Author Archives: Teodora Tzankova

Милена Eмилова Попова

Работни езици: английски

Област на преводаческа дейност: англоезична художествена литература и хуманитаристика

Кратка биография: Милена Попова е родена в София и завършва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски. Превеждала е романи, разкази, пиеси, както и текстове в областта на литературознанието, политологията, философията, изкуствознанието и др. През последните 15 години работи и като редактор на художествени и нехудожествени преводи.

Избрани преводи:

  • Бронислав Малиновски, „Научна теория на културата. Функционалната теория“, 2004
  • Каръл Шийлдс, „Каменните дневници”, 2005
  • Дейвид Лодж, „Горчиви истини”, 2005
  • Труман Капоти, „Дървото на нощта. Събрани разкази”, 2009
  • Джефри Юдженидис, „Мидълсекс”, 2009
  • Рут Прауър Джабвала, Зной и прах, 2012
  • Дейвид Мамет, „Театърът”, 2014
  • Сири Хуствет, „Лято без мъже”, 2014
  • Е. Л. Доктороу, „Мозъкът на Андрю”, 2016
  • Сири Хуствет, „Пламтящият свят”, 2017
  • Джефри Мур, „Клубът на изчезналите видове”, 2017

Награди:

  • Специална награда „Кръстан Дянков” за превода на „Пламтящият свят” от Сири Хуствет – 2017 г.

Данни за контакт:

  • milena_popova [at] abv.bg

Огнян Стамболиев: Най-щастливите срещи в моя живот са с румънските поети, които съм превел

Известният български преводач на румънска литература разказва за своята дейност на културен мост между румънци и българи в навечерието на Деня на румънската култура

Владимир Митев

Огнян Стамболиев е критик, преводач и журналист. Автор е на книгите: „Нова книга за операта” в 2 т., на първата българска „Книга за оперетата и мюзикъла или от Офенбах до Уебър”, „Несравнимият баритон Кирил Кръстев”, „Слънчевият тенор Николай Здравков”. Издал редица преводни книги с поезия, проза и драматургия от Михай Еминеску, Йоан Славич, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Никита Станеску, Григоре Виеру, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Захария Станку, Йожен Йонеско, Матей Вишниек, Жан Пол Сартр, Пиер Паоло Пазолини, Клаудио Магрис и др. Преводач и автор на оперни либрета, на критически студии, рецензии, отзиви и проблемни статии в периодичния печат. Носител на редица национални и международни награди, сред които и на Румънската академия (1997). Член на ПЕН- центъра, България.

Continue reading

Откъс от “Дяволът и Даниъл Уебстър” на Стивън Винсънт Биней в превод на Аглика Маркова

Предлагаме откъс от разказа „Дяволът и Даниъл Уебстър“ от Стивън Винсънт Биней в превод на нашата колега Аглика Маркова. Разказът е включен в сборника „Здрачни сенки  – разкази за призраци и тъмни сили“ от американски и английски писатели,  издаден от ФАМА+ през 2017 г. под редакцията на Мария Коева. Преводачи на сборника са Аглика Маркова, Павел Боянов и Розалия Игнатова.

Continue reading

Право на отговор

Във връзка с публикацията „Обвиненията в плагиатство към Мурдаров – тенденциозни и вредни? Негови колеги от Института за български език отвръщат на Съюза на преводачите“ от 28.12.2017 г. ) Управителният съвет на Съюза на преводачите в България държи да направи следните уточнения:

Писмото на специалисти от Института за български език към БАН, което се представя в материала, изненадващо не е нито адресирано, нито изпратено до СПБ (или поне не е получено от нас до този момент), така че го познаваме единствено по цитатите, публикувани от „Площад Славейков“, и можем да коментираме накратко само тях.

Намираме, че голяма част от цитираните твърдения са спорни и нямат връзка с експертния диалог, който се опитваме да водим в защита на авторските права на преводачите. Тук ще вземем отношение само по някои неточности в текста, който познаваме.

