е едно от най-сложните откъм ритмика и рима произведения в световната поезия изобщо.

Надежда Радулова – за превода от английски език на романа „Джони Паник и Библията на сънищата“ от Силвия Плат, изд. „Лист”

Реалиите в разказите на Силвия Плат, неравността на текстовете и сложността на метафорите правят тази книга много трудна за превод. Талантливата поетеса и преводачка Надежда Радулова е провела своеобразно изследване за всеки разказ в сборника – наложило й се да проверява места, ситуации, в които са създавани съответните текстове. Не на последно място, разбира се, е предизвикателството да превеждаш прозаичен текст на поет от величината на Силвия Плат, с което поетесата Надежда Радулова се е справила блестящо. Личи пълното съзвучие между автор и преводач. Цитираме и читателското мнение на Иглика Василева: „Във връзка с предстоящите награди на СПБ за 30 септември бих желала да препоръчам превода на Надежда Радулова на книгата „Джони Паник и Библията на сънищата“ като изключително майсторски превод. Защото книгата е трудна и точно тогава се вижда кой може да се справи успешно с нейното разтълкуване и пресъздаване. Първата трудност идва от това, че една голяма поетеса – Силвия Плат – пише проза – разкази, дневници, откъси. Прозата в ръцете на поета винаги е повече поезия отколкото проза, но по-важна е другата трудност, която идва от фантазния свят, в който ни въвежда Плат и където рационалното и абсурдното се преплитат така, че непрекъснато озадачават читателя, но заедно с това го и обогатяват или по-скоро го карат да преосмисля себе си.

Всъщност „Джони Паник“ представлява едно голямо литературно преживяване, стига текстът да се осмисля бавно. Така както го е осмислила преводачката. Книгата е голямо предизвикателство и спънките в нея са на всяка страница, като се почне от реалиите и се стигне до стила. Преведена е вдъхновено и задълбочено, с което заслужи и моите читателски адмирации.“

Стефан Русинов – за превода от китайски език на романа „Живи“ от Ю Хуа, изд. „Жанет 45”

Издаденият през 1992 г. роман „Живи“ за съвсем кратко време се превръща в един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра.

Стефан Русинов превежда с лекота и езиково въображение и пресъздава колоритно една историческа картина от началото на Културната революция в Китай, от която читателят трудно се откъсва.

Стела Джелепова – за превода от новонорвежки език на романа „Трилогия“ от Юн Фосе, изд. „Лист“

Юн Фосе е сред големите имена на норвежката литература, езикът му е напевен, мелодичен и поетичен. Повествованието тече почти само в едно изречение и е важно на български да се запази това усещане за сказ, за митично повествование. Фосе е поет и това се усеща и в превода на книгата му на български. При първо впечатление поетиката на трилогията е стряскаща и озадачаваща, думите са груби, необработени, трупат се като буци пръст, напират като вълни, синтаксисът е абсолютно неуправляем, тълпят се безброй повторения, незавършени и застъпващи се фрагменти, но с навлизането в тъканта на произведението читателят осъзнава, че това е уникалният стил на автора. Бихме цитирали думите на Марин Бодаков: „Норвежкият писател работи с първозданни материи – четеш и постепенно разказът наедрява, израства над теб, подслонява те.“ Преводачката заслужава награда дори само за дръзновението да се заеме с този във висша степен оригинален текст, в който езиковата стихия поражда смисли и емоции.

Стефан Аврамов – за превода от английски език на романа „Черен леопард, червен вълк“ от Марлон Джеймс, изд. „Лабиринт”

За блестящите преводачески находки и пресъздаване на великолепен български език на този сложен роман, включващ в себе си митология, фантазия, история, богато творческо въображение, за превода на които се изисква и богата обща и езикова култура, притежавани от преводач, уви, напуснал ни твърде рано.

Награди за цялостна дейност

Андрей Манолов – Награда на СПБ за цялостна дейност като преводач за обогатяването на българската култура с превода на значими произведения на френската литература

В дългогодишната си работа в областта на превода Андрей Манолов винаги се е откроявал с майсторство, ерудиция и висок професионализъм.

В гилдията и сред читателите той е известен със своите енциклопедични знания за литературата, историята, политиката и обществените процеси във Франция и по света. За близо 50 години той има над 1500 публикации в обществения печат в областта на културата, теорията на превода, правото, човешките права. Благодарение на непрестанния си интерес към френската култура той обогатява представянето й в България не само като преводач, но и като подбира и предлага за публикуване образци на френската литература и новоизлезли значими произведения.

Сред превежданите от Андрей Манолов автори са Борис Виан, Цветан Тодоров, Ромен Гари, Патрик Модиано, Леопол Седар Сенгор и много други, а за поетичните си преводи си на Сен-Джон Перс и Пол Клодел е награждаван от Съюза на преводачите в България.

