Tag Archives: гръцка литература

Здравка Михайлова с наградата „Дедалос“

Атин­с­ки­ят вес­т­ник „То Вима“ съоб­щи в пуб­ли­ка­ция на 18 октом­в­ри със загла­вие „Обна­род­ва­ни бяха голе­ми­те награ­ди на Съю­за на писателите“:
„Днес бяха обя­ве­ни награ­ди­те на Съю­за на гръц­ки­те писа­те­ли. С таз­го­диш­ни­те награ­ди „Дидо Соти­риу“ (на име­то на извес­т­на­та гръц­ка писа­тел­ка, автор­ка на, наред с дру­ги загла­вия, и на рома­ни­те „Мър­т­ви­те чакат“ и „Окър­ва­ве­ни земя„ (пре­вод на бъл­гар­с­ки Г. Куфов) и „Деда­лос“ (по име­то на героя от рома­на „Оди­сей“ на Дж. Джойс Сти­вън Деда­лус) са удос­то­е­ни, съот­вет­но, нео­е­ли­нис­тът Янис Далас и бъл­гар­ка­та пре­во­дач­ка Здрав­ка Михайлова.

Пред­ста­вя­не­то на побе­ди­те­ли­те и цере­мо­ни­я­та по връч­ва­не­то на награ­ди­те ще се със­та­о­ят в чет­вър­тък, 21 ноем­в­ри, 18:30–21:00 ч., в зала „Андо­нис Три­цис“ на Кул­тур­ния цен­тър към Атин­с­ка­та общи­на (бул. „Ака­ди­ми­ас“ 50). На също­то съби­тие Съю­зът на писа­те­ли­те ще посрещ­не новоп­ри­е­ти­те си чле­но­ве и ще пред­ста­ви кален­да­ра си с автор­с­ки тек­с­то­ве за 2020 г. на тема «Лите­ра­ту­ра и рево­лю­ция: 1821–2021» по повод 200-годиш­ни­на­та от Гръц­ка­та наци­о­нал­на революция.

Покана за среща с гръцкия автор Макис Цитас

На Дет­с­кия фес­ти­вал на кни­га­та в НДК (28 май‑2 юни) ще бъде пред­ста­ве­на дет­с­ка­та  кни­га на Макис Цитас „Без­дом­ни­ят Кос­тас“ (изд. „Изида“, прев. Здрав­ка Михай­ло­ва). Пред­ста­вя­не­то на „Без­дом­ни­ят Кос­тас“ е в НДК на 28 май, 13.00–13.45 ч. Заповядайте!

Макис Цитас е познат на чита­тел­с­ка­та пуб­ли­ка у нас с бъл­гар­с­ко­то изда­ние на рома­на му „Бог ми е сви­де­тел“, отли­чен с Евро­пейс­ка­та награ­да за лите­ра­ту­ра (2013), (изд. Изида, 2017, прев. Здрав­ка Михай­ло­ва), кое­то бе пред­ста­ве­но в София и Пловдив.

Изле­зе и сбор­ник с него­ви раз­ка­зи „Обле­чи си жилет­ка­та“ (изд. „Пер­сей“, прев. Здрав­ка Михай­ло­ва). Раз­ка­зи­те ски­ци­рат съв­ре­мен­ния живот в Гър­ция, а геро­и­те, кои­то сре­ща­ме тук, са въп­лъ­ще­ние на бал­кан­с­ка­та душев­ност в цяла­та ѝ раз­но­об­раз­на палит­ра и все­ки от нас с леко­та би могъл да се раз­поз­нае в тях.

Дири­ген­тът, на кого­то пред­стои кон­церт в Лит­ва, но е неиз­мен­но преслед­ван от при­тес­не­ни­е­то на май­ка си, че е зимор­ни­чав и задъл­жи­тел­но тряб­ва да си обле­че жилет­ка, за да не се раз­бо­лее. Баба­та, коя­то все­ки ден е пре­би­ва­на и обиж­да­на от семейс­т­во­то си и реша­ва сама да тър­си спра­вед­ли­вост за мъки­те си, макар и никой да не ѝ вяр­ва. Мария, коя­то от десет годи­ни пла­ни­ра погре­бе­ни­е­то на все още живия си мъж. Пати и Такис, кои­то нами­рат един в друг вре­мен­на раз­ту­ха от све­та на задъл­же­ни­я­та, неу­мор­на­та рабо­та, недос­ти­га на пари и труд­но пости­жи­ми­те меч­ти. Тъж­на­та Евге­ния, коя­то не е при­ета от нито един манас­тир и не може да реа­ли­зи­ра призва­ни­е­то си да бъде мона­хи­ня. Уби­е­цът Кицос, кой­то се изпо­вяд­ва пред све­ще­ни­ка не защо­то изпит­ва вина за убийс­т­во­то на съп­ру­га­та си, а защо­то му лип­с­ва сел­с­ка­та иди­лия. Раз­лич­ни герои, раз­лич­ни съд­би, раз­лич­ни сюже­ти – ту тъж­ни, ту забав­ни, ту чуда­ти – всич­ки те се напас­ват помеж­ду си като пар­че­та от един и същ сло­жен пъзел, за да обра­зу­ват в край­на смет­ка една мно­гоп­лас­то­ва кар­ти­на на гръц­ка­та действителност.