Monthly Archives: December 2017

Право на отговор

Във връзка с публикацията „Обвиненията в плагиатство към Мурдаров – тенденциозни и вредни? Негови колеги от Института за български език отвръщат на Съюза на преводачите“ от 28.12.2017 г. ) Управителният съвет на Съюза на преводачите в България държи да направи следните уточнения:

Писмото на специалисти от Института за български език към БАН, което се представя в материала, изненадващо не е нито адресирано, нито изпратено до СПБ (или поне не е получено от нас до този момент), така че го познаваме единствено по цитатите, публикувани от „Площад Славейков“, и можем да коментираме накратко само тях.

Намираме, че голяма част от цитираните твърдения са спорни и нямат връзка с експертния диалог, който се опитваме да водим в защита на авторските права на преводачите. Тук ще вземем отношение само по някои неточности в текста, който познаваме.

Д-р Гергана Фъркова-Ангелова, изготвила и двете експертни становища, свързани с преводи на проф. Владко Мурдаров (публикувани, съответно, на 20.06.2017 г. и на 10.12.2017 г.), не е член на СПБ, докато в писмото се твърди обратното. На мнение сме обаче, че в подобни случаи няма основания за „конфликт на интереси“ при евентуално членство на експерта в институцията, която възлага експертизата. Във връзка с това можем да добавим, че нерядко съдебните институции се обръщат точно към СПБ (и неговите членове) за експертизи на преводи.

Проф. Мурдаров не е член на СПБ, но изказаното предположение, че е налице „подчертано целенасочено отношение“  към преводаческата му дейност именно защото той не е член на СПБ, е напълно неоснователно и едва ли се нуждае от допълнителен коментар. Повтаряме отново, че наша основна цел, както коректно се посочва и в коментара към писмото в „Площад Славейков“, е да защитаваме „труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие“.

Авторите на писмото посочват като „основен аргумент за нашето [т.е. на авторите на писмото] несъгласие, съмнение и неприемане на мнението за заимстване на текстове“ „нарушаването на изискването за независимост на експерта“, както те определят факта, че и двете експертни становища по случаи със заимстване на преводи от страна на Вл. Мурдаров са възложени от Комисията по професионална етика на СПБ на един и същи експерт, д-р Фъркова-Ангелова: заставаме зад нашето решение и сме на мнение, че и тук не съществува субективност, а напротив – търсене на експертно, специализирано мнение, защото точно по-продължителното професионално занимание с дадена проблематика води до още по-задълбочена експертност. Не се поколебахме отново да се обърнем към д-р Фъркова-Ангелова също предвид високата оценка за професионализма на нейното първо становище, както показва и анкетата по темата, поместена в бр. 26/2017 на „Литературен вестник“, с. 3–4.  

Накрая държим да подчертаем, че с оповестените становища и експертни оценки, отнасящи се до отделни конкретни преводи, не целим да подлагаме на съмнение качествата нито на останалите преводи на проф. Мурдаров, нито на неговите изследователски трудове. Напомняме, че през 2006 г. Владко Мурдаров е отличен от СПБ за превода си на „Драми“ на Е. Йелинек (изд. „Рива“, 2005). Но тези приноси сами по себе си не биха могли да изпълняват ролята на „контраекспертиза“ за текстовете, които се разглеждат в двете експертни оценки на д-р Фъркова-Ангелова. Колегите от БАН обаче биха могли да изготвят такава, за да продължи диалогът именно на експертно ниво.

 

