ИНФОРМАЦИЯ

във връзка с приключилото наказателно дело от частен характер № 1120/2018 срещу Иво Панов (председател на СПБ за периода 2016–2019), Анна Златкова (председател на Комисията по професионална етика за периода 2016–2019) и Гергана Фъркова (германист, изготвил експертните становища за заимстване на текстове от чужди преводи на произведения от Йозеф Рот и Артур Шницлер)

На 15 декем­в­ри 2017 г. в съоб­ще­ние за меди­и­те Бъл­гар­с­ка­та наци­о­нал­на теле­ви­зия инфор­ми­ра, че след постъ­пи­ло пис­мо от ези­ко­ве­да проф. Влад­ко Мур­да­ров в БНТ, общес­т­ве­на­та медия вре­мен­но спи­ра него­ва­та автор­с­ка руб­ри­ка „Език мой“ в пре­да­ва­не­то „Денят започ­ва с кул­ту­ра“.

Пъл­ни­ят текст на пис­мо­то, пуб­ли­ку­ван на сай­та на БНТ, гла­си:

Ува­жа­е­ми гос­по­да,

В отго­вор на пуб­ли­ка­ции от Съю­за на пре­во­да­чи­те, кои­то урон­ват прести­жа ми като пре­во­дач и ези­ко­вед и вре­дят на мое­то име, заявя­вам, че въп­ро­сът ще бъде решен в съда. До изли­за­не на съдеб­но­то реше­ние прекра­тя­вам автор­с­ка­та си руб­ри­ка „Език мой“ на пре­да­ва­не­то „Денят започ­ва с кул­ту­ра“.

11 декем­в­ри 2017 г. Проф. д.ф.н. Влад­ко Мур­да­ров

Инфор­ма­ци­я­та на БНТ и тек­с­тът на пис­мо­то са пуб­ли­ку­ва­ни в реди­ца печат­ни и елек­т­рон­ни изда­ния.

На 22.01.2018 г. по тъж­ба, депо­зи­ра­на от Влад­ко Мур­да­ров, е обра­зу­ва­но нака­за­тел­но дело от час­тен харак­тер. В тъж­ба­та се изла­гат твър­де­ния за раз­прос­т­ра­ня­ва­не от Съю­за на пре­во­да­чи­те и от чле­но­ве на него­во­то ръко­вод­с­тво на невер­ни пре­цен­ки и кле­вет­ни­чес­ки ква­ли­фи­ка­ции относ­но про­фе­си­о­нал­на­та дей­ност на час­т­ния тъжи­тел, зася­га­щи добро­то име, чест­та и дос­тойн­с­т­во­то му.

Дело­то е раз­пре­де­ле­но на 15‑и съде­бен със­тав от Нака­за­тел­но­то отде­ле­ние при Софийс­кия райо­нен съд. След реди­ца ука­за­ния, даде­ни от Съда на час­т­ния тъжи­тел, на 29.06.2018 г. се дава ход на тъж­ба­та с обви­не­ния сре­щу вся­ко от три­те лица за оби­да и кле­ве­та в усло­ви­я­та на про­дъл­жа­ва­но престъп­ле­ние, как­то и сре­щу Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия. Насро­че­но­то за 11.09.2018 г. откри­то съдеб­но засе­да­ние не се про­веж­да пора­ди изли­за­не на съди­я­та в дъл­гос­ро­чен отпуск.

Дело­то е пре­раз­п­ре­де­ле­но на 131-ви съде­бен със­тав от Нака­за­тел­но­то отде­ле­ние при Софийс­кия райо­нен съд. С опре­де­ле­ние от 23.10.2018 г. съди­я­та отме­ня раз­по­реж­да­не­то от 29.06.2018 г. за дава­не ход на тъж­ба­та и насроч­ва­не на дело­то в откри­то засе­да­ние, прекра­тя­ва про­из­вод­с­тво­то в част­та, с коя­то се иска осъж­да­не на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия, и дава ука­за­ния на час­т­ния тъжи­тел за отстра­ня­ва­не на нере­дов­нос­ти в тъж­ба­та.

Накрая, с раз­по­реж­да­не от 10.12.2018 г., Съдът дава ход на тъж­ба­та и насроч­ва дело­то за раз­глеж­да­не в откри­то засе­да­ние на 15.01.2019 г. В него е оста­ве­но без ува­же­ние иска­не­то на тъжи­те­ля за при­ема­не на съв­мес­т­но раз­глеж­да­не на граж­дан­с­ки иск, докол­ко­то не отго­ва­ря на изис­к­ва­ни­я­та на чл. 85, ал. 1 от Нака­за­тел­но-про­це­су­ал­ния кодекс. Дело­то се док­лад­ва с про­чи­та­не на час­т­на­та тъж­ба и раз­по­реж­да­не­то на Съда, с кое­то се очер­та­ват фак­ти­чес­ки­те и прав­ни­те рам­ки на пред­ме­та на про­из­вод­с­тво­то. Про­це­су­ал­ни­те пред­ста­ви­те­ли на тъжи­те­ля молят да бъде допус­на­то извър­ш­ва­не­то на съдеб­на екс­пер­ти­за, коя­то да даде ясен отго­вор дали при пре­во­ди­те на тех­ния дове­ри­тел е нали­це заим­с­т­ва­не от тру­да на дру­ги пре­во­да­чи, като в слу­чай че така­ва бъде допус­на­та, дър­жат опре­де­ле­но­то вещо лице да не е член на Съю­за на пре­во­да­чи­те.

