Tag Archives: румънска литература

“Бедният Дионис” на 6-ия международен конгрес на изследователите на Еминеску

На състоялия се наскоро в столицата на Молдова, Кишинев, Шести международен конгрес на изследователите на Михай Еминеску, беше представена с успех книгата „Бедният Дионис” на големия румънски поет, дело на преводача и критика, нашия колега Огнян Стамболиев. Сборникът с фантастичната проза и публицистиката на „последния европейски романтик” от 19 век, издаден на високо полиграфическо равнище от „Авангардпринт”, получи високата оценка на участниците в този престижен форум, сред които имаше еминесколози от близо 20 страни, сред тях и от Чили, Австралия и Япония. Преди това книгата беше отличена с наградите за превод на 23-тия международен поетичен фестивал на името на поета в град Турну Северин, Румъния и на 7-мия Салон на книгата в Кишинев.

Юбилейна антология на Ана Бландиана в превод на Огнян Стамболиев

Наскоро издателство “Гея Либрис” публикува юбилейната антология на румънската поетеса Ана Бландиана в превод на нашия колега Огнян Стамболиев. Публикуваме отзив за книгата от професор Александър Шурбанов.

 

В България запознанството ни с творчеството на именитата румънска поетеса Ана Бландиана (какво прекрасно, звънко име – камбанно! – точно като за нея), запознанството ни с творчеството й, казвам, започна още към средата на седемдесетте години на миналия век и продължава без прекъсване вече четири десетилетия. Сега, през юбилейната седемдесет и пета година от нейното рождение имаме специален повод да се върнем към това творчество и да го погледнем във впечатляващото му многообразието и вътрешното му единство. Тази нова среща с Бландиана дължим на вдъхновения преводач и популяризатор на румънска поезия у нас Огнян Стамболиев, пресъздал на български големи имена като: Михай Еминеску, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Йоан Славич, Никита Станеску, Марин Сореску, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Захария Станку, Матей Вишниек и др. В един том от около 500 страници, озаглавен „Населена от думите”, днес той ни поднася представителна антология на Ана Бландиана, чието съдържание прелива от есеистика през поезия, размисли и афористични фрагменти до интервюта и анкети. В резултат пред нас се откроява цялостен портрет на писателката. Разбира се, извън тези рамки остава нейната белетристика.

Continue reading

Награда за превод на Огнян Стамболиев

На 28-мия международен литературен фестивал на името на  Михай Еминеску (1850-1889), състоял се наскоро в румънския град Турну Северин, нашият колега Огнян Стамболиев получи голямата награда за превод. Нашият критик и преводач представи сборника „Бедният Дионис” (издание на „Авангард принт”)  с избрана проза, публицистика, критика и писма на „гения на румънската поезия”, известен и като „последния европейски романтик”, който беше високо оценен от критиката и изследователите на поета на 5 тия  международен конгрес на еминесковедите през септември миналата година в столицата на Република Молдова, отличен също там и с наградата за превод на 10-тия международен салон на книгата.

Методи Захариев

Огнян Стамболиев представя „Бедният Дионис” – прозата на Михай Еминеску за първи път на български език

Нашият колега Огнян Стамболиев представя „Бедният Дионис” на Михай Еминеску – сборник с фантастична проза и есеистика в негов превод. Предговорът и подборът са също негово дело, а книгата е наскоро издадена от изд. „Авангардпринт”.

Още приживе около името на гениалния румънски поет Михай Еминеску (1850- 1889) се появили множество легенди. След смъртта му неговите сънародници останали дълбоко развълнувани от голямата му лична драма. 33- годишен той заболял и тежката болест само за шест години  изсушила неговия блестящ ум,  поразителната му творческа енергия, необикновения му поетически талант. Всъщност “ Хиперионът или Вечерникът на румънската поезия”, признат за един от  „последните велики романтици в световната поезия”, творил по- малко от две десетилетия /1886- 1883/ и в този кратък период на изтощителен, нямащ нищо общо с поезията труд /работил предимно като вестникар/, той изписал повече от 15 000 ръкописни страници: стихотворения, поеми, разкази и новели, един роман, няколко пиеси, стотици журналистически и критически статии. Водещи теми в поезията на Еминеску са любовта, родината и природата. За да избяга от ненавистната му действителност, той често изливал мъката на своята чиста и благородна душа в прекрасни пейзажи и любовни стихове. Нито един румънски поет не е възпял като него румънската природа, не е почувствал тъй дълбоко връзката й с румънския народен гений.

Без съмнение, Михай Еминеску принадлежи към поколението на закъснелите европейски романтици. Възторжен поклонник на идеите на революцията, разтърсила стария континент през 1848 година, на творчеството на Байрон, Пушкин, Юго, Кийтс и Новалис, в началото на своя път той се изявява като пламенен борец, убеден в способността на човека да действа, да променя света. Но скоро тежко преживените житейски драми, както и силното влияние на метафизическия идеализъм на Шопенхауер, от когото румънският поет се е възхищавал още през студентските си години във Виена и Берлин, го довели до отказ от предишните си възгледи.

