Годишни награди на СПБ в областта на превода на
ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА
Награди за ярки постижения:
- Албена Стаменова – за превода от украински език на романа „Любовниците на Юстиция“ от Юрий Андрухович, издателство „Парадокс“
Преводът е направен с прецизно отношението към езиковите детайли и специфичните реалии в разнородните културни пластове, в които са ситуирани персонажите галицийски убийци. Бележките на преводачката, които на места изглеждат като привидно ненужни отклонения от сюжетната линия, всъщност допълват авторовата стратегия на своеобразна игра с исторически отпратки към времето на австро-унгарската, немската, полската и съветската империи. Повествованието на украинския оригинал е изключително наситено със събития, но е преднамерено четивно, и преводът разказва също толкова увлекателно историите, съставящи отделните глави на романа. „Любовниците на Юстиция“ е най-новият роман на Ю. Андрухович (2018) и скоро след появата си получи една от най-престижните литературни награди в Украйна („Книга на годината BBC“). Книгата вероятно тепърва ще се радва на вниманието на критиката и читателите.
- Анжелина Пенчева – за превода от чешки език на романа „Нощни работи“ от Яхим Топол, издателство „Парадокс“
Досега в творческата си биография като преводач А. Пенчева работи върху класически чешки автори на 19 и 20 в. като Карел Хинек Маха, Ярослав Хашек и Карел Чапек, Бохумил Храбал и Владимир Парал, а читателската аудитория и специализираната критика я разпознава като един от преводачите на Милан Кундера. В нейните преводи ще открием и множество христоматийни образци на постмодерното писане, каквито са текстовете на Иржи Кратохвил, Александра Беркова и Михал Вивег. Това предпочитание е обусловено от специализирания интерес на А. Пенчева като литературна историчка, чиято хабилитация бе посветена на чешката проза от 90-те години на 20 в.
Най-новият превод на А. Пенчева – романът „Нощни работи“ на Яхим Топол, допълва систематичното представяне на чешкия писател у нас, след като излезе от печат стихосбирката му „Обичам те до лудост“, а освен това в неин превод предстои появата на неговия най-емблематичен роман – „Сестра“. „Нощни работи“ е сериозно предизвикателство – романът умело вплита съвременния разговорен език в дикцията на литературните персонажи. А. Пенчева пресъздава много сполучливо редуването на езиковите регистри, въпреки че в българската езикова ситуация отсъства интердиалект, който да е сравним с чешкия.
- Владимир Полеганов – за превода от английски език на романа „Линкълн в бардо“ от Джордж Сондърс, издателство „Лист“
При превода на „Линкълн в бардо“ от Джордж Сондърс, Владимир Полеганов е бил изправен пред нелеката задача да претвори на български едно произведение с много предизвикателства във формата. Постмодернистът Сондърс е изградил нестандартна романова конструкция състояща се от поток от цитати (при това някои измислени от самия автор), противопоставени на поток от гласове на духове от едно гробище, където е погребан единайсетгодишният син на президента Линкълн. Въпреки трудния за превеждане текст заради възприетите от Сондърс прийоми – разтегляне на жанровите граници, пренебрегване на граматичните правила, използване на различни стилистични пластове, словотворчество и смесване на два вида религия: будизъм (откъдето идва терминът „бардо“, означаващ състояние след смъртта, когато се решава дали душата ще бъде освободена или ще се прероди) и католицизъм (правят се аналогии с Чистилището) – Владимир Полеганов се е справил блестящо. На български романът е запазил всички свои достойнства, майсторски са предадени силните емоции и речевите характеристики на героите, както и специфичният авторов стил.
С оглед на казаното по-горе преводът на романа определено влиза в категорията ярки постижения, тъй като отговаря и на двете изисквания за включването му в нея – стойностно произведение и талантливото му претворяване.
- Денис Коробко – за превода от руски език на романа „Предел на забравата“ от Сергей Лебедев, издателство „Кръг“
Преводът на книгата е предизвикателство преди всичко на ниво синтаксис, с което преводачът се е справил много добре. На синтактично равнище преобладават съчинителните връзки – една от техниките, улесняващи четенето, и обединяващи в едно цяло образи, места и време. Съчетани са фрагменти от чужди разказани истории и асоциативни картини, в които често може да доминира един единствен цвят. Този тип връзки между отделните синтагми разчупва техните строги очертания и налага трайното впечатление за условността на всеки възможен предел. В българския превод тази привидна относителност е предадена много сполучливо, като провокира усещането за подвижност на отделните места в литературното пространство и относителност на единиците художествено време.