С пожелания за здрава, благодатна и успешна 2018 година,

УС на СПБ

Миялна машина или машина за превод – изберете сами

Мая Ценова
“Като с обществените поръчки – побеждава най-добрата оферта. Ни кумове, ни сватове!”
убеден коментар под пост във “Фейсбук”.
Никой от нас не яде в мръсни чинии…
И не на всеки му е нужен превод от арабски…
Обаче понякога…
… Неотдавна ме поканиха за превод на много високо междудържавно равнище. Приех го като удостояване. Няколко дена преди пътуването получих електронно писмо, подписано от Гергана Георгиева от известната фирма за преводи “arte.doc”. В което от фирмата ме уведомяваха, че ще получа хонорар от 23,45 лв. на ден. Двадесет и три лева и четиридесет и пет стотинки.
Позволих си да спомена, че Съюзът на преводачите в България има утвърдени т.нар. защитни тарифи (между другото в тази тарифа за услугата “придружаване с превод” е посочена сумата 25 до 50 лв. на час). На което отговорът на г-жа Георгиева – по телефона – беше: Аз много отдавна работя с преводачи и знам какви са тарифите, но съм обвързана с договор, в който е посочена тази сума и не мога да дам повече. След което получих от нея и второ електронно писмо: ” Здравейте, моля, за писмено потвърждение, че се ангажирате със заявката.” На което аз отговорих – с електронно писмо: “Потвърждавам. Което направих още вчера и пред служба “Протокол”, където трябваше да си занеса паспорта и документите за виза.”
*
Защо говоря постфактум? Защото не преводачът е лицето, на което се пада да оповестява програмата на висшите държавни мъже.
Защо не отказах, щом съм била уведомена предварително? – Защото за мен е въпрос на чест, а не на пари да си свърша работата.
А защо говоря сега? – Защото според мен всички ние си дължим подобаващо уважение на собственото си достойнство. Аз сама си го дължа и на мен ми го дължат така, както аз съм длъжна и – според силите си – го проявявам към другите. В това число и към работата си, и към колегите си. А сумата от 23,45 лв. на ден не е дори подигравка с професията на преводача – тя е обида.
*
Тук стигам до прекрасната по замисъл система на държавните поръчки – нейният замисъл е тъкмо да няма ни кумове, ни сватове. Обаче и тя като доста други системи, присадени на родна почва, се изражда в… нека спестя квалификациите – ние, преводачите, имаме добър арсенал от вербални изразни средства.
На българска почва в конкретния случай преводаческите агенции си правят дъмпинг помежду си на гърба на преводачите. Което няма как да не нанесе удар пряко върху качеството на услугата превод – което пък е във вреда на потребителите на тази услуга. А колкото по-високо е нивото на потребителя, толкова по-чувствително може да се окаже ощетяването на обществения интерес. В телефонния ни разговор с г-жа Георгиева, когато ми обясни, че знае какви са истинските тарифи, тя добави – едва ли не заплашително: “Вие можете да им откажете, но аз трябва да знам.” След като аз вече съм отговорила директно на потребителите, че за мен е чест?! А мога ли да попитам г-жа Георгиева, ако – хипотетично – аз бях отказала, кого “”arte.doc” щеше да намери в рамките на три дена, за да го изпратят с делегацията, че и той да се съгласи на тарифата 23,45?
Между другото, отначало бях искрено озадачена от начина, по който са изчислени 45-те стотинки. После приятели ме подсетиха – това е сумата, която се получава на ден при сега действащата в България минимална работна заплата.
И така преводаческа агенция “arte.doc” е спечелила конкурса за държавната поръчка, благодарение на офертата да заплаща един ден отговорност на най-високо държавно ниво на ниво минимална работна заплата. За това вината – според мен – носи преводаческата агенция, а не държавната институция, която е длъжна да сключи договора за държавната поръчка с представилия най-добрата оферта.
Допреди уведомлението от “arte.doc” не бях се замисляла трудът на кои професии в България се заплаща с минимална работна заплата. В този ход на мисли обаче тогава написах: “да се смееш ли, да плачеш ли… май най-добре да си вдигна чукалата – че там някъде, отвъд (и той е същият онзи едновремешен “отвъд”!), май и миячките са по-напред с финансовия израз на уважението към техния безспорно необходим на обществото труд.” Е, в миенето на чинии все по-чувствително се намесват миялните машини… Но за нашите условия те са все още скъпички, та и аз си мия чиниите на ръка. Машините за превод пък все още са само експериментални, особено в междудържавните отношения, където засега изобщо нямат приложение. Та ако продължим с математическите операции (защото самата дума хонорар произлиза от “час”, т.е. в основата е почасовото заплащане), ще излезе, че “arte.doc” оценява моята отговорност за един час превод на най-високо междудържавно равнище кръгло 0,98 лв.
Не ми остава нищо друго, освен да благодаря на оценителите. “Берекет версин,” казваше баба ми, чиста българка. Бих желала да им предложа – в знак на добра воля – да си запазят хонорара, който са ми отредили – в размер на три дена по 23,45 лв. и да го вложат за целите на доброто развитие на тяхната агенция. Не мога обаче да премълча моето предложение – вярно, признавам си, че е истински дъмпинг по отношение на офертата на “arte.doc”: за мен е въпрос на чест да си свърша работата, която ми е възложена, и ми е напълно достатъчен мигът, когато се изкачвам по стълбичката на самолета с надпис “Република България” – друг “хонорар” изобщо не ми е необходим. Длъжна съм обаче да поставя открито този въпрос, защото тук става дума за уважението към труда на моите колеги, към цяла една професия, при това имам предвид превода на всички нива, особено в навечерието на наближаващия 1 януари 2018.

СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

по повод още един случай на литературно плагиатство

На 20.06.2017 г. Съюзът на преводачите в България (СПБ) огласи официално свое становище относно заимстването от проф. Владко Мурдаров на преводи на проф. Ана Димова из белетристичното творчество на големия австрийски писател Йозеф Рот. Становището на СПБ бе изградено въз основа на експертното мнение на д-р Гергана Фъркова-Ангелова.

Сега преводаческата колегия получи нов сигнал за недопустим случай на литературно плагиатство, извършено от същия преводач – проф. Владко Мурдаров.

Воден от уставното си задължение да защитава престижа на професията и авторските права на преводачите, УС на СПБ чрез своята Комисия по професионална етика се обърна отново за експертно мнение към д-р Фъркова-Ангелова – преводач, авторитетен критик на превода и специалист в областта на  немскоезичната литература.

Въз основа на доказателствата, представени от германиста д-р Гергана Фъркова-Ангелова, Съюзът на преводачите в България заявява категоричното си становище, че отново е налице пряко заимстване от Владко Мурдаров на чужд труд – на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, преводачи на творби на изтъкнатия австрийски писател Артур Шницлер. В случая проф. Мурдаров е  преводач и съставител на сборник с разкази и новели на Шницлер „Като насън“, публикуван през 2012 г. от издателство Black Flamingo Publishing.

За съжаление, отново е налице порочната издателска практика да се възлагат нови преводи не защото предишните са с ниски художествени  качества, неточни или вече остарели, а за да се осигури за преводача и за неговия издател финансова подкрепа от чужди институции, които в повечето случаи не субсидират преиздания.

Съюзът на преводачите в България осъжда грубото присвояване на чуждия преводачески труд от страна на проф. Владко Мурдаров и изразява своята решимост и занапред да защитава труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие. Едновременно с това призовава за по-висока чувствителност в професионалните среди и обществото като цяло към въпроса за авторските права на преводачите, защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Уважението към авторския труд е задължителна характеристика на всяко демократично общество.

 

Управителен съвет на СПБ                                                          Председател на СПБ

                                             доц. д-р Иво Панов

 

Управителният съвет на Съюза на преводачите в България и Комисията по професионална етика на СПБ изказват своята голяма благодарност на д-р Гергана Фъркова-Ангелова за неоценимото професионално съдействие и за съгласието ѝ предоставеното от нея експертно становище да стане обществено достояние чрез публикуването му на официалния сайт на СПБ и в периодичния печат.

 

Откъс от “Халифът-щърк” на Михай Бабич в превод на Светла Кьосева

Представяме откъс от романа “Халифът-щърк (Животът на Елемер Табори)” на Михай Бабич в превод от унагрски на нашата колега Светла Кьосева. Художник на корицата е Борис Праматаров. Романът е скорошно издание на “Сонм”.

Михай Бабич (1883-1941) е ярък представител на модернизма, принадлежащ към първото поколение творци, обединени около прочутото списание „Нюгат“. Наричат го „унгарския Т. С. Елиът“ заради лириката му, чийто връх е автобиографичната поема „Книга на Йона“ (1940). Автор е на няколко романа: „Коледната мадона“ (1920), „Замъкът на картите“(1923), „Синовете на смъртта“ (1927) и др.

„Халифът-щърк“ е първият роман на Бабич, публикуван през 1916 г. и повлиян от фройдизма. Главният герой Елемер Табори води двойствен живот. Мъчителните му сънища вземат връх над реалността и с неумолимата си власт поразяват вътрешния свят на младежа. Темата е подсказана от самото заглавие: халифът от приказката се превръща в щърк, ала забравя вълшебните думи, с които може да стане отново човек.

 

Continue reading →