Monthly Archives: December 2017

Право на отговор

Във връз­ка с пуб­ли­ка­ци­я­та „Обви­не­ни­я­та в пла­ги­ат­с­тво към Мур­да­ров – тен­ден­ци­оз­ни и вред­ни? Него­ви коле­ги от Инс­ти­ту­та за бъл­гар­с­ки език отвръ­щат на Съю­за на пре­во­да­чи­те“ от 28.12.2017 г. ) Упра­ви­тел­ни­ят съвет на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия дър­жи да напра­ви след­ни­те уточнения:

Пис­мо­то на спе­ци­а­лис­ти от Инс­ти­ту­та за бъл­гар­с­ки език към БАН, кое­то се пред­ста­вя в мате­ри­а­ла, изне­над­ва­що не е нито адре­си­ра­но, нито изпра­те­но до СПБ (или поне не е полу­че­но от нас до този момент), така че го позна­ва­ме един­с­т­ве­но по цита­ти­те, пуб­ли­ку­ва­ни от „Пло­щад Сла­вей­ков“, и можем да комен­ти­ра­ме накрат­ко само тях.

Нами­ра­ме, че голя­ма част от цити­ра­ни­те твър­де­ния са спор­ни и нямат връз­ка с екс­пер­т­ния диа­лог, кой­то се опит­ва­ме да водим в защи­та на автор­с­ки­те пра­ва на пре­во­да­чи­те. Тук ще взе­мем отно­ше­ние само по някои неточ­нос­ти в тек­с­та, кой­то познаваме.

Д‑р Гер­га­на Фър­ко­ва-Анге­ло­ва, изгот­ви­ла и две­те екс­пер­т­ни ста­но­ви­ща, свър­за­ни с пре­во­ди на проф. Влад­ко Мур­да­ров (пуб­ли­ку­ва­ни, съот­вет­но, на 20.06.2017 г. и на 10.12.2017 г.), не е член на СПБ, дока­то в пис­мо­то се твър­ди обрат­но­то. На мне­ние сме оба­че, че в подоб­ни слу­чаи няма осно­ва­ния за „кон­ф­ликт на инте­ре­си“ при евен­ту­ал­но член­с­т­во на екс­пер­та в инс­ти­ту­ци­я­та, коя­то въз­ла­га екс­пер­ти­за­та. Във връз­ка с това можем да доба­вим, че неряд­ко съдеб­ни­те инс­ти­ту­ции се обръ­щат точ­но към СПБ (и него­ви­те чле­но­ве) за екс­пер­ти­зи на преводи.

Проф. Мур­да­ров не е член на СПБ, но изка­за­но­то пред­по­ло­же­ние, че е нали­це „под­чер­та­но целе­на­со­че­но отно­ше­ние“  към пре­во­да­чес­ка­та му дей­ност имен­но защо­то той не е член на СПБ, е напъл­но неос­но­ва­тел­но и едва ли се нуж­дае от допъл­ни­те­лен комен­тар. Повта­ря­ме отно­во, че наша основ­на цел, как­то корек­т­но се посоч­ва и в комен­та­ра към пис­мо­то в „Пло­щад Сла­вей­ков“, е да защи­та­ва­ме „тру­да и твор­чес­ки­те пости­же­ния на съюз­ни­те чле­но­ве и на цяло­то пре­во­да­чес­ко със­ло­вие“.

Авто­ри­те на пис­мо­то посоч­ват като „осно­вен аргу­мент за наше­то [т.е. на авто­ри­те на пис­мо­то] несъг­ла­сие, съм­не­ние и неп­ри­е­ма­не на мне­ни­е­то за заим­с­т­ва­не на тек­с­то­ве“ „нару­ша­ва­не­то на изис­к­ва­не­то за неза­ви­си­мост на екс­пер­та“, как­то те опре­де­лят фак­та, че и две­те екс­пер­т­ни ста­но­ви­ща по слу­чаи със заим­с­т­ва­не на пре­во­ди от стра­на на Вл. Мур­да­ров са въз­ло­же­ни от Коми­си­я­та по про­фе­си­о­нал­на ети­ка на СПБ на един и същи екс­перт, д‑р Фър­ко­ва-Анге­ло­ва: заста­ва­ме зад наше­то реше­ние и сме на мне­ние, че и тук не същес­т­ву­ва субек­тив­ност, а напро­тив – тър­се­не на екс­пер­т­но, спе­ци­а­ли­зи­ра­но мне­ние, защо­то точ­но по-про­дъл­жи­тел­но­то про­фе­си­о­нал­но зани­ма­ние с даде­на проб­ле­ма­ти­ка води до още по-задъл­бо­че­на екс­пер­т­ност. Не се поко­ле­бах­ме отно­во да се обър­нем към д‑р Фър­ко­ва-Анге­ло­ва също пред­вид висо­ка­та оцен­ка за про­фе­си­о­на­лиз­ма на ней­но­то пър­во ста­но­ви­ще, как­то показ­ва и анке­та­та по тема­та, помес­те­на в бр. 26/2017 на „Лите­ра­ту­рен вес­т­ник“, с. 3–4 