Специална награда за изключително високи постижения:
- Емилия Юлзари – за превода от испански език на книгите „Вест за едно отвличане“ и „Пътешествие по Източна Европа“ от Габриел Гарсия Маркес, издателство „Лъчезар Минчев“
Емилия Юлзари е утвърдено име в превода от испански, португалски и иврит. Сред превежданите от нея автори се нареждат двама Нобелови лауреати – Марио Варгас Льоса и Габриел Гарсия Маркес, който в някои свои творби изпробва и перото си на журналист. Такива са пътеписът му „Пътешествие по Източна Европа“ и документалният роман „Вест за едно отвличане“, две книги, разширяващи и обогатяващи представите ни за неоспоримата му дарба на разказвач. В тях тя е впрегната в друг вид повествование, но остава все така самобитна и завладяваща – качества, блестящо предадени на български от Емилия Юлзари, която от своя страна притежава неоспоримата дарба на преводач. Превеждането на документалистика, при това в художествена обвивка, – в „Пътешествие по Източна Европа“ Маркес описва своите впечатления от двете Германии, Чехословакия, Полша, Съветския Съюз и Унгария през 50-те години на 20 в., а „Вест за едно отвличане“ е документален разказ за отвлечените от Пабло Ескобар журналисти през 1991 г. в Колумбия – е трудна задача, тъй като освен точното претворяване на съчетаващия двата жанра стил, е нужно и много ровене във фактологията (колкото е дълбал авторът, толкова трябва да дълбае и преводачът, както казва и самата Емилия Юлзари в своя послеслов към „Вест за едно отвличане“). Тя обаче се е справила прекрасно, за което може да се съди дори само от внимателно преценения брой бележки под линия и изчистеното им съдържание. С други думи – приносът й към представянето на Маркес в по-различна светлина, тази на журналист и политически ангажиран колумбиец, е несъмнен.
Награда на СПБ „Елена Мутева“ за ярко постижение на млад преводач на художествена литература:
- Цветомира Векова – за превода от корейски език на романа „Вегетарианката“, от Хан Канг, издателство „Ентусиаст“
Преводът на „Вегетарианката“ на Хан Канг звучи гладко на български, като са запазени преходите между по-разговорния стил при диалозите и различните повествователни стилове в отделните части, отговарящи на различните перспективи. Корейските реалии са въвеждани умело, с малко на брой, но уместни бележки под линия. Предадена е както жестокостта, така и поетичността на книгата. Всичко това дава основание да се удостои Цв. Векова с награда за млад преводач.
Награда на СПБ за превод на българска художествена литература на чужд език
Проза
- Мария Вутова – за превода на романа „Естествен роман“ от Георги Господинов на испански език, издателство „Фулхенсио Пиментал“, Мадрид, Испания
Преводът е направен на много жив испански език и напълно съответства смислово и стилистично на творчеството на Георги Господинов като цяло и на този роман в частност. Езикът на превода не привлича внимание към самия себе си, а дава път на гласа на романа. Мария Вутова отдавна живее в Испания и явно това й е позволило да си създаде усет за нюанси и фини детайли на израза, което е допринесло за естественото звучене на текста. Към това трябва да се добави, че преводачката е правила справки, проверявала е реалии и е сложила немного бележки, които да помогнат на испаноезичния читател, без да го натоварват. След „Физика на тъгата“, това е второто произведение на Г. Господинов, което пресъздава на испански и от изданието се вижда, че Вутова го превежда с удоволствие.