В след­ва­що­то откри­то засе­да­ние, про­ве­де­но на 19.02.2019 г., Съдът допус­ка иска­на­та екс­пер­ти­за, раз­по­реж­да се да бъде изпра­те­но пис­мо до СУ „Св. Кли­мент Охрид­с­ки“ за опре­де­ля­не на вещо лице, с ука­за­ния също­то да не е член на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия, и насроч­ва дело­то за 02.04.2019 г.

Катед­ра „Гер­ма­нис­ти­ка и скан­ди­на­вис­ти­ка“, на коя­то е въз­ло­же­но да избе­ре вещо лице, посоч­ва гл. ас. д‑р Иван Попов. Необ­хо­ди­мост­та от по-дълъг срок за изгот­вя­не на екс­пер­т­но­то заклю­че­ние нала­га дело­то да се отло­жи и насро­чи за 14.05.2019 г.

Пора­ди нея­вя­ва­не на час­т­ния тъжи­тел или на негов про­це­су­а­лен пред­ста­ви­тел на насро­че­но­то за 14.05 откри­то засе­да­ние, на осно­ва­ние чл. 24 и чл. 250 от Нака­за­тел­но-про­це­су­ал­ния кодекс Съдът прекра­тя­ва нака­за­тел­но­то про­из­вод­с­тво.

В зако­но­вия срок про­це­су­ал­ни­ят пред­ста­ви­тел на час­т­ния тъжи­тел обжал­ва пред Софийс­ки град­с­ки съд поста­но­ве­но­то прекра­ти­тел­но опре­де­ле­ние. „Прекра­тя­ва­не­то на дело­то е неп­ра­вил­но и неос­но­ва­тел­но. Нито час­т­ни­ят тъжи­тел, нито него­ви­те пове­ре­ни­ци са демон­с­т­ри­ра­ли пред съда тен­ден­ци­оз­на и трай­на лип­са на инте­рес от воде­не­то на нака­за­тел­но­то про­из­вод­с­тво“, се изтък­ва в пода­де­на­та жал­ба.

Защит­ни­ци­те на под­съ­ди­ми­те изла­гат въз­ра­же­ния и молят град­с­ки­те съдии да оста­вят без ува­же­ние час­т­на­та жал­ба като неос­но­ва­тел­на и потвър­дят прекра­ти­тел­но­то опре­де­ле­ние на пър­во­ин­с­тан­ци­он­ния съд.

На 27.09.2019 г. под­съ­ди­ми­те са при­зо­ва­ни да се явят в съда за въз­зив­на про­вер­ка на поста­но­ве­но­то от пър­во­ин­с­тан­ци­он­ния съд прекра­ти­тел­но опре­де­ле­ние.

С реше­ние от 07.10.2019 г. Софийс­ки град­с­ки съд, Нака­за­тел­но отде­ле­ние, ІІ въз­зи­вен със­тав отме­ня опре­де­ле­ни­е­то на пър­во­ин­с­тан­ци­он­ния съд за прекра­тя­ва­не на дело­то и го връ­ща на Софийс­кия райо­нен съд за про­дъл­жа­ва­не на съдоп­ро­из­вод­с­тве­ни­те дейс­т­вия.

Реше­ни­е­то е окон­ча­тел­но и не под­ле­жи на обжал­ва­не и про­тест.

Дело­то е вър­на­то за дораз­г­леж­да­не от същия със­тав на пър­во­ин­с­тан­ци­он­ния съд.

На 13.12.2019 г. се про­веж­да откри­то засе­да­ние, на кое­то е при­зо­ва­но и вещо­то лице, за да пред­ста­ви екс­пер­т­но­то заклю­че­ние. Още пре­ди да се даде ход на дело­то, про­це­су­ал­ни­ят пред­ста­ви­тел на час­т­ния тъжи­тел заявя­ва, че дове­ри­те­лят желае да оттег­ли тъж­ба­та и пред­ла­га извън­съ­деб­но спо­ра­зу­ме­ние. Под­съ­ди­ми­те и тех­ни­те защит­ни­ци насто­я­ват да се даде ход на дело­то. Съди­я­та насроч­ва след­ва­що­то откри­то засе­да­ние за 31.01.2020 г. На него тряб­ва да се раз­гле­да пре­да­де­но­то през май 2019 г. заклю­че­ние на вещо­то лице.

