Tag Archives: полска поезия

Из “Бащата на чумавите” на Юлиуш Словацки в превод на Найден Вълчев

Предлагаме ви фрагмент от поемата „Бащата на чумавите“ в превод от полски на нашия колега Найден Вълчев, чиято 90-годишнина отбелязахме неотдавна.

Първоначалният подтик за преиздаването на публикуваната през 1925 г. романтическа поема „Анхели“ (1838) на полския поет Юлиуш Словацки е преводът на Дора Габе. Освен увода на проф. Боян Пенев книгата включва още два текста: поемата „Бащата на чумавите“ (1839) в превод на поета и преводача Найден Вълчев и заключителната студия „Изток-Изток“ на проф. Калина Бахнева.

Юлиуш Словацки, „Анхели / Бащата на чумавите“, изд. СОНМ, София, 2017, превод на „Анхели“ Дора Габе, превод на „Бащата на чумавите“ Найден Вълчев, увод и обяснителни бележки проф. Боян Пенев, студия „Изток – Изток“ от проф. Калина Бахнева.

 

Continue reading

„Ножчето на професора” на Тадеуш Ружевич в превод на Вера Деянова

Представяме стихосбирката „Ножчето на професора” на Тадеуш Ружевич в превод на нашата колега Вера Деянова. Книгата е скорошно издание на Издателство за поезия ДА.

По думите на Вера Деянова „’Ножчето на професора’ е забележителна и странна творба, с мощен поток от значения в дълбините, изобилстваща от полски реалии и лица. Нейната тема е паметта, живата памет за Холокоста.”

Премиерата на книгата с участието на литературоведа д-р Марчин Яворски, преводача Вера Деянова и издателя Силвия Чолева ще се състои на 23.05.2017 г. от 18 ч. в Литературен клуб “Перото”. Стиховете ще чете Ицхак Финци. Заповядайте!

 

Continue reading

“Невидима ръка” от Адам Загаевски в превод на Силвия Борисова

Наскоро Издателство за поезия “Да” публикува “Невидима ръка” – избрани стихове от големия полски поет Адам Загаевски в превод на Силвия Борисова. Представяме няколко стихотворения от “Невидима ръка”, подбрани и предоставени от преводачката с любезното съдействие на издателството.

13219803_1618541771799812_403753101_nАдам Загаевски. Поет, есеист, прозаик, един от представителите на поетичната Нова вълна, съавтор на прочутия манифест Непредставеният свят (1974, с
Юлиан Корнхаузер). Роден през юни 1945 година в Лвов (град, който след войната  става украински – най-напред в Украинската съветска република, после в независима Украйна). Прекарва детството си в Гливице, Шльонск, където баща му е професор в местната политехника. След завършване на средното си образование заминава за Краков, за да следва психология и философия в Ягелонския университет. В периода 1968 – 1975 г. е свързан с Минно-металургичната академия също в Краков, където преподава пропедевтика на философията, както и марксистка философия. През втората половина на 70-те години се свързва с демократичната опозиция, публикува в независимия печат, води семинар за т.нар. Летящ университет, забранено му е да печата в държавните издателства. От 1979 до 1981 г. е на стипендия в Западен Берлин, през 1982-ра заминава за Париж. Завръща се в Краков за постоянно през 2002 г. От 1988 г. преподава поезия (по един семестър в годината) в Тексас, в рамките на Creative Writing Prоgram в университета в Хюстън. От 2007 г.  преподава история на литературата в Committee on Social Trought в Чикагския университет – винаги в есенния триместър. Член е на редакционния колектив на списание „Зешити литерацке” – тримесечник, основан в емиграция, в Париж, после пренесен във Варшава.  Лауреат на литературни награди, сред които: Награда „Кошчелски (1975, Женева), Еhoing Green Prize (1988, Ню Йорк), Стипендия Гугенхайм (1995, Ню Йорк), международната награда Виленица (Словения, 1996), наградата „Тумас Транстрьомер” (2000, Вестерас, Швеция), наградата „Хорст Бенек” (2002, Мюнхен), международната награда Нойщад (2004, САЩ), европейската награда за поезия (2010, Тревизо, Италия).

 

И така, защо Адам?

Заради строгата страст и страстното любопитство към живота на предметите и на света, към чудесата на живота, към живописта и музиката. Заради звънката и гръмка тишина в поезията му, която често търси епифанията. Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на одобрението, подкрепата, възхитата от света като цяло – а това е винаги по-трудно от протеста, критиката, иронията. Като цяло – да, но „опитай да възпееш осакатения свят“, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години. Затова Сюзън Зонтаг пише: „Загаевски не е естет. В поезията е задължителна по-висшата мяра – горко на писател, който поставя красотата над истината“.

За Адам Загаевски Йосиф Бродски казва: „Рядко се случва музата на поезията да говори толкова чисто и толкова силно. Забележителен диалог между Евтерпа и Клио…“.

Чеслав Милош: “Намирам у Загаевски стихове, които бих искал да са мои – например:
Пия от малкия извор,
моята жажда е по-голяма от океана.”

.Адам Загаевски е първият полски поет, когото превеждах и превеждам в захлас (а отношението ми към поезията е като към математиката, нейната сродница – уважително, но без екзалтация). Затова ще си позволя да завърша с думи на Пер Вестберг от словото, произнесено при удостояването му с наградата на името на нобелиста Тумас Транстрьомер (2000 г.): „Стиховете на Адам Загаевски са като ключалка, през която си струва да надникнем; като ехо под мостовете на историята или като панорамна площадка над вода, която тече от миналото към бъдещето“.
Силвия Борисова

 

Continue reading