Д-р Гергана Фъркова-Ангелова, изготвила и двете експертни становища, свързани с преводи на проф. Владко Мурдаров (публикувани, съответно, на 20.06.2017 г. и на 10.12.2017 г.), не е член на СПБ, докато в писмото се твърди обратното. На мнение сме обаче, че в подобни случаи няма основания за „конфликт на интереси“ при евентуално членство на експерта в институцията, която възлага експертизата. Във връзка с това можем да добавим, че нерядко съдебните институции се обръщат точно към СПБ (и неговите членове) за експертизи на преводи.

Проф. Мурдаров не е член на СПБ, но изказаното предположение, че е налице „подчертано целенасочено отношение“  към преводаческата му дейност именно защото той не е член на СПБ, е напълно неоснователно и едва ли се нуждае от допълнителен коментар. Повтаряме отново, че наша основна цел, както коректно се посочва и в коментара към писмото в „Площад Славейков“, е да защитаваме „труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие“.

Авторите на писмото посочват като „основен аргумент за нашето [т.е. на авторите на писмото] несъгласие, съмнение и неприемане на мнението за заимстване на текстове“ „нарушаването на изискването за независимост на експерта“, както те определят факта, че и двете експертни становища по случаи със заимстване на преводи от страна на Вл. Мурдаров са възложени от Комисията по професионална етика на СПБ на един и същи експерт, д-р Фъркова-Ангелова: заставаме зад нашето решение и сме на мнение, че и тук не съществува субективност, а напротив – търсене на експертно, специализирано мнение, защото точно по-продължителното професионално занимание с дадена проблематика води до още по-задълбочена експертност. Не се поколебахме отново да се обърнем към д-р Фъркова-Ангелова също предвид високата оценка за професионализма на нейното първо становище, както показва и анкетата по темата, поместена в бр. 26/2017 на „Литературен вестник“, с. 3–4 

Накрая държим да подчертаем, че с оповестените становища и експертни оценки, отнасящи се до отделни конкретни преводи, не целим да подлагаме на съмнение качествата нито на останалите преводи на проф. Мурдаров, нито на неговите изследователски трудове. Напомняме, че през 2006 г. Владко Мурдаров е отличен от СПБ за превода си на „Драми“ на Е. Йелинек (изд. „Рива“, 2005). Но тези приноси сами по себе си не биха могли да изпълняват ролята на „контраекспертиза“ за текстовете, които се разглеждат в двете експертни оценки на д-р Фъркова-Ангелова. Колегите от БАН обаче биха могли да изготвят такава, за да продължи диалогът именно на експертно ниво.

 