Накрая дър­жим да под­чер­та­ем, че с опо­вес­те­ни­те ста­но­ви­ща и екс­пер­т­ни оцен­ки, отна­ся­щи се до отдел­ни кон­к­рет­ни пре­во­ди, не целим да под­ла­га­ме на съм­не­ние качес­т­ва­та нито на оста­на­ли­те пре­во­ди на проф. Мур­да­ров, нито на него­ви­те изсле­до­ва­тел­с­ки тру­до­ве. Напом­ня­ме, че през 2006 г. Влад­ко Мур­да­ров е отли­чен от СПБ за пре­во­да си на „Дра­ми“ на Е. Йели­нек (изд. „Рива“, 2005). Но тези при­но­си сами по себе си не биха мог­ли да изпъл­ня­ват роля­та на „кон­т­ра­ек­с­пер­ти­за“ за тек­с­то­ве­те, кои­то се раз­глеж­дат в две­те екс­пер­т­ни оцен­ки на д‑р Фър­ко­ва-Анге­ло­ва. Коле­ги­те от БАН оба­че биха мог­ли да изгот­вят така­ва, за да про­дъл­жи диа­ло­гът имен­но на екс­пер­т­но ниво.

 

С поже­ла­ния за здра­ва, бла­го­дат­на и успеш­на 2018 година,

УС на СПБ

Миялна машина или машина за превод — изберете сами

Мая Цено­ва
„Като с общес­т­ве­ни­те поръч­ки — побеж­да­ва най-доб­ра­та офер­та. Ни кумо­ве, ни сватове!“
убе­ден комен­тар под пост във „Фейс­бук“.
Никой от нас не яде в мръс­ни чинии…
И не на все­ки му е нужен пре­вод от арабски…
Оба­че понякога…
… Неот­дав­на ме пока­ни­ха за пре­вод на мно­го висо­ко меж­ду­дър­жав­но рав­ни­ще. При­ех го като удос­то­я­ва­не. Някол­ко дена пре­ди пъту­ва­не­то полу­чих елек­т­рон­но пис­мо, под­пи­са­но от Гер­га­на Геор­ги­е­ва от извес­т­на­та фир­ма за пре­во­ди „arte.doc“. В кое­то от фир­ма­та ме уве­до­мя­ва­ха, че ще полу­ча хоно­рар от 23,45 лв. на ден. Два­де­сет и три лева и чети­ри­де­сет и пет стотинки.
Позво­лих си да спо­ме­на, че Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия има утвър­де­ни т.нар. защит­ни тари­фи (меж­ду дру­го­то в тази тари­фа за услу­га­та „придру­жа­ва­не с пре­вод“ е посо­че­на сума­та 25 до 50 лв. на час). На кое­то отго­во­рът на г‑жа Геор­ги­е­ва — по теле­фо­на — беше: Аз мно­го отдав­на рабо­тя с пре­во­да­чи и знам как­ви са тари­фи­те, но съм обвър­за­на с дого­вор, в кой­то е посо­че­на тази сума и не мога да дам пове­че. След кое­то полу­чих от нея и вто­ро елек­т­рон­но пис­мо: “ Здра­вей­те, моля, за пис­ме­но потвър­ж­де­ние, че се анга­жи­ра­те със заяв­ка­та.“ На кое­то аз отго­во­рих — с елек­т­рон­но пис­мо: “Потвър­ж­да­вам. Кое­то напра­вих още вче­ра и пред служ­ба „Про­то­кол“, къде­то тряб­ва­ше да си зане­са пас­пор­та и доку­мен­ти­те за виза.”
*
Защо гово­ря пост­фак­тум? Защо­то не пре­во­да­чът е лице­то, на кое­то се пада да опо­вес­тя­ва програ­ма­та на вис­ши­те дър­жав­ни мъже.
Защо не отка­зах, щом съм била уве­до­ме­на пред­ва­ри­тел­но? – Защо­то за мен е въп­рос на чест, а не на пари да си свър­ша работата.
А защо гово­ря сега? – Защо­то спо­ред мен всич­ки ние си дъл­жим подо­ба­ва­що ува­же­ние на соб­с­тве­но­то си дос­тойн­с­т­во. Аз сама си го дъл­жа и на мен ми го дъл­жат така, как­то аз съм длъж­на и – спо­ред сили­те си – го про­явя­вам към дру­ги­те. В това чис­ло и към рабо­та­та си, и към коле­ги­те си. А сума­та от 23,45 лв. на ден не е дори подиг­рав­ка с про­фе­си­я­та на пре­во­да­ча — тя е обида.
*
Тук сти­гам до прекрас­на­та по зами­съл сис­те­ма на дър­жав­ни­те поръч­ки — ней­ни­ят зами­съл е тък­мо да няма ни кумо­ве, ни сва­то­ве. Оба­че и тя като доста дру­ги сис­те­ми, при­са­де­ни на род­на поч­ва, се израж­да в… нека спес­тя ква­ли­фи­ка­ци­и­те — ние, пре­во­да­чи­те, има­ме добър арсе­нал от вер­бал­ни израз­ни средства.
