Представяме две стихотворения от най-новото издание на “Панорама” – стихосбирката на херцеговинския поет Желко Иванкович “Ходене на пръсти” в превод на нашия колега Христо Попов. Корица и илюстрации: Капка Кънева.

 

 

ХОДЕНЕ НА ПРЪСТИ

В детството ми нямаше

нищо толкова голямо и

тежко колкото вратата на черквата,

нищо по-недостижимо

от дръжката на бравата й,

този път до Бога в

далечната му крепост, където

трептеше светлинка.

И колкото и да се мъчех,

тук винаги ми трябваше

ръката на мама.

Освен ръката й спомням си още и

нейния глас

снишен на входа

на църквата, а също и нейното

ходене на пръсти.

Толкова тиха беше

само когато влизаше

в стаята, където

изморен от тежка работа,

баща ми спеше.

 

ИЗЛЕЗ В НОЩТА

Излез в нощта

Позлати се в светлината на луната

С вятъра прекоси улицата

Дръзка в младостта си

На звездите голотата си

Покажи

Любовта си дари на

Поета винопиец

Или на вятъра на тишината

Който спомените

В косите ти вплита

Излез в нощта

Тиха като тази или

Пияна от май

И дъха на акациите

Каквито бяха

Нашите нощи

И целувай всеки

А мен остави на забравата

Дай да умра

С пролетта в кръвта си

И не носи

На гроба ми цветя

И не плачи

Очите ти сини

Да не избледнеят