Предлагаме откъс от наскоро публикуваната книга „Смисълът на моя живот“ от Ромен Гари (изд. „Леге артис“, 2014). Преводът от френски е дело на Красимир Кавалджиев. Книгата представлява транскрибирано интервю за радио Канада от 1980 година, броени месеци преди самоубийството на писателя.

III

ОТ ДИПЛОМАЦИЯТА КЪМ КИНОТО

Подвизавах се в дипломатическата кариера около седемнайсет години, като започнах през 1945 година. Няма да очертавам етапите на една в крайна сметка банална кариера. Започнах като втори секретар в посолството в България, бях заместник-директор за Европа с ресор Източна Европа в Париж, първи секретар и съветник в посолството в Берн, говорител на делегацията ни към Обединените нации, сетне след кратък престой в Лондон — генерален консул на Франция в Лос Анджелис, единствената консулска длъжност, която съм заемал, и шарже д’афер в Боливия. Сред тези спомени, които изброявам пред вас напосоки като асоциация на идеи, просто ще разкажа няколко епизода, забавни ли да ги нарека, нетипични ли, или характерни. Първото преживяване беше в България, която по онова време беше едновременно комунистически режим и монархия. Имаше все още монархия, регентство, а властта беше в ръцете на Комунистическата партия, ръководена от легендарния Димитров[1], този, който се бе държал толкова смело на процеса за пожара в Райхстага, където бе сред основните обвиняеми. Беше вълнуващо и същевременно тъжно да гледаш прехода на една страна, на една държава от монархическа псевдодемокрация към тоталитарна диктатура от сталински тип, защото тогава сталинизмът беше в разгара си. Но аз изгубих там един приятел, чието име искам да спомена, Петков[2], който беше директор на Алианс франсез и който бе обесен, понеже такава беше сталинската мода по онова време, като враг на народа, последван впрочем и от един много виден комунистически деец, Костов[3], когото също обесиха.

Началникът ми също беше от дейците на Сражаваща се Франция, пълномощният министър Жак-Емил Пари, той почина, и през тези две години в България ми се случи нещо много забавно и нетипично, което може да даде поука на младите ми колеги дипломати от кариерата. Опитаха се да ме шантажират и да ме вербуват като шпионин. Сега, след оттеглянето ми от служба, мога да говоря много откровено за този случай. Бях се запознал с една млада жена и бях станал, както се казва, неин любовник, по-точно бях спал с нея, което не е едно и също. Един прекрасен ден двама господа ме спират на улицата в София и ми казват: „Господине, вие ли сте Ромен Гари? — Аз съм. — Намерихме едни снимки, които ви засягат, и искахме да ви ги върнем“. Показват ми снимките, на които съм чисто гол с въпросната млада жена, също гола в поза, която не е трудно да си представите, и аз отвръщам: „Да, действително, върнете ми снимките“. Ония ми подават снимките с думите: „Искахме да пийнем по чашка с вас“. Отиваме в едно бистро, по-точно в българското съответствие на бистро, и те ми казват: „Разбира се, можем да ви дадем и негативите, но танто за танто — трябва да ни вършите услуги“. Тогава питам какви услуги, а те отвръщат да съм им дадял тайния шифър на френското посолство, с други думи това е пряк опит за шантаж — или публикуваме снимките в оная поза, или… Тъкмо бях излязъл от авиацията. Бях имал доста трудно минало — слушателите на тези емисии ме разбират, бях възпитаван в доста сурова школа, познал съм насилието във всичките му форми и не се давам лесно. Тогава им казах: „Слушайте, господа, сигурно ще се разберем, но искам да ви кажа нещо. Вие сте ме снимали (излишно е да казвам, че въпросната млада жена е била агент на милицията), вие сте ме снимали накрая, надявам се разбирате какво искам да кажа. И на снимката не съм в най-благоприятен вид, направо от гледна точка на мъжеството изглеждам много плачевно. Ако разпространите тази снимка, хората няма да узнаят, че е правена накрая, може би ще си помислят, че е в началото и че не защитавам достойно представата за французина, за представителя на Франция в чужбина дори в тази област. Така че сигурно ще се разберем. Ще ми дадете втори шанс, ще изберем друга млада жена, за предпочитане дъщерята на вашия министър на вътрешните работи (която беше очарователна блондинка), започваме всичко отначало, идвате в стаята ми, снимате ме целия. Тези снимки тук не ми правят чест, не съм на висота, съгласни ли сте да повторим занятието?“ Разговорът се провеждаше на руски. Знаете ли, в известен смисъл те са големи пуритани, впрочем затова са мислели, че ще отстъпя пред заплахата да публикуват тези снимки — двамата съвсем омекнаха, разкапаха се, запелтечиха, не знаеха какво да отговорят. Тогава казах: „Искам, настоявам да започна отначало и да позирам за вас още веднъж, за да видите какво мога да направя наистина, защото на моята възраст като представител на Франция в чужбина съм длъжен да поддържам репутацията, която