На 31.01, непос­ред­с­тве­но след дава­не ход на дело­то, про­це­су­ал­ни­ят пред­ста­ви­тел на тъжи­те­ля депо­зи­ра от него­во име пис­ме­но изяв­ле­ние за оттег­ля­не на тъж­ба­та. На осно­ва­ние чл. 24 от НПК с опре­де­ле­ние на Съда е прекра­те­но нака­за­тел­но­то про­из­вод­с­тво, като час­т­ни­ят тъжи­тел е осъ­ден да запла­ти напра­ве­ни­те от под­съ­ди­ми­те раз­нос­ки, въз­наг­раж­де­ние за вещо­то лице  и съот­вет­ни­те съдеб­ни так­си. След изти­ча­не на дву­сед­мич­ния срок за обжал­ва­не на при­съ­де­ни­те раз­нос­ки съдеб­ни­ят акт вли­за в сила.

В изклю­чи­тел­но доб­ре аргу­мен­ти­ра­но­то Заклю­че­ние вещо­то лице д‑р Иван Попов потвър­ж­да­ва пра­вил­ност­та на под­хо­да, въз­при­ет от д‑р Гер­га­на Фър­ко­ва, като при­ла­га и друг, кой­то допъл­ва избра­ния от нея. Същес­т­ве­но­то при този под­ход е, че той дава въз­мож­ност „освен извър­ш­ва­не­то на срав­не­ние в лек­си­ка­лен и син­так­ти­чен план“, при­ла­га­щи­ят го да се фоку­си­ра и „вър­ху типог­раф­с­ки­те осо­бе­нос­ти на под­ле­жа­щи­те на срав­не­ние пре­во­ди“ и да уста­но­ви „изклю­чи­тел­но нео­би­чай­ни сход­с­тва, със­то­я­щи се в повта­ря­не­то на едни и същи пра­во­пис­ни и печат­ни греш­ки“.

Пора­ди оттег­ля­не на тъж­ба­та и прекра­тя­ва­не на нака­за­тел­но­то про­из­вод­с­тво екс­пер­ти­за­та, поис­ка­на от час­т­ния тъжи­тел, оста­ва нераз­г­ле­да­на в откри­то засе­да­ние на съда.

Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия дър­жи да под­чер­тае, че изне­се­ни­те фак­ти за заим­с­т­ва­не на чужд текст визи­рат кон­к­рет­ни пре­во­ди, а не цялос­т­на­та пре­во­да­чес­ка и науч­на дей­ност на ува­жа­ва­ния учен бъл­га­рист, пора­ди кое­то е неос­но­ва­тел­но да се твър­ди, че с пуб­лич­но­то им опо­вес­тя­ва­не е извър­ше­но „посе­га­тел­с­т­во вър­ху обра­за му на пре­во­дач, пре­по­да­ва­тел, редак­тор, пази­тел на бъл­гар­с­кия език и кул­тур­т­ре­гер“.

Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия уве­ря­ва общес­т­ве­ност­та, че като сдру­же­ние в общес­т­ве­на пол­за, извър­ш­ва­що дей­ност­та си в рам­ки­те на зако­на и в съот­вет­с­твие със своя Устав, и занап­ред ще защи­та­ва тру­да на сво­и­те чле­но­ве и на цяло­то пре­во­да­чес­ко със­ло­вие и ще реа­ги­ра на вся­ко посе­га­тел­с­т­во сре­щу автор­с­ки­те пра­ва на пре­во­да­чи­те.

При­ло­же­ние:

Ста­но­ви­ще на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия във връз­ка с пуб­ли­ку­ва­на­та в „Лите­ра­ту­рен вес­т­ник“ (бр. 11/22–28.03.2017) ста­тия на проф. Ана Димо­ва „(Не)познатият Йозеф Рот — пре­вод или пре­пис“

Ста­но­ви­ще на Съю­за на пре­во­да­чи­те по повод още един слу­чай на лите­ра­тур­но пла­ги­ат­с­тво

Пра­во на отго­вор във връз­ка с пуб­ли­ка­ци­я­та „Обви­не­ни­я­та в пла­ги­ат­с­тво към Мур­да­ров — тен­ден­ци­оз­ни и вред­ни? Него­ви коле­ги от Инс­ти­ту­та за бъл­гар­с­ки език отвръ­щат на Съю­за на пре­во­да­чи­те“ от 28.12.2017 г.

Ста­но­ви­ще на Съю­за на пре­во­да­чи­те в БЪл­га­рия във връз­ка с пла­ги­ат­с­тво на дра­ма­тур­ги­чен пре­вод

29 фев­ру­а­ри 2020 г.

СЪЮЗ НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