Поезия
- Людмила Кроужилова, Дана Хронкова, Марцел Черни, Ондржей Заяц, Властимил Маршичек и Яна Маркова – за превода на антологията „До другата трева. Антология на модерната българска поезия от Атанас Далчев до 90-те години на 20 в.“ на чешки език, издателство „Петър Щенгъл“, Прага, Чехия
„До другата трева“ е смело съставена книга по две причини. Най-напред тя поема риска да представи пред чешката публика образци от българската лирика, чиято стихова организация не съответства на чуждия читателски вкус. Сложният звукопис, римуваният стих, съчетан нерядко с отчетливо открояваща се ритмика вече от няколко десетилетия не е знак за висока художественост в чешката поетическа традиция. Този прелом се случва бавно, но необратимо, като началната точка може да се определи още след края на Първата световна война. Поети като например Валери Петров, Георги Рупчев, Александър Геров, Атанас Далчев са предизвикателство за чешките читатели, които преоткриват една съвременна европейска поезия с формална организация, в която звукописът продължава да играе значима роля. Въпреки това обаче преводачите не се отказват от емблематични поетически образци в българската традиция. На второ място, антологията представя фрагменти от българската поезия като опит да разпознае културно преводимите места в нея. Най-добрият пример в това отношение е смелостта да се преведе Константин Павлов. Подборът на текстовете в антологията подсказва на българския читател с кои текстове родната поезия е разпознаваема не толкова в нейния регионален колорит, а по-скоро част от една наднационална литературна сцена.
Годишни награди на СПБ в областта на
ТЕОРИЯТА, ИСТОРИЯТА И КРИТИКАТА НА ПРЕВОДА
Специална награда за изключително високи постижения:
- проф. Любка Липчева-Пранджева – за книгата ѝ „Класици, изгнаници, емигранти“, издателство „Изток-Запад“
Тази книга е явление не само поради богатството от български културни сюжети, автори, текстове и тълкувателския поглед към тяхното чуждо вписване, а и със забележителната си авторова методология при взаимното осветяване на времената и литературите в тях, незабравящо субективния, често деформиращ контекст на усвояването им при изгубеното в превода. Проф. Липчева-Пранджева подчертава: „Прочетено през превода, тясното пространство на една „малка литература“ започва да изглежда като пространство на трудно удържана граничност“. В това е и едно от главните постижения на книгата на Липчева-Пранджева: отваряне на културни и времеви хоризонти, разбиване на родни културно-исторически и методологически стереотипи, възпиращи литературата да застине в национален музеен експонат.
Това е осъществено в една научно наситена и гъста, задържаща вниманието, но и вълнуваща езикова тъкан, чиято употреба авторката с носталгия и хумор оприличава на участието си в рапсодия с неочаквани обрати.
Лектор и гост професор по български език, литература и култура в големите немскоезични университети – Виенския и Хумболтовия в Берлин, ръководител на значими университетски проекти, проф. Липчева осъществява своя личен принос към утвърждаването на чуждестранната българистика, към засилване на интереса към нея.
Заедно с прочита на създадената на чужда земя българска литература, сложена до българския литературен канон по време на социализма, Пранджева дава пореден шанс на класиката с нов компаративистки поглед към нея. На фона на немското четене гради неизхабен образ на родната белетристика, на лириката ни, на българската хуманитаристика.
Така можем да определим труда на проф. Любка Липчева-Пранджева и като едно свободно дебатно поле за българо-немския литературен обмен и като привлекателен научен разказ, от който се възправя образът на ПРЕВОДАЧА, неотделим от писателя и общия им читател. Книгата ни прави свидетели на преводаческата професионална история, надарена със собствена културна биография и различни творчески мотивации, част от едно самоосъзнато съсловие. Така авторката ни води по-успешно към допускането, че българско и немско, родно и европейско могат да имат обща културна съдба. И към най-важното послание на книгата: за географската и времева, личностната и обща свързаност в българската култура и литература на писатели и текстовете им с техните преводачи.
НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ
в областта на превода и неговата теория, история и критика, присъждана само на членове на СПБ:
- Доц. Димитрина Лесневская
Доц. Лесневская преподава руски език в Университета за национално и световно стопанство (УНСС – София). Университетското ѝ образование и преподавателският ѝ опит са базата за авторство на няколко учебни руско-български речника за студенти и за разгръщане на начуно-изследователска работа. Д. Ллесневская е автор на изследвания и статии в научни сборници, конференции и в специализирания печат по въпросите на превода като общолингвистичен проблем и като съпоставително изследване на преводаческата теория и практика. Активните наблюдения на доц. Д. Лесневская върху преводния процес са насочени главно към терминологичните особености на езиковите обрати в деловата руско-българска и английско-българска кореспонденция и в епистоларния жанр.