На бъл­гар­с­ка поч­ва в кон­к­рет­ния слу­чай пре­во­да­чес­ки­те аген­ции си пра­вят дъм­пинг помеж­ду си на гър­ба на пре­во­да­чи­те. Кое­то няма как да не нане­се удар пря­ко вър­ху качес­т­во­то на услу­га­та пре­вод — кое­то пък е във вре­да на потре­би­те­ли­те на тази услу­га. А кол­ко­то по-висо­ко е ниво­то на потре­би­те­ля, тол­ко­ва по-чув­с­т­ви­тел­но може да се ока­же още­тя­ва­не­то на общес­т­ве­ния инте­рес. В теле­фон­ния ни раз­го­вор с г‑жа Геор­ги­е­ва, кога­то ми обяс­ни, че знае как­ви са истин­с­ки­те тари­фи, тя доба­ви — едва ли не запла­ши­тел­но: „Вие може­те да им отка­же­те, но аз тряб­ва да знам.“ След като аз вече съм отго­во­ри­ла дирек­т­но на потре­би­те­ли­те, че за мен е чест?! А мога ли да попи­там г‑жа Геор­ги­е­ва, ако — хипо­те­тич­но — аз бях отка­за­ла, кого „ „arte.doc“ щеше да наме­ри в рам­ки­те на три дена, за да го изпра­тят с деле­га­ци­я­та, че и той да се съг­ла­си на тари­фа­та 23,45?
Меж­ду дру­го­то, отна­ча­ло бях иск­ре­но оза­да­че­на от начи­на, по кой­то са изчис­ле­ни 45-те сто­тин­ки. После при­яте­ли ме под­се­ти­ха — това е сума­та, коя­то се полу­ча­ва на ден при сега дейс­т­ва­ща­та в Бъл­га­рия мини­мал­на работ­на заплата.
И така пре­во­да­чес­ка аген­ция „arte.doc“ е спе­че­ли­ла кон­кур­са за дър­жав­на­та поръч­ка, бла­го­да­ре­ние на офер­та­та да запла­ща един ден отго­вор­ност на най-висо­ко дър­жав­но ниво на ниво мини­мал­на работ­на запла­та. За това вина­та — спо­ред мен — носи пре­во­да­чес­ка­та аген­ция, а не дър­жав­на­та инс­ти­ту­ция, коя­то е длъж­на да склю­чи дого­во­ра за дър­жав­на­та поръч­ка с пред­ста­ви­лия най-доб­ра­та оферта.
Допре­ди уве­дом­ле­ни­е­то от „arte.doc“ не бях се замис­ля­ла тру­дът на кои про­фе­сии в Бъл­га­рия се запла­ща с мини­мал­на работ­на запла­та. В този ход на мис­ли оба­че тога­ва напи­сах: „да се сме­еш ли, да пла­чеш ли… май най-доб­ре да си вдиг­на чука­ла­та — че там някъ­де, отвъд (и той е същи­ят онзи еднов­ре­ме­шен „отвъд“!), май и мияч­ки­те са по-напред с финан­со­вия израз на ува­же­ни­е­то към тех­ния без­спор­но необ­хо­дим на общес­т­во­то труд.“ Е, в мие­не­то на чинии все по-чув­с­т­ви­тел­но се намес­ват миял­ни­те маши­ни… Но за наши­те усло­вия те са все още скъ­пич­ки, та и аз си мия чини­и­те на ръка. Маши­ни­те за пре­вод пък все още са само екс­пе­ри­мен­тал­ни, осо­бе­но в меж­ду­дър­жав­ни­те отно­ше­ния, къде­то засе­га изоб­що нямат при­ло­же­ние. Та ако про­дъл­жим с мате­ма­ти­чес­ки­те опе­ра­ции (защо­то сама­та дума хоно­рар про­из­ли­за от „час“, т.е. в осно­ва­та е поча­со­во­то запла­ща­не), ще изле­зе, че „arte.doc“ оце­ня­ва моя­та отго­вор­ност за един час пре­вод на най-висо­ко меж­ду­дър­жав­но рав­ни­ще кръг­ло 0,98 лв.
Не ми оста­ва нищо дру­го, освен да бла­го­да­ря на оце­ни­те­ли­те. „Бере­кет вер­син,“ каз­ва­ше баба ми, чис­та бъл­гар­ка. Бих жела­ла да им пред­ло­жа — в знак на доб­ра воля — да си запа­зят хоно­ра­ра, кой­то са ми отре­ди­ли — в раз­мер на три дена по 23,45 лв. и да го вло­жат за цели­те на добро­то раз­ви­тие на тях­на­та аген­ция. Не мога оба­че да пре­мъл­ча мое­то пред­ло­же­ние — вяр­но, призна­вам си, че е истин­с­ки дъм­пинг по отно­ше­ние на офер­та­та на „arte.doc“: за мен е въп­рос на чест да си свър­ша рабо­та­та, коя­то ми е въз­ло­же­на, и ми е напъл­но доста­тъ­чен мигът, кога­то се изкач­вам по стъл­бич­ка­та на само­ле­та с над­пис „Репуб­ли­ка Бъл­га­рия“ — друг „хоно­рар“ изоб­що не ми е необ­хо­дим. Длъж­на съм оба­че да поста­вя откри­то този въп­рос, защо­то тук ста­ва дума за ува­же­ни­е­то към тру­да на мои­те коле­ги, към цяла една про­фе­сия, при това имам пред­вид пре­во­да на всич­ки нива, осо­бе­но в наве­че­ри­е­то на набли­жа­ва­щия 1 яну­а­ри 2018.

СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

по повод още един слу­чай на лите­ра­тур­но плагиатство

На 20.06.2017 г. Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия (СПБ) огла­си офи­ци­ал­но свое ста­но­ви­ще относ­но заим­с­т­ва­не­то от проф. Влад­ко Мур­да­ров на пре­во­ди на проф. Ана Димо­ва из белет­рис­тич­но­то твор­чес­т­во на голе­мия авс­т­рийс­ки писа­тел Йозеф Рот. Ста­но­ви­ще­то на СПБ бе изгра­де­но въз осно­ва на екс­пер­т­но­то мне­ние на д‑р Гер­га­на Фъркова-Ангелова.

Сега пре­во­да­чес­ка­та коле­гия полу­чи нов сиг­нал за недо­пус­тим слу­чай на лите­ра­тур­но пла­ги­ат­с­тво, извър­ше­но от същия пре­во­дач – проф. Влад­ко Мур­да­ров.

Воден от устав­но­то си задъл­же­ние да защи­та­ва прести­жа на про­фе­си­я­та и автор­с­ки­те пра­ва на пре­во­да­чи­те, УС на СПБ чрез сво­я­та Коми­сия по про­фе­си­о­нал­на ети­ка се обър­на отно­во за екс­пер­т­но мне­ние към д‑р Фър­ко­ва-Анге­ло­ва – пре­во­дач, авто­ри­те­тен кри­тик на пре­во­да и спе­ци­а­лист в област­та на  нем­с­ко­е­зич­на­та литература.

Въз осно­ва на дока­за­тел­с­т­ва­та, пред­ста­ве­ни от гер­ма­нис­та д‑р Гер­га­на Фър­ко­ва-Анге­ло­ва, Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия заявя­ва кате­го­рич­но­то си ста­но­ви­ще, че отно­во е нали­це пря­ко заим­с­т­ва­не от Влад­ко Мур­да­ров на чужд труд – на Нико­ла Тол­чев, Пана­йот Чин­ков и Недял­ка Попо­ва, пре­во­да­чи на твор­би на изтък­на­тия авс­т­рийс­ки писа­тел Артур Шниц­лер. В слу­чая проф. Мур­да­ров е  пре­во­дач и със­та­ви­тел на сбор­ник с раз­ка­зи и нове­ли на Шниц­лер „Като насън“, пуб­ли­ку­ван през 2012 г. от изда­тел­с­т­во Black Flamingo Publishing.