Последно убежище за поета станала природата, любовта и славното минало на родината му, което той рязко противопоставял на порочното й настояще. От порива за свалянето на  експлоататорския строй в “Император и пролетарий” поетът постепенно достигнал до тотален разрив с цялата му съвременна действителност. Живеещ в свой собствен свят /светлините на големите градове никога не са го привличали/, скитник по природа, Еминеску обитавал по неволя ниски и олющени от дъждовете мансарди, ходел в стари и протрити дрехи и тази неволя се превръщала в горчиво удоволствие от собствената нищета. Подобно на нашият национален поет Христо Ботев обичал силно и мразел силно, бил постоянен в любовта си и в омразата си: понякога несправедлив и невъздържан. Големият му биограф Джордже Калинеску (1889- 1965) твърди, че: “Еминеску е бил човекът, надарен да изразиш тъжната или гневната душа на множеството, застрашено да бъде смазано от ожесточените сили на стария свят, буйно да го ободри и да го тласне напред, рисувайки му бъдещето в краските на идиличното минало. Ала съдбата го е хвърлила сред общество, което, възползващо се от прогреса, бързало да хвърли овехтелите си дрехи, но не  желаело да се лиши от привилегиите си” / “Животът на Еминеску” от Джордже Калинеску/.

В произведенията, намерени след смъртта на поета, неговият романтизъм достига до небивала дълбочина, като го приобщава към духовното семейство на великите европейски романтици. И ако творбите му, публикувани приживе / а те са около 60 стихотворения, няколко разказа и откъси от пиеси/, се характеризират с класическо равновесие между формата и съдържанието и са сравнително безоблачни, то намерените след смъртта му опуси са плод на титаничния и съзерцателен романтизъм на поета, който несъмнено обогатява цялото направление със спецификата на румънската чувствителност. А самият Еминеску е определен от световната критика като „квинтесенция на румънския дух”.

Перспективата  на големите космически  разстояния, която откриваме у един Новалис, при Еминеску се допълва от сложния му и проникновен поглед към времето и пространството, към миналото и бъдещето, от вечната му, фаустовска жажда за опознаване на живота и света. Неслучайно видният философ и естетик  Тудор Виану/ 1897- 1964/ го нарече: “вечен странник, носещ по сандалите си праха на миналите столетия”…

Както поезията, така и прозата на Михай Еминеску (която сега излиза за първи път на български), обхваща  широк диапазон от философски, социални, исторически и психологически въпроси, които поетът поставя и решава в духа на романтичните традиции от XIX век. До него в румънската литература все още не съществуват творби с толкова дълбок лирически тембър. Възвишените цели, към които се стремят неговите герои (Дионис- Дан, Чезара, Тома Ноур), богатата гама от чувства и цветове отличават тази проза от всичко написано дотогава. Романтична по същността си, тя полага основите и на румънската фантастична литература, достигнала своя втори връх в забележителната проза на Мирча Елиаде.

Откъс от разказа “Яков Зеведеев” на Варужан Восганян в превод на Ванина Божикова

Varujan-COVER1Представяме сборника “Игра на сто листа и други разкази” на Варужан Восганян в превод на нашата колега Ванина Божикова, художник на корицата и илюстрации Борис Праматаров. Книгата е част от проекта “Разказът – един пренебрегнат жанр” на издателство “Сонм”, подкрепен от програма “Креативна Европа” на ЕС.

Варужан Восганян (*1958) е съвременен румънски писател и поет, познат на българския читател с дебютния си роман „Прошепната книга“ – едно от знаковите произведения на съвременната румънска литература, разтърсващ разказ за изгнаническата участ на арменския народ, но и за добитата мъдрост, за съхранената жизненост и устойчивост, превърнали се в основа за оцеляването.

Именно от перспективата на „Прошепната книга“ може да се чете сборникът „Игра на сто листа и други разкази“, публикуван в Румъния през октомври 2013 г. Той съдържа шест разказа, които говорят за безпокойството, търсенията и несигурността на нашето посттоталитарно съвремие, за множеството все още неизлекувани травми на комунизма и за болестите на прехода към демократично общество – комунистическите лагери и нечовешките изтезания, опитите за бягство през Дунава, неизменно завършващи с разстрел, преследванията от страна на „Секуритате“, протестите на миньорите (т. нар. „минериади“), битката с миналото, с призраците на предишния режим, „болестта на липсата на посока“. Героите в тези разкази са маргинали, отхвърлени от триумфа на историята, които щастието е забравило да навести: неудачници, просяци, сакати, хора без семейства и професия, ранени прекомерно от живота и именно затова имащи специални отношения с времето.

Ванина Божикова (*1975), преводачката на тази книга, e преподавател по литературен превод и съвременен румънски език и литература в СУ „Св. Климент Охридски”. На нея дължим преводите на произведения на повече от 20 класически и съвременни румънски писатели, сред които Йон Лука Карагиале, Йоан Славич, Стефан Банулеску, Йоан Грозан, Нора Юга, Лена Константе, Мирча Картареску, Чезар Паул-Бадеску и др.

 

Continue reading