Като главен редактор на международното научно списание „Русистика без граници“ Димитрина Лесневская редактира и публикува успешно статии по теория и практика на превода във водещата рубрика на списанието „Въпроси на превода“. През последната 2020 година разделът за превода се разраства и утвърждава. Като зам.-главен редактор в сп. „Болгарская русистика“ Д. Лесневская превежда и редактира статии и анотации на руски и английски език.
С авторското участие на Д. Лесневская през 2020 год. е издаден Терминологичен речник по икономика от екип на ИБЕ-БАН с ръководител проф. Мария Попова.
- Иглика Василева
При превода на сборника с разкази на Франк О’ Конър „Моят едипов комплекс и други истории“ Иглика Василева за пореден път демонстрира изключително преводаческо майсторство и професионализъм. Но едва ли би могло да бъде другояче, предвид богатата й творческа биография и внушителния брой преведени заглавия.
Благодарение на нея българският читател се е запознал с произведенията на забележителни автори като Вирджиния Улф, Съмърсет Моъм, Е. Л. Доктороу, Пол Остър, Иън Макюън, Пат Конрой и др. Тя е вещ познавач на ирландската литература – сред преведените от нея имена са колосът Джеймс Джойс, Айрис Мърдок, Джон Банвил, споменатият по-горе Франк О’ Конър.
Казано другояче, Иглика Василева има забележителен принос за разпространението на най-доброто от англоезичната литература в България (да не забравяме и преподавателската й работа в областта на превода – нейни ученици са сред утвърденото ново поколение преводачи) и макар да е получила множество авторитетни отличия, предлагаме сред тях да се нареди и наградата за цялостна дейност на преводаческата гилдия в България, като признание за неоспоримия й талант и дългогодишната й работа в полето на превода.
- Проф. Людмил Димитров
Проф. Людмил Димитров има богата и разностранна дейност, отразяваща таланта му на преводач на поезия и литературовед изследовател. Като преводач на поезия той се ориентира към значими имена в словенската литература като Иван Цанкар, Антон Ашкерц, с което, както и като лектор по български език и литература в Любляна, допринася за засилване на взаимния културен интерес между Словения и България. Верен на принципа си за „полагане на една култура в друга“ съставя и „Антология на българската литература“ в два тома, която е преведена на словенски.
Л. Димитров чете лекции по руска литература на ХІХ век и обръща специално внимание на руската класическа драматургия. В монографията „Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от ХІХ век. Херменевтика на канона“ (2006) той предлага оригинален изследователски прочит на подбраните канонични текстове (авторите са Грибоедов, Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Островски, Толстой, Чехов).
Л. Димитров отдава голямо значение на българската рецепция на световната литературна класика. В послеслова си към изданието (2012) на „Сонети“ от У. Шекспир Л. Димитров предлага убедителен и респектиращ сравнителен подход към различните преводачески решения, в който теоретикът, историкът и критикът на превода взаимно се допълват.
- Петър Паскалев
Професионалната специализация на Петър Паскалев е основно в областта на автомобилното и целулозно-хартиено производство, като експертността му се реализира в най-новите технологии за оползотворяване на различни видове вторични суровини във връзка с екосистемите на планетата.
Петър Паскалев е съавтор на една книга в тези области и е превел от немски на български език редица книги и десетки хиляди страници научно-техническа литература – доклади на научно-практически конференции, технически стандарти и ръководства за обслужване и ремонт на транспортни машини. Работил и като устен преводач на научни форуми в областта на полиграфията и строителството от немски на български език.
Високата му квалификация е оценена от специалистите в тези области и предложенията му за нови термини са търсени и се утвърждават в съответните терминологични системи. Сполучливите наименования в терминологичните системи определят възприемането на предложенията на Петър Паскалев като подчертан принос в съвременните терминологични системи, особено като се има предвид много бързото развитие и иновациите в техниката и технологиите.
