Венцеслав Константинов

Венцеслав КонстантиновРабот­ни ези­ци: нем­с­ки, анг­лийс­ки, руски

Област на пре­во­да­чес­ка дей­ност: поезия, худо­жес­т­ве­на про­за, есеистика

Крат­ка биог­ра­фия:

(http://bg.wikipedia.org/wiki/Венцеслав_Константинов)

Вен­цес­лав Кон­с­тан­ти­нов е писа­тел и пре­во­дач на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра. Роден е на 14.09.1940 г. в София. През 1964 г. ста­ва съос­но­ва­тел на пан­то­мим­ния сту­дент­с­ки Екс­пе­ри­мен­та­лен теа­тър ’64, а през теат­рал­ния сезон 1965–1966 г. е ста­жант-артист в Дра­ма­ти­чен теа­тър „Васил Дру­мев“, Шумен. Рабо­ти в Инс­ти­ту­та за памет­ни­ци на кул­ту­ра­та като рес­тав­ра­тор на цър­ков­ни сте­но­пи­си в Мел­ник, Арба­на­си и Дра­га­лев­с­кия манас­тир, а също като жур­на­лист в кул­тур­ния отдел на „Sofioter Nachrichten“, изда­ние на Аген­ция „София-прес“. През 1969 г. завър­ш­ва гер­ма­нис­ти­ка и фило­со­фия в СУ „Св. Кли­мент Охрид­с­ки“. Пра­ви дисер­та­ция на тема вли­я­ни­е­то на нем­с­кия лите­ра­ту­рен екс­пре­си­о­ни­зъм вър­ху бъл­гар­с­ка­та поезия от пери­о­да меж­ду две­те све­тов­ни вой­ни. Пуб­ли­ку­ва сти­хо­ве, ста­тии и пре­во­ди на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра. След 1987 г. е пре­по­да­ва­тел по пре­вод на нем­с­ко­е­зич­на поезия в Софийс­кия уни­вер­си­тет. През 1991–1992 г. живее в Бер­лин като гост на Бер­лин­с­ка­та артис­тич­на програ­ма на Нем­с­ка­та служ­ба за ака­де­ми­чен обмен (DAAD). Изна­ся лек­ции и учас­т­ва в науч­ни кон­фе­рен­ции в уни­вер­си­те­ти на Бер­лин, Лайп­циг, Мар­бург, Вие­на, Пра­га, Берн, Цюрих, Лоза­на и др. През 1993–1994 г. пре­би­ва­ва в Нюйорк­с­кия щат­с­ки уни­вер­си­тет в Дже­не­сио. Автор е на сту­дии, есе­та, ста­тии и ради­оп­ре­да­ва­ния вър­ху нем­с­ка, авс­т­рийс­ка, швей­цар­с­ка и бъл­гар­с­ка лите­ра­ту­ра. Пре­во­ди­те му се съдър­жат в пове­че от 70 изда­ния. Автор е на кни­ги­те „Писа­те­ли за твор­чес­т­во­то“ (2004–2005; 2007), „Флей­та­та на съня“. Лите­ра­тур­ни етю­ди. (2010), „Гоб­лен, изве­зан с дявол­с­ки опаш­ки“. 50 приклю­че­ния с при­вид­ност­та. Есе­та. (2011), „Тай­ни­ят живот на дъж­да“. Афо­риз­ми. (2012), „Вели­ки­те нем­с­ки поети от ХІІ до ХХ век“. Анто­ло­гия (2012), „Неви­ди­ми­те сигур­ни неща“. Сти­хо­ве (2013). Живее в София и родоп­с­ко­то село Соли­ща като писа­тел и пре­во­дач на сво­бод­на практика.

Избра­ни пре­во­ди:

  1. Бер­толт Брехт, Живо­тът на Гали­лей. Дра­ма. Теа­тър „Съл­за и смях“, София, 1964
  2. Ерих Мария Ремарк, Живот наза­ем. Роман. „Меди­ци­на и физ­кул­ту­ра“, 1972
  3. Фрид­рих Дюрен­мат, Подоз­ре­ни­е­то. Роман. „Народ­на мла­деж“, 1972
  4. Сте­фан Цвайг, Шах­мат­на нове­ла. „Меди­ци­на и физ­кул­ту­ра“, 1973
  5. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Хрис­то Г. Данов“, 1973
  6. Бер­толт Брехт, Кален­дар­ни мъд­рос­ти. Сти­хот­во­ре­ния и раз­ка­зи. „Про­физ­дат“, 1975
  7. Макс Фриш, Щилер. Роман. „Хрис­то Г. Данов“, 1978
  8. Макс Фриш, Дон Жуан или Любов­та към гео­мет­ри­я­та. Коме­дия. „Народ­на кул­ту­ра“, 1979
  9. Бер­толт Брехт, Малък орга­нон за теа­тъ­ра. Сту­дия. „Народ­на кул­ту­ра“, 1979
  10. Хен­рик Ибсен, Майс­тор Сол­нес. Дра­ма. Наци­о­на­лен ака­де­ми­чен теа­тър „Иван Вазов“, 1979
  11. Ели­ас Кане­ти, Сват­ба. Дра­ма. „Народ­на кул­ту­ра“, 1980
  12. Лион Фойх­т­ван­гер, Къща­та на Зеле­на­та ули­ца. Избра­ни раз­ка­зи. „Про­физ­дат“, 1981
  13. Франц Каф­ка, Пре­об­ра­же­ни­е­то. Избра­ни раз­ка­зи. „Хрис­то Г. Данов“, 1982
  14. Мар­тин Вал­зер, Бяга­щи­ят кон. Раз­ка­зи и повес­ти. „Оте­чес­т­вен фронт“, 1982
  15. Бер­толт Брехт, Тро­фе­и­те на Лукул. Избра­ни раз­ка­зи. „Про­физ­дат“, 1983
  16. Крис­тоф Мекел, Хотел за луна­ти­ци. Избра­ни сти­хот­во­ре­ния. „Народ­на кул­ту­ра“, 1984
  17. Макс Фриш, Чове­кът се появя­ва през холо­це­на. Повест. „Народ­на кул­ту­ра“, 1984
  18. Петер Хакс, Мирът. Дра­ма. Русен­с­ки дра­ма­ти­чен теа­тър „Сава Огня­нов“, 1985
  19. Петер Хакс, Хуба­ва­та Еле­на. Дра­ма. Русен­с­ки дра­ма­ти­чен теа­тър „Сава Огня­нов“, 1986
  20. Хер­ман Хесе, Открад­на­ти­ят куфар. Избра­ни раз­ка­зи. „Про­физ­дат“, 1986
  21. Курт Тухол­с­ки, Интер­вю със себе си. Сти­хот­во­ре­ния и раз­ка­зи. „Народ­на кул­ту­ра“, 1986
  22. Вал­тер Беня­мин, Худо­жес­т­ве­но­то про­из­ве­де­ние в епо­ха­та на него­ва­та тех­ни­чес­ка въз­про­из­во­ди­мост. Сту­дия. „Наука и изкус­т­во“, 1986
  23. Хайн­рих Бьол, Джу­дже­то и кук­ла­та. Избра­ни раз­ка­зи. „Про­физ­дат“, 1987
  24. Алф­ред Андерш, Диа­на и сви­ра­чът на флей­та. Избра­ни раз­ка­зи. „Народ­на кул­ту­ра“, 1988
  25. Катя Ман, Мои­те непи­са­ни мемо­а­ри. „Народ­на кул­ту­ра“, 1989
  26. Ханс Маг­нус Енцен­с­бер­гер, Гибел­та на Тита­ник. Коме­дия. „Народ­на кул­ту­ра“, 1990
  27. Фрид­рих Крис­ти­ан Дели­ус, Залож­ни­ци в Мога­ди­шу. Роман. „Пиг­ма­ли­он“, 1993
  28. Ерих Кес­т­нер, Дейс­т­ви­те­лен романс. Поезия и про­за. „Сие­ла“, 2009
  29. Франц Каф­ка, В нака­за­тел­на­та коло­ния. Избра­ни нове­ли и раз­ка­зи. „Сие­ла“, 2010
  30. Анто­ло­гия „Вели­ки­те нем­с­ки поети от XII до XX век“. „Сие­ла“, 2012

Награ­ди:

  • 1993: „Награ­да за пре­во­да­чес­ко изкус­т­во на Феде­рал­но­то минис­тер­с­т­во за обра­зо­ва­ние и кул­ту­ра“, Виена.
  • 2006: „Награ­да на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия“ „за цялос­т­на пре­во­да­чес­ка и науч­на дейност“.
  • 2013: „Награ­да­та на София за лите­ра­ту­ра“ — за антологията„Великите нем­с­ки поети от ХІІ до ХХ век“.

Дан­ни за кон­такт:

  • e‑mail : vkonstantinov@gmx.de