Представяме „Бестиарий“, първия сборник с разкази на Хулио Кортасар, в превод на Лиляна Табакова. Книгата е издадена през 2018 г. от Агата-А и спечели наградата Христо Г. Данов в областта „преводна художествена литература“ за 2019 г.
Хулио Кортасар (1914-1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на XX век. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. Там учи и работи. Там започва да пише. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж. Ненадминат майстор на разказа: „Бестиарий” (1951), „Край на играта” (1956), „Тайните оръжия” (1959), „Истории за кронопи и фа-ми” (1962) и др. Автор на романите „Лотарията” (1960), „Игра на дама” (1963) – един от програмните романи на XX век, „62/ Модел за сглобяване” (1968) и др. Поет, преводач. В оригиналния си вид „Бестиарий” излиза за първи път на български език.
Предлагаме разказа „Далечна“, любезно предоставен ни от преводачката и издателството.
Тадеуш Домбровски (1979, Елблонг) е полски поет, прозаик, есеист. Завършва полонистика в Гданския университет, дебютира с книга още през студентските години, автор на седем стихосбирки: „Червенини“ (1999), „e-mail“ (2000), „мазурка“ (2002), „Te Deum“(2005), „Черен квадрат“ (2009), „Помежду“ (2013), „Сърцевината на словото“ (2016), както и на миниповестта „Беззащитна черта“ (2016). За „Черен квадрат“ е удостоен с наградата „Кошчелски“ и номиниран за наградата „Нике“. През 2006 г. получава от ръцете на Тадеуш Ружевич „Малък жезъл“на Полската фондация за култура, а през 2008–немската награда Hubert-Burda-Preis. Стипендиант на множество културни институции в Европа и САЩ. Превеждан на повече от двайсет езика. Редактор в литературното списание „Топос“, артистичен директор на Гданския фестивал „Европейски поет на свободата“. „Стихотворението ни позволява да видим света и себе си от различна перспектива, разширява хоризонтите, освобождава ни от стереотипите, предразсъдъците и познавателните щампи. То е урок по емпатия. Отваря очите ни, а същевременно ни учи да гледаме на действителността с леко примрежено око“, смята Домбровски.
Жан-Мари Клинкенберг