Monthly Archives: August 2018

Представяме: „Нови разследвания” на Хорхе Луис Борхес в превод на Анна Златкова

През 1925 г. Борхес публикува скромен сборник с есета под наслов „Разследвания“. Заглавието шеговито се стреми да върне към първоначалното ѝ безобидно значение испанската дума inquisición – разследване, покрита със зловеща слава покрай горящите клади на Светата инквизиция. Авторът включва този пръв есеистичен опит в своеобразен списък на забранени за преиздаване свои книги и едва двайсет и седем години по-късно със сборника есета „Нови разследвания“ реабилитира и за себе си, и пред читателите безспорното си умение да твори в този жанр.

В книгата, събрала есета, писани между 1934 и 1952 г., откриваме любимите теми на аржентинския писател: времето и вечността, безкрайната Вселена, кабалистичния прочит на Свещеното писание, имената на Бога, загадката на Сътворението, пантеизма, нереалността на Аза, природата на сънищата. Метафизични игри на един ироничен ум, който не се бои да подлага общоприетото на съмнение. Един нов подход към литературата, въплътен в по-кратки или по-дълги текстове за Сервантес, Кеведо, Колридж, Кийтс, Хоторн, Кафка, Уайлд, Честъртън, Уелс, Шоу, Валери, които преминават пред нас като брънки във великолепна верига, част от която за нас е самият Борхес.

Сборникът „Нови разследвания” в превод на нашата колега Анна Златкова е предстоящо издание на „Колибри”. С любезното съдействие на преводачката и издателството тук представяме есето „Славеят на Кийтс”.

 

Continue reading

In memoriam: Камен Костов

На 11 август т.г., на 71 години, ни напусна Камен Костов – активен и сърдечен колега, театрален и кино-телевизионен режисьор, преводач от руски и английски език (Гогол, Чомски, Фукуяма…). Ще ни липсва!

Поклонението ще се състои на 16.08.2018 г. от 11.00 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Светла памет!

Представяме “Пътувам себе си” от Юлия Кръстева. Спомени. Разговори със Самюел Док в превод на Красимир Кавалджиев

Представяме едно от скорошните издания на “Колибри”: книгата “Пътувам  себе си” на Юлия Кръстева. Спомени. Разговори със Самюел Док. Преводът е дело на нашия колега Красимир Кавалджиев.

Юлия Кръстева (р. 1941 г.) завършва френска филология в Софийския университет и през 1965-а заминава с френска стипендия за Париж, където работи в тясно сътрудничество с видни мислители като Ролан Барт, Емил Бенвенист, Люсиен Голдман, Жак Лакан, Жак Дерида и много други. Участва в авангардното списание „Тел кел“, основано от съпруга й – видния френски писател Филип Солерс. Още в първата си книга „Семиотике. Изследвания за семанализ“ (1969) тя установява един парадокс: художественият текст се вписва в езика, но същевременно се позиционира и срещу него, преобразява го. В докторската си дисертация на тема „Революцията в поетическия език“ (1974) тя настоява за прилагане на психоаналитичната теория към езика и литературата. Оттогава досега творчеството й наброява множество изследвания в областта на психоанализата, структурната лингвистика, семиологията, философския феминизъм и литературознанието, както и няколко романа, част от които са преведени на български.

Самюел Док (р. 1985 г.) е френски клиничен психолог и писател. Първият му роман „Апокалипсисът на Йонатан“ е добре приет от читателите и критиката. Есето му „Новият сблъсък на поколенията“ (2015) намира широк отзвук сред публиката, както и последното му изследване, „Новата неудовлетвореност от културата“ (2017) по аналогия с известното съчинение на Фройд. Любимите му теми на изследване са: отчуждението, чуждостта на човека спрямо окръжаващия го свят, раздвоението… От 2012 година е колумнист в „Хъфингтън поуст“.

„Пътувам себе си“ е сбъдването на един амбициозен проект: да се направи книга за известната френска от интелектуалка от български произход Юлия Кръстева под формата на интервю. Тази своеобразна литературна анкета, отнела няколко месеца на своите протагонисти, проследява до най-малките подробности житейския път на Юлия Кръстева – от ранното детство в родния Сливен през 40-те години на XX век и юношеството в София до кипежа на интелектуалния Париж от 60-те години, преподавателската й дейност в университета Париж-VII, безбройните й участия като гостуващ професор в редица университети на американския континент – и така до наши дни. „Пътувам себе си“ за пръв път дава възможност на читателя не само да проследи изпълнената с паметни събития, зашеметяваща кариера на една от най-известните българки, белязала развитието на науките за човека в световен мащаб, носител на редица отличия, сред които Холберговата награда (хуманитаристичен еквивалент на Нобеловата), но и да надникне в интимния й свят, да се запознае с майката, съпругата, човека Юлия Кръстева.

Следва откъс, подбран и предоставен ни от преводача.

 

Continue reading