Стремежът му за популяризиране на личността на преводача и на преводаческия труд са двигател на активната му работа в нашия Съюз, както като председател на Секция „Художествена литература“, така и при сътрудничеството му със сп. „Панорама“.

Не бива да забравяме и преподавателската му работа в областта на превода, в магистратурата „Преводач-редактор“ в Софийския университет.

Андрей Манолов има голям принос за появата и разпространението у нас на образци от френскоезичната литература и несъмнено заслужава Наградата за цялостна дейност на преводаческата гилдия в България, като признание за неговия голям талант, ерудиция и дългогодишна работа в тази област.

Хайри Хамдан – Награда на СПБ за цялостна дейност за преводите му на значими български произведения на арабски език и популяризирането на българската литература в арабския свят

За арабистите в България Хайри Хамдан е известно име като автор на поезия и проза на арабски и български език и като преводач на арабски език.

През последните години е превел от арабски на български романа „Керванът на жаждата” от йорданската писателка Санаа Шаалан – 2014 г. , романа „Обаждане посред съня” от йорданския писател Махмуд Ал-Римауи, издателство „Ерго” 2015 г. и романа „На прицел” от йорданския писател Джамал Наджи, издателство „Пергамент” – 2016 г.. Преводите му са добри, адекватно е предал текста, но според мен, силата му е в превода от български на арабски, макар да си служи почти еднакво добре с български език и литературния арабски.

Заслугата на Хайри Хамдан е в популяризиране на българската литература. Няма никакво значение в коя арабска страна се издават преводите му. Впоследствие те се разпространяват на книжния пазар в целия арабски свят. Издателство „Ал-Байруни” е издало на арабски преводите му на две антологии – „Антология на съвременната българска поезия „Вятърът разпръсна моите слова”, 2015 г. и Антология на съвременната българска проза „В началото бе епилогът”, 2017 г. , както и романа „Седемте дара на Шехерезада” от Емил Георгиев. Преводът на антологии от един преводач е трудна задача, но колегата Хамдан се е справил отлично, а съставителството доказва, че Хамдан познава добре съвременната българска литература. В преводите си на стихотворения на Георги Константинов, например, е постигнал адекватност на стилистика, емоция и изказ, което е твърде трудно постижимо на арабски, особено при превод на поезия. Преводът му на разказа „Керкенезът” на Миглена Николчина пресъздава творбата на арабски с непогрешимия усет на литератор, точно и вдъхновено, на добър език, постигайки внушенията, които прави авторът.

През последната година излиза и преводът му на арабски на „Балада за Георг Хеник“ от Виктор Пасков, в който за пореден път доказва майсторството си на литературен преводач.

Журито за наградите за превод в областта на хуманитаристиката беше в състав Албена Бакрачева, Васил Самоковлиев и Силвия Василева.

Награда за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика

Маргарита Дилова – за превода от немски език на „Тълкуване на сънищата“ от Зигмунд Фройд, изд. „Колибри“

Die Traumdeutung принадлежи към най-четените и най-влиятелни книги на 20-ти век. Тя се смята за основополагащ труд на метода на психоанализата заради обосноваването на съществуването на несъзнавана психична дейност и предлагането наметод за изследването й.

Преводът  отбелязва 120 годишнината от излизането на DieTraumdeutung и представя на български пълния текст на произведението. Към изданието има предговор от доц. д-р Никола Атанасов, който на около 30 страници представя на българския читател значимостта на изследването.

Макар и на век и двадесет години, това изследване продължава да бъде едно от най-важните достижения в откриването на нови направления в психологията и психотерапията и учебник, настолна книга за всеки, пожелал да се посвети на психичното.

В този смисъл преводаческите стратегии на М. Дилова се насочват към това, съдържанието да се предаде на един съвременен, жив и разбираем български език. Тук не стоим пред дилемата „красив или верен превод“, а пред „верен оригинално-архаичен или верен съвременен текст“. Успешното прибягване до определени замени или преводачески трансформации се обуславя от добре познатите ни лингвистични предпоставки в двата езика,но и най-вече от времевата дистанция и различните реципиенти на текста днес. Промените в метода на превод зависят от неговата цел и контекста, в който се извършва, а не от вида на превода или от неговата функция. Многобройните транспозиции и модулации, до които е прибегнала преводачката свидетелстват за това. Точното предаване на специализираните термини също е задача от първостепенна важност, която е изпълнена безупречно.

Резултатът от преводаческите избори е постигане на смислова, прагматична и структурна еквивалентност на двата текста, като най-важната цел – достъпността, точността и разбираемостта за читателя от двадесет и първи век е постигната по неопровержим начин.