Tag Archives: становище

Становище на ЕСАЛП за изкуствения интелект

Европейският съвет на асоциациите на литературните преводачи наблюдава бързо променящата се картина с използването на генеративен ИИ в издателската индустрия, прави свои проучвания по този въпрос и подписва съвместни изявления със сродни организации. В условията на продължаващи разисквания ето какви са нашите убеждения и искания.

Никой да не бъде пренебрегван: нашите правни изисквания

  • Литературният превод съществува чрез разрешение за ползване, възнаграждение, прозрачност 

Всяко използване с комерсиална цел на материали, защитени с авторски права, в това число за обучение на ИИ, трябва да бъде договорено с автора, като той да има право на отказ.

  • Прозрачност както при създаването, така и при разпространението на литературни произведения

Изискванията за прозрачност към компаниите, работещи с ИИ, трябва да бъдат прилагани строго. Също така, ако се планира използването на генеративен ИИ в който и да е момент от издателския процес, това трябва да бъде ясно посочено в крайния продукт. Освен това всеки участник в производствената верига трябва да носи отговорност за използването от своя страна на ИИ и да получава справедливо възнаграждение за работата си.

  • Да няма обществено финансиране за издания, при които е използван генеративен ИИ

Обществените политики са от решаващо значение за издателската индустрия: пазарът не може сам да поддържа оживения културен живот на една модерна държава. Няма нужда икономическите интереси, стоящи зад ИИ, да получават стимули.

Никой език да не бъде пренебрегван: нашата професионална гледна точка

  • Машините са не преводачи, а „преводоиди“. Те не превеждат; те генерират текстови материал.

Използването на ИИ стандартизира преводите, води до обедняване на писмените култури и на езиците като цяло посредством – наред с други неща – “ефекта на подсказката” (склонността да се приема първият вариант, даден от машината) и самозамърсяването (машината се учи от себе си).

  • Всеки жанр заслужава да бъде превеждан от човек

Идеята, че някои книги са по-подходящи за обработка от генеративен ИИ, води до опасно разграничаване между висока литература и другите текстове и възпрепятства общественото развитие чрез четене. 

  • Всеки език заслужава да бъде превеждан от човек

Ние оспорваме идеята за ИИ като инструмент за по-лесен достъп до редките езици. Напротив – предупреждаваме, че има опасност езиците хегемони да бъдат използвани като посредници. Без преводачите издателите ще зависят още повече от пазарните механизми при избора на произведения за превод. 

Никоя книга да не бъде пренебрегвана: нашето хуманистично верую

  • Литературният превод не е препис

Литературните преводачи превеждат текстове, вписани в своя културен, социален и исторически контекст, за читатели, които също са вписани в свой специфичен контекст. Преводът изисква разбиране на тези контексти и умения за писане. Това е непосилно за машините без значителна човешка намеса.

  • Творчеството ни прави хора

Човешко е да се съмняваш, а машините не го правят. ИИ предлага „функционални“ решения, които никой не може нито да проследи, нито да оспори. Хората трябва да имат право да творят – и да получават справедливо възнаграждение, ако това е тяхната работа, – да се наслаждават на произведенията и да обогатяват ума и душата си. 

  • Литературният превод е литературно произведение

 Художественият превод трябва да се разглежда като литературна ценност от национален и международен мащаб и заслужава да бъде защитен като такава ценност. Практиките на извличане и събиране на информация, използвана за обучение на ИИ, само за целите на финансовата печалба, не само нарушават законите за авторското право, но и увреждат културното наследство на човечеството.

Превод Милена Попова, Владимир Молев, Теодора Цанкова 

Изявление на УС на СПБ

През последните дни сме свидетели на немислима за XXI век военна агресия в суверенна държава. Съюзът на преводачите в България (СПБ) осъжда остро военните действия на руския президент Владимир Путин в Украйна и призовава за незабавното им прекратяване.

Изказваме съболезнования на близките на жертвите и изразяваме своята съпричастност към всички страдащи от ужасите на войната в Украйна.

Уверени в това, че истината и диалогът са единствените оръжия за разрешаване на конфликти, се надяваме в най-скоро време нормалният мирен ход на живота да бъде възстановен.

На своите колеги украинските преводачи желаем кураж и вяра в непобедимата сила на словото за изграждане на мостове между хората.

