Премиерата на „Книга за Уна” на Фарук Шехич в превод на Русанка Ляпова ще се състои в присъствието на автора на 22.03 от 18 ч. в Ориндж център на ул. Граф Игнатиев 18 в София. Романа публикува издателство Ера. Заповядайте!
ФАРУК ШЕХИЧ е роден през 1970 г. в Бихач. Завършва средно образование в Босанска Крупа, а висше във Ветеринарния институт в Загреб и във Философския факултет в Сараево. От 1992 до 1995 г. участва във войната в бивша Югославия на страната на армията на Босна и Херцеговина. Служи в Пети корпус и достига до чин поручик. Работи като журналист и колумнист в сараевското списание „БиХ Дани”. Живее в Сараево. Книгите му са преведени на английски, френски, италиански, немски, унгарски, словенски, македонски и полски език. През 2012 г. изд. ЕРГО публикува на български избрано от „Хит депо, Под натиск, Транссараево и Апокалипсис от Recycle bin-a”.
Първият роман на писателя „Книга за Уна” (2011) му донася наградата Меша Селимович за най-добър роман на територията на страните от бивша Югославия, както и Европейската награда за литература през 2013 г. Това е опит да се подреди и свърже разкъсаното съществуване на героя Мустафа Хусар от преди войната в Босна с последиците от нея, хипнотично потапяне в неговото съзнание, където се размиват границите между съня и спомена, разтърсващо (авто)биографично, поетично и документално свидетелство. По думите на Вл. Арсениевич „Книга за Уна” е свидетелство, че литературата може да помага, че има активна терапевтична функция, но и не само това. Тя е свидетелство и за способността й да докосне читателя и да му даде представа за метафизичната структура на света, да направи нещата ослепително ясни. С една дума тя е шедьовър.”
Предлагаме откъс от романа, предоставен от преводачката и публикуван първо в бр. 10 на “Литературен вестник” от тази година.
и, книгата разказва историята на едно бедно селянче от австралийската пустош, което израства като амбициозен младеж с проникновен ум и чувствителна душа, става лекар и си намира годеница от състоятелна фамилия. Малко преди да замине на фронта, в навечерието на Първата световна война, Дориго се влюбва в Ейми, младата съпруга на чичо си Кийт. Техният страстен романс оживява в прелестни късове поетична проза, но централната тема на книгата са преживяванията в лагера за военнопленници в Индокитай и робският труд по строежа на легендарен ЖП път. Историята, която стои в основата на романа, започва на 15 февруари 1942 година, когато с падането на Сингапур една империя потъва, друга изплува на хоризонта. Само година по-късно Япония вече се гърчи от недостиг на ресурси, започва да губи войната и въпросната железопътна линия се превръща в неотложна необходимост. Фланаган уплътнява повествованието с цял ешелон ярки персонажи, прокарва собствените си размисли за смисъла на случващото се и триумфа на човешката воля, вплита смущаващи наблюдения върху особеностите на японската психика и философски фрагменти, размесени с хайку откровения.