С пожелания за здрава, благодатна и успешна 2018 година,

УС на СПБ

Миялна машина или машина за превод – изберете сами

Мая Ценова
“Като с обществените поръчки – побеждава най-добрата оферта. Ни кумове, ни сватове!”
убеден коментар под пост във “Фейсбук”.
Никой от нас не яде в мръсни чинии…
И не на всеки му е нужен превод от арабски…
Обаче понякога…
… Неотдавна ме поканиха за превод на много високо междудържавно равнище. Приех го като удостояване. Няколко дена преди пътуването получих електронно писмо, подписано от Гергана Георгиева от известната фирма за преводи “arte.doc”. В което от фирмата ме уведомяваха, че ще получа хонорар от 23,45 лв. на ден. Двадесет и три лева и четиридесет и пет стотинки.
Позволих си да спомена, че Съюзът на преводачите в България има утвърдени т.нар. защитни тарифи (между другото в тази тарифа за услугата “придружаване с превод” е посочена сумата 25 до 50 лв. на час). На което отговорът на г-жа Георгиева – по телефона – беше: Аз много отдавна работя с преводачи и знам какви са тарифите, но съм обвързана с договор, в който е посочена тази сума и не мога да дам повече. След което получих от нея и второ електронно писмо: ” Здравейте, моля, за писмено потвърждение, че се ангажирате със заявката.” На което аз отговорих – с електронно писмо: “Потвърждавам. Което направих още вчера и пред служба “Протокол”, където трябваше да си занеса паспорта и документите за виза.”
*
Защо говоря постфактум? Защото не преводачът е лицето, на което се пада да оповестява програмата на висшите държавни мъже.
Защо не отказах, щом съм била уведомена предварително? – Защото за мен е въпрос на чест, а не на пари да си свърша работата.
А защо говоря сега? – Защото според мен всички ние си дължим подобаващо уважение на собственото си достойнство. Аз сама си го дължа и на мен ми го дължат така, както аз съм длъжна и – според силите си – го проявявам към другите. В това число и към работата си, и към колегите си. А сумата от 23,45 лв. на ден не е дори подигравка с професията на преводача – тя е обида.
*
Тук стигам до прекрасната по замисъл система на държавните поръчки – нейният замисъл е тъкмо да няма ни кумове, ни сватове. Обаче и тя като доста други системи, присадени на родна почва, се изражда в… нека спестя квалификациите – ние, преводачите, имаме добър арсенал от вербални изразни средства.
На българска почва в конкретния случай преводаческите агенции си правят дъмпинг помежду си на гърба на преводачите. Което няма как да не нанесе удар пряко върху качеството на услугата превод – което пък е във вреда на потребителите на тази услуга. А колкото по-високо е нивото на потребителя, толкова по-чувствително може да се окаже ощетяването на обществения интерес. В телефонния ни разговор с г-жа Георгиева, когато ми обясни, че знае какви са истинските тарифи, тя добави – едва ли не заплашително: “Вие можете да им откажете, но аз трябва да знам.” След като аз вече съм отговорила директно на потребителите, че за мен е чест?! А мога ли да попитам г-жа Георгиева, ако – хипотетично – аз бях отказала, кого “”arte.doc” щеше да намери в рамките на три дена, за да го изпратят с делегацията, че и той да се съгласи на тарифата 23,45?
Между другото, отначало бях искрено озадачена от начина, по който са изчислени 45-те стотинки. После приятели ме подсетиха – това е сумата, която се получава на ден при сега действащата в България минимална работна заплата.
И така преводаческа агенция “arte.doc” е спечелила конкурса за държавната поръчка, благодарение на офертата да заплаща един ден отговорност на най-високо държавно ниво на ниво минимална работна заплата. За това вината – според мен – носи преводаческата агенция, а не държавната институция, която е длъжна да сключи договора за държавната поръчка с представилия най-добрата оферта.
Допреди уведомлението от “arte.doc” не бях се замисляла трудът на кои професии в България се заплаща с минимална работна заплата. В този ход на мисли обаче тогава написах: “да се смееш ли, да плачеш ли… май най-добре да си вдигна чукалата – че там някъде, отвъд (и той е същият онзи едновремешен “отвъд”!), май и миячките са по-напред с финансовия израз на уважението към техния безспорно необходим на обществото труд.” Е, в миенето на чинии все по-чувствително се намесват миялните машини… Но за нашите условия те са все още скъпички, та и аз си мия чиниите на ръка. Машините за превод пък все още са само експериментални, особено в междудържавните отношения, където засега изобщо нямат приложение. Та ако продължим с математическите операции (защото самата дума хонорар произлиза от “час”, т.е. в основата е почасовото заплащане), ще излезе, че “arte.doc” оценява моята отговорност за един час превод на най-високо междудържавно равнище кръгло 0,98 лв.
Не ми остава нищо друго, освен да благодаря на оценителите. “Берекет версин,” казваше баба ми, чиста българка. Бих желала да им предложа – в знак на добра воля – да си запазят хонорара, който са ми отредили – в размер на три дена по 23,45 лв. и да го вложат за целите на доброто развитие на тяхната агенция. Не мога обаче да премълча моето предложение – вярно, признавам си, че е истински дъмпинг по отношение на офертата на “arte.doc”: за мен е въпрос на чест да си свърша работата, която ми е възложена, и ми е напълно достатъчен мигът, когато се изкачвам по стълбичката на самолета с надпис “Република България” – друг “хонорар” изобщо не ми е необходим. Длъжна съм обаче да поставя открито този въпрос, защото тук става дума за уважението към труда на моите колеги, към цяла една професия, при това имам предвид превода на всички нива, особено в навечерието на наближаващия 1 януари 2018.