УС на СПБ

Членове на СПБ, подкрепили позицията на УС:

Албена Бакрачева

Албена Стаменова

Албена Стоянова

Александър Шурбанов

Ана Димова

Ангелина Димитрова

Андрей Манолов

Анета Данчева-Манолова

Анжелина Пенчева

Анна Златкова

Весела Еленкова

Веселина Райжекова

Владимир Атанасов

Владимир Молев

Владимир Пенчев

Галина Меламед

Георги Рачев

Горяна Ленкова

Даниела Илиева

Дарин Тенев

Дария Карапеткова

Десислава Чешмеджиеа-Стойчева

Димитрина Лесневская

Добромир Григоров

Евелина Хайн

Елена Метева

Елена Поптодорова

Елена Рачева

Елица Иванова

Емил Басат

Жела Георгиева

Зорница Китинска

Иванка Павлова

Иво Панов

Иглика Василева

Ладислав Цветков

Лариса Петрова

Лиляна Табакова

Людмил Димитров

Мариана Ревенска

Марина Арнаудова

Мария Петкова-Базелкова

Мая Генова

Мая Ценова

Меглена Боденска

Милена Попова

Невена Панова

Недялка Чакалова

Нина Венова

Олга Стоянова

Петър Паскалев

Правда Спасова

Рада Ганкова

Рада Шарланджиева

Райна Камберова

Росица Ташева

Румяна Бикс

Румяна Л. Станчева

Румяна Мл. Станчева

Румяна Стоянова

Сабина Павлова

Светла Мутафова

Силвия Борисова

Силвия Вагенщайн

Слава Янакиева

Таня Батулева

Таня Попова

Теодора Цанкова

Тодорка Янева-Медникарова

Толя Радева

Хайри Хамдан

Христина Балабанова

Становище на Съюза на преводачите относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

(публикуван в портала за обществени консултации на 15.09.2021 г.)

Съюзът на преводачите в България изказва признателност на работната група към Министерството на културата, изготвила Законопроекта, и изразява задоволство от промените, улесняващи достъпа до съдържание, което е обществено достояние; въведените изключения по отношение на цифровото използване на произведения или други обекти на закрила при обучение, както и регламентирането на възможността обектите на закрила да бъдат използвани от институциите за културно наследство без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение.

По отношение на мерките за засилване позицията на авторите и артистите изпълнители при договаряне на използването на техните обекти, както и на подходящи гаранции, че правоносителите получават справедливи възнаграждения по вече сключени договори, Съюзът на преводачите отчита направените в Законопроекта стъпки, но смята, че те са недостатъчни и няма да доведат до „справедливото и съразмерно заплащане“, за което се говори в Директива 2019/790 на Европейския парламент и за което в мотивите към Законопроекта се твърди, че се въвежда като „общ принцип“.

Справедливото и съразмерно заплащане е основният път за стимулиране на творческата дейност и обогатяване на културното многообразие, а за артистите изпълнители и преводачите в частност е единствената гаранция за поддържане на високи професионални стандарти. Съхранението на българския език и развитието на българската словесност са в пряка зависимост от качеството на превода, което пък на свой ред зависи от възможността преводачът да може да се издържа от труда си. Предложените в Законопроекта промени не са достатъчни за решаването на този проблем, тъй като не държат сметка за българската действителност. Допълнението в чл. 44: “В този случай чл. 42 не се прилага” и новият чл. 54а за договор с автор на превод са стъпки в правилната посока, но поради неравнопоставеността в отношенията между авторите и ползвателите на техните произведения не възпрепятстват масовото използване на чл. 42, който дава възможност за ощетяване на авторите. С оглед на това Съюзът на преводачите в България предлага чл. 42 да бъде допълнен с алинея 3, която да посочва, че чл. 42 е неприложим към литературните произведения.

За да съобрази изискванията на Директивата за прозрачност, законопроектът въвежда задължение за предоставяне на актуална, разбираема, относима и изчерпателна информация на авторите и артистите изпълнители най-малко веднъж годишно за използването на произведенията или другите обекти на закрила, включително за начините на използване, всички приходи и дължимото възнаграждение. За съжаление, обаче това задължение остава в сферата на пожеланията, тъй като не е предвидена санкция в случай на неизпълнение. Затова Съюзът на преводачите в България предлага към чл. 97 да се добави нова алинея, в която да е ясно посочена санкцията при неизпълнение на това задължение. Също така, в Закона е добре да се въведе задължение за издателите да поддържат досие – електронно или хартиено, в което да може да се установи спазването на това задължение, например под формата на допълнителна ал.10 към чл. 39: Издателите са длъжни да пазят на хартиен или електронен носител доказателства за съставените отчети и за уведомяването на авторите за тях.