- Д-р Сабина Павлова
Сабина Павлова е научен сътрудник лексикограф от БАН. Научните ѝ интереси са в областта на езикознанието и семантиката, на историята и теорията на превода. Автор е на множество изследвания, статии и рецензии за история и теория на превод от лингвистичен аспект.
Монографията ѝ „Българската двуезична лексикография от Освобождението до края на ХХ век” проследява историческия развой на българските двуезични речникови издания за повече от 100 години, анализира българските теоретични разработки по лексикография, съпоставени с търсенията на западноевропейските и източноевропейските школи и предлага решения за представяне на семантичните еквиваленти при преводните речници.
Д-р Павлова е преподавател е по езикова култура в Нов български университет от 1995 г., води и лекционни курсове, свързани с българския книжовен език и българско лингвостранознание. Подготвила е редица чужденци за изследователи на българския език и преводачи от български на родния им език. Член основател е на Българското семиотично дружество (1988), на Българското лексикографско дружество (1996) и член е на EURALEX (Европейска асоциация на лексикографите).
На С. Павлова Съюзът на преводачите дължи и над 30-годишна всеотдайна организационна дейност, посветена на неговите научни форуми.
Самата Сабина Павлова споделя за своята работа: „Как да обхванеш необятното, как да свържеш безбройните нишки на живото и неживото, на материалното и на мисълта, как да обходиш и да подредиш Вселената. Май е невъзможно. И все пак човек се е изхитрил, като се е замислил, че всичко това се прави и с думи.“
- Федя Филкова
Федя Филкова е надарен поет и белетрист, тя е автор на осем стихосбирки – „Цветя с очите на жени” (1982; 2004), „Нежен въздух” (1986), „Рисунки в мрака” (1990), „Моята твоя любов” (2009; 2012), „Второ сърце” (2009; 2012), „Крехко разпятие” (2000), „Нищо тъмно” (2014), „Толкова е кратко (2020), както и на сборника с разкази „Третата жена” (2014).
Превела е над двадесет книги с висока немскоезична поезия и проза на автори като Гьоте, Новалис, Ингеборг Бахман, Илзе Айхингер, Ернст Яндл, Криста Волф и много други.
Федя Филкова е дългогодишен автор на предговори, рецензии, статии и монографии за големи немски и австрийски автори.
За талантливите си преводи, които носят печата на неподражаемия ѝ поетически почерк и културните прозрения на изследователя на немскоезична литература, тя е удостоена през 1991 година с Годишната награда за художествен превод на Съюза на преводачите в България.
Носителка на Австрийската държавна награда за художествен превод за 1995 г. През 2015 г. е отличена с наградата “Златен век” – “Печатът на Симеон Велики”, на Министерството на културата на Р България.
Стихотворенията на Федя Филкова са превеждани на различни езици, а през 2013 г. на немски език в превод на Андреас Третнер излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения (Nachtgras, Drava Verlag, Klagenfurt-Wien).
Федя Филкова е дългогодишен редактор в издателство “Народна култура” (1982-1992). На нея дължим откритието за художествения превод на редица талантливи млади преводачи, както и големия ѝ принос за тяхното литературно изграждане.
След 1989 г. Ф. Филкова работи като държавен експерт и дипломат. Тя представя страната ни достойно в Европа, на висотата на голямата си култура и дълбокото познаване на българската, немската и австрийската литература.
И за преводите ѝ, и за личното ѝ творчество си заслужава да запомним думите ѝ по повод излизането на последната ѝ засега поетична книга (2020): „Времената се менят, но и се вливат едно в друго. Моят творчески „аз“ прилича на мен, по-скоро е съзерцателен, но си мечтая винаги за читатели.“
ПОЧЕТНА ГРАМОТА
За първи път Съюзът на преводачите в България обръща специално внимание на един много важен за немалка част от обществото ни превод – жестовия. Затова връчи на колектива от жестови преводачи Почетна грамота за ярки постижения в превода на и от жестов език по повод Международния ден на преводача – 2020 г.
Съюзът на преводачите в България изразява своето уважение към каузата и труда на всички български преводачи (бивши, настоящи и бъдещи) на и от жестов език за техния социално значим принос за интегрирането на хората с увреден слух в обществено-политическия и културен живот на страната, особено в извънредни ситуации като падемията от Ковид-19.