Author Archives: Teodora Tzankova

Представяме: „Бестиарий“ на Хулио Кортасар в превод на Лиляна Табакова

Представяме „Бестиарий“, първия сборник с разкази на Хулио Кортасар, в превод на Лиляна Табакова. Книгата е издадена през 2018 г. от Агата-А и спечели наградата Христо Г. Данов в областта „преводна художествена литература“ за 2019 г.

Хулио Кортасар (1914-1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на XX век. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. Там учи и работи. Там започва да пише. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж. Ненадминат майстор на разказа: „Бестиарий” (1951), „Край на играта” (1956), „Тайните оръжия” (1959), „Истории за кронопи и фа-ми” (1962) и др. Автор на романите „Лотарията” (1960), „Игра на дама” (1963) – един от програмните романи на XX век, „62/ Модел за сглобяване” (1968) и др. Поет, преводач. В оригиналния си вид „Бестиарий” излиза за първи път на български език.

 

Предлагаме разказа „Далечна“, любезно предоставен ни от преводачката и издателството. 

 

 

Continue reading →

Високо отличие за Огнян Стамболиев

На състоялите се наскоро в Румъния „Дни на Михай Еминеску – 2019”, организирани от Мемориала „Еминеску”, в град Яш и в родното място на класика на румънската литература, Ипотещ, нашият преводач и критик Огнян Стамболиев получи най-високата румънска награда за художествен превод. Наскоро той предложи за първи път на българските читатели подборка от фантастичната проза и публицистиката на „последния романтик в европейската поезия”, под надслов „Бедният Дионис” (издание на „Авангардпринт”). Преводът получи висока оценка от жури от три румънски университета – от еминесколози и професори-слависти. В отговора си след приветствието на журито, Огнян Стамболиев сподели, че срещите му с румънската поезия и поети са били „най- щастливите дни в живота му”, а „великолепната проза на поета Еминеску за него е била истинско откритие”. За същия превод Огнян Стамболиев беше отличен и на Петия международен конгрес на еминесколозите през септември м.г. с награда от Академията на науките на Република Молдова.

Иглика Пеева

Предстоящо издание: „Лисица“ на Дубравка Угрешич в превод на Русанка Ляпова

Представяме последния роман на Дубравка Угрешич „Лисица“ в превод от хърватски на Русанка Ляпова. Книгата е предстоящо издание на „Колибри“.

снимка: Wikipedia

Дубравка Угрешич (1949) е сред водещите писатели на съвременната хърватска литература и като всеки истински значим творец не остана затворена в рамките на своята национална литература, а отдавна е заслужила правото си да се нарече световен автор. Написала е над двадесет книги и е превеждана поне на толкова езици. Добре позната е и на българските читатели както с романите си, така и с есеистичните си творби. Последният й роман „Лисица”(2017) единодушно беше провъзгласен и от критиката, и от читателите за нейната най-зряла, най-лична и най-изстрадана книга, написана иронично, критично и с размах, със завидна ерудиция и висока проба рефлексивност. В жанрово отношение творбата е хибридна, съставена от шест части със самостойно звучене, преплетени умело в една обща тъкан, която съдържа в себе си и роман, и автобиография, и пътепис, и есе, и феминистки манифест, и критически очерк върху съвременността. Книгата е неуловима и загадъчна като самата лисица, която се появява ту като метафора, митично същество, тотем на писателите, ту като истинска плашлива животинка. Редом с всичко останало „Лисица” е и посвещение на писането и писателите, на руските авангардисти, на творците, писали „под угрозата на меча”, на тези, чиито разкази променят читателите.

Предлагаме откъс, подбран от преводачката.

Continue reading →

Представяме „Тишината след мен“ на Тадеуш Домбровски в превод на Вера Деянова

Сборникът с избрана поезия „Тишината след мен“ на полския поет Тадеуш Домбровски в превод на Вера Деянова е най-новото издание на „Ерго“. Художник на корицата е Омана Кацарска.

Тадеуш Домбровски (1979, Елблонг) е полски поет, прозаик, есеист. Завършва полонистика в Гданския университет, дебютира с книга още през студентските години, автор на седем стихосбирки: „Червенини“ (1999), „e-mail“ (2000), „мазурка“ (2002), „Te Deum“(2005), „Черен квадрат“ (2009), „Помежду“ (2013), „Сърцевината на словото“ (2016), както и на миниповестта „Беззащитна черта“ (2016). За „Черен квадрат“ е удостоен с наградата „Кошчелски“ и номиниран за наградата „Нике“. През 2006 г. получава от ръцете на Тадеуш Ружевич „Малък жезъл“на Полската фондация за култура, а през 2008–немската награда Hubert-Burda-Preis. Стипендиант на множество културни институции в Европа и САЩ. Превеждан на повече от двайсет езика. Редактор в литературното списание „Топос“, артистичен директор на Гданския фестивал „Европейски поет на свободата“. „Стихотворението ни позволява да видим света и себе си от различна перспектива, разширява хоризонтите, освобождава ни от стереотипите, предразсъдъците и познавателните щампи. То е урок по емпатия. Отваря очите ни, а същевременно ни учи да гледаме на действителността с леко примрежено око“, смята Домбровски.

Предлагаме няколко стихотворения от „Тишината след мен“, подбрани и предоставени ни от преводачката и издателството.

 

Continue reading →

Представяме: „Курс по обща семиотика“ на Жан-Мари Клинкенберг в превод на Красимир Кавалджиев

„Курс по обща семиотика“ на Жан-Мари Клинкенберг в превод от френски на нашия колега Красимир Кавалджиев е ново издание на издателство СОНМ. Редактор е Мая Горчева, а художник на корицата – Веселин Праматаров. 

Жан-Мари Клинкенберг (*1944) e белгийски езиковед и семиотик, професор в Лиежкия университет, дългогодишен представител на Белгия в Международната асоциация по семиотика и вицепрезидент на Международната асоциация по визуална семиотика. Автор на многобройни изследвания, които осъществява сам или в рамките на световноизвестната Група μ: „Обща реторика“ (1970), „Реторика на поезията“ (1977), „Езици и колективи“ (1981), „Реторичният смисъл“ (1992), “Трактат за визуалния знак“ (1992), “Пет лекции по семиотика и реторика“ (1996) и др.

„Курс по обща семиотика“ на Клинкенберг предлага възможността да се запознаем с основите на тази кръстопътна наука, която представлява своеобразен диалог между антропологията и езикознанието, философията и науките за комуникацията. В този оригинален синтез, написан на достъпен език, авторът се застъпва за една когнитивна семиотика и я сподобява със социалното измерение на реториката.

Представянето на книгата ще е на 06 юни (четвъртък) от 19 ч. в зала 1 на Ректората на СУ. В него ще вземат участие Юлиян Жилиев, преводачът Красимир Кавалджиев и редакторката Мая Горчева. 

Предлагаме откъс от увода, подбран и предоставен ни от преводача и издателството.

Continue reading →