Хуан Едуардо Сунига на 100 години

От България с признание

Един голям приятел на България навърши 100 години

На 24 януари тази година дон Хуан Едуардо Сунига, виден испански писател, есеист, литературен критик и славист българист навърши 100 лета. Медиите в Кралство Испания отбелязаха подобаващо 100-годишнината му. Институтът “Сервантес” в Мадрид организира честване на юбиляря с участието на много испански писатели и интелектуалци, сред които бяха Алмудена Грандес, Лонгарес, Луис Матео Диес и Емилиано Ледо.

Хуан Едуардо Сунига произхожда от известно мадридско семейство, баща му е бил секретар на Кралската акадения по фармация и фармацевт на Червения кръст. Младежките му години съвпадат с гражданската война в Испания (1936-1939 г.), която налага неизличим отпечатък в живота и творчеството му. В края на 1937 година е мобилизиран, но поради здравословни проблеми е изпратен в тиловите служби. Преживява ужаса на обсадата на Мадрид от франкистите. Започва да пише разкази от съвсем млада възраст. Учи изящни изкуства, философия и литература и се специализира в славянски езици, главно руски и български, което му дава възможност да се запознае с творчеството на най-известните руски и български писатели и поети. Завързва творческо приятелство с големия български испанист Тодор Нейков, с когото си сътрудничи в превода на “Жътварят” на Йордан Йовков, публикуван в Испания през 1944 година, а след това двамата работят по превода на романа “Под игото”, който излиза през 1949 година в Мадрид, през 1961 година е издаден в София, а през 1976 година се публикува и в Хавана (Куба). През 1983 година в Мадрид се издава поетична антология на стихотворения на Пейо Яворов под надслов “Среднощен вятър” и отново заслугата е на Сунига. Той е бил близък приятел на Димитър Димов, за когото винаги говори с голяма уважение. През 80-те години Сунига съдейства активно на българското посолство пред общинските власти на Мадрид да бъде поставена паметна плоча на къщата, в която е живял големият бългатски белетрист по време на престоя си в този град. Това става факт през 1987 г.

Аз се запознах с дон Хуан Едуадро в края на 1984 г. по време на Първия международен симпозиум на сервантистите, който се проведе в близо 200-годишната културна институция Атенео де Мадрид, на който имах честта да изнеса доклад на тема “Творчеството на Сервантес в България”. Представи ми го г-н Илия Кондов, съветник по културните въпроси в посолството на Република България в Испания по онова време. Завърза се едно добро приятелство, което продължава и до сега. Няма да забравя как в началото на 90-те години Хуан Едуардо Сунига, Илия Кондов и аз обикаляхме манастирите около София. Едно авторитетно мадридско издателство беше възложило на Сунига написването на пътеводител на София в рамките на поредицата “Европейски столици”. От това се роди една великолепна есеистична книга, която би трябвало да се преиздава в България. Благодарение на моя испански приятел аз научих неща за София, за които дори и не подозирах, че съществуват.

Макар че започва да пише съвсем млад, признанието на таланта на Сунига идва доста късно. Ето заглавията на някои от най-известните му творби:

  • Коралът и водите”, 1962 г. роман
  • Последният ден на света” 1992 г. роман
  • Мистерии на нощите и дните” 1992г. разкази
  • Оловни цветя” 1999 г. исторически роман.
  • Трилогия за гражданската война,
  • * ”Дълъг ноември в Мадрид” – разкази
  • * “Земята ще бъде рай” – разкази
  • * “Столица на славата” – разкази
  • Блестят ръждясали монети” 2010 г. разкази

Есета:

  • История и политика на България” 1945 г.
  • Пръстенът на Пушкин” Романтично четиво за руски писатели и пейзажи, Барселона, издателство Бругера 1983г. Преиздадено в Мадрид през 1992 г.
  • София” 1992 г. пътепис
  • Непознатите страсти на Иван Тургенев” 1999
  • От заснежените лесове” 2010 г. Спомени за руски писатели

Хуан Едуардо Сунига днес е всепризнат майстор на късия разказ, уважаван литературен критик и известен преводач в Испания. Свидетелство за това са наградите, с които е удостоен през годините:

  • 1987 г. Национална награда за превод, за превода му на произведенията на португалския писател и философ Антеро де Кентал
  • 2003 г. Национална награда за критика и наградата “Саламбо” за сборника му с разкази “Столица на славата”
  • 2016 г. Национална награда за белетристика.

Много от книгите на Хуан Едуардо Сунига са преведени на най-големите европейски езици. Странно е наистина, че българският читател на изящната словесност не познава творчеството му. Преди години се заех с превода на романа-алегория “Коралът и водите” и на “Дълъг ноември в Мадрид”, но така и не намерих издател. Иска ми се да вярвам, че най-после преводите на произведенията на този голям приятел на България ще се появят на книжния пазар у нас.

Евтим Станков, испанист и преводач от испански език