Съюзът на преводачите приветства предвидената в Законопроекта възможност авторът или артистът изпълнител да претендира за допълнително възнаграждение от страната, с която е сключил договор за използване или от нейни правоприемници, в случаите, когато първоначално договореното възнаграждение се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението. Следва да се отбележи обаче, че текстовете, уреждащи процедурата за медиация или евентуален съдебен иск за допълнително възнаграждение, могат да останат мъртвородени, тъй като става дума за доста малки суми, неоправдаващи разходите и усилията от страна на автора. Поради тази причина Съюзът на преводачите в България се отнася с известни резерви към предложеното отпадане на заложения максимален десетгодишен срок на договора за използване на произведение. Навярно това ограничение наистина е бариера за развитие на пазара на някои индустрии, но в сферата на книгоиздаването, например, то е от малкото ефективни мерки, защитаващи правата на авторите, и в този смисъл би било добре да се потърси начин да остане.

Становище на Съюза на преводачите в България по повод плагиатство на драматургичен превод

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на Съюза на преводачите в България (СПБ) взимат повод от едно ново разкритие за заимстване на превод, за да изразят още веднъж своето категорично  становище относно кражбата на интелектуална собственост.

В писмо до председателя на СПБ доц. д-р Иво Панов изтъкнатият германист, драматург, белетрист и преводач Константин Илиев съобщава за неподлежащо на съмнение плагиатство на негов превод на Брехтовата пиеса „Сватбата на дребния буржоа“ от страна на проф. Владко Мурдаров. Към писмото си г-н Илиев прилага двата превода – своя, публикуван в „Избрани творби на Бертолт Брехт“, т. ІІІ, изд. „Народна култура“, 1985, и превода на В. Мурдаров, включен в сборник с творби на Брехт, изд. „Рива“, 2009, където пиесата е със заглавието „Сватбата“, дадено  в определен период от самия Брехт. Със съгласието на г-н Илиев писмото му е публикувано в бр. 3, 26 януари 2018 г., на вестник „Култура“.

След безспорно установените сериозни заимствания от предишни преводи на произведения на Йозеф Рот и Артур Шницлер очевидното посегателство върху труда на такъв виден творец и дълбок познавач на Брехтовата драматургия като Константин Илиев не може да не затвърди у специалисти и преводачи  убеждението, че заимстването присъства като своеобразен подход в преводаческата практика на проф. Мурдаров.

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на СПБ отново изразяват категоричното си неприемане на такова явление като плагиатството, което по смисъла на действащия Наказателен кодекс е престъпно деяние, и осъждат поредното присвояване на чуждо преводаческо постижение от страна на проф. Мурдаров.

Съюзът на преводачите в България, който извършва своята дейност съобразно Конституцията на Република България, законите на страната и своя Устав, и занапред ще реагира решително срещу всяко нарушение на авторските права на преводачите и ще продължи да защитава своите членове и цялото преводаческо съсловие.

 

Управителен съвет на СПБ

Комисия по професионална етика на СПБ

В подкрепа на предаването „Денят започва с култура“ на Българската национална телевизия

Управителният съвет на Съюза на преводачите в България се обявява решително в подкрепа на предаването „Денят започва с култура“ и на ценностите, които  неговият екип представя и защитава (Позиция на екипа от 22.01.2018 г.).

„Денят започва с култура“ е едно от малкото предавания у нас, които предоставят  поле за свободни дискусии. Водещите Анна Ангелова, Димитър Стоянович, Александра Гюзелева и Николай Колев очертават в дебат, с отношение и завидна ерудиция, общите проблеми на българската и световната култура в жанровата им и историческа динамика, като по този начин създават вкусове и формират критерии. Смятаме, че исканията на новия програмен директор за намаляване на дискусионните форми, за „по-лайфстайл звучене“ и „популярен език“ налагат тревожен обрат, който противостои на мисията на Българската национална телевизия да защитава обществения интерес и да доизгражда образована аудитория.

УС на СПБ смята, че тълкуването на този проблем като „комуникационен“ от страна на директора на Националната телевизия г-н Константин Каменаров е крайно неубедително и заобикаля същността на разговора.

УС на СПБ приветства решението  на Съвета за електронни медии да обсъди конфликта, „избухнал около предаването „Денят започва с култура“.

 

                                                                                              УС на СПБ

24.01.2018 г.