За съжа­ле­ние, отно­во е нали­це пороч­на­та изда­тел­с­ка прак­ти­ка да се въз­ла­гат нови пре­во­ди не защо­то пре­диш­ни­те са с нис­ки худо­жес­т­ве­ни  качес­т­ва, неточ­ни или вече оста­ре­ли, а за да се оси­гу­ри за пре­во­да­ча и за него­вия изда­тел финан­со­ва под­кре­па от чуж­ди инс­ти­ту­ции, кои­то в пове­че­то слу­чаи не суб­си­ди­рат преиздания.

Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия осъж­да гру­бо­то присво­я­ва­не на чуж­дия пре­во­да­чес­ки труд от стра­на на проф. Влад­ко Мур­да­ров и изра­зя­ва сво­я­та реши­мост и занап­ред да защи­та­ва тру­да и твор­чес­ки­те пости­же­ния на съюз­ни­те чле­но­ве и на цяло­то пре­во­да­чес­ко със­ло­вие. Еднов­ре­мен­но с това при­зо­ва­ва за по-висо­ка чув­с­т­ви­тел­ност в про­фе­си­о­нал­ни­те сре­ди и общес­т­во­то като цяло към въп­ро­са за автор­с­ки­те пра­ва на пре­во­да­чи­те, защи­те­ни от Зако­на за автор­с­ко­то пра­во и срод­ни­те му пра­ва. Ува­же­ни­е­то към автор­с­кия труд е задъл­жи­тел­на харак­те­рис­ти­ка на вся­ко демок­ра­тич­но общество.

 

Упра­ви­те­лен съвет на СПБ                                                          Пред­се­да­тел на СПБ

                                             доц. д‑р Иво Панов

 

Упра­ви­тел­ни­ят съвет на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия и Коми­си­я­та по про­фе­си­о­нал­на ети­ка на СПБ изказ­ват сво­я­та голя­ма бла­го­дар­ност на д‑р Гер­га­на Фър­ко­ва-Анге­ло­ва за нео­це­ни­мо­то про­фе­си­о­нал­но съдейс­т­вие и за съг­ла­си­е­то ѝ пре­дос­та­ве­но­то от нея екс­пер­т­но ста­но­ви­ще да ста­не общес­т­ве­но дос­то­я­ние чрез пуб­ли­ку­ва­не­то му на офи­ци­ал­ния сайт на СПБ и в пери­о­дич­ния печат.

 

Откъс от „Халифът-щърк“ на Михай Бабич в превод на Светла Кьосева

Пред­ста­вя­ме откъс от рома­на „Хали­фът-щърк (Живо­тът на Еле­мер Табо­ри)“ на Михай Бабич в пре­вод от унагрс­ки на наша­та коле­га Свет­ла Кьо­се­ва. Худож­ник на кори­ца­та е Борис Пра­ма­та­ров. Рома­нът е ско­рош­но изда­ние на „Сонм“.

Михай Бабич (1883–1941) е ярък пред­ста­ви­тел на модер­низ­ма, при­над­ле­жащ към пър­во­то поко­ле­ние твор­ци, обе­ди­не­ни око­ло про­чу­то­то спи­са­ние „Нюгат“. Нари­чат го „унгар­с­кия Т. С. Ели­ът“ зара­ди лири­ка­та му, чий­то връх е авто­би­ог­ра­фич­на­та поема „Кни­га на Йона“ (1940). Автор е на някол­ко рома­на: „Колед­на­та мадо­на“ (1920), „Замъ­кът на картите“(1923), „Сино­ве­те на смърт­та“ (1927) и др.

Хали­фът-щърк“ е пър­ви­ят роман на Бабич, пуб­ли­ку­ван през 1916 г. и повли­ян от фрой­диз­ма. Глав­ни­ят герой Еле­мер Табо­ри води двойс­т­вен живот. Мъчи­тел­ни­те му съни­ща взе­мат връх над реал­ност­та и с неу­мо­ли­ма­та си власт пора­зя­ват вът­реш­ния свят на мла­де­жа. Тема­та е под­ска­за­на от само­то загла­вие: хали­фът от при­каз­ка­та се превръ­ща в щърк, ала забра­вя въл­шеб­ни­те думи, с кои­то може да ста­не отно­во човек.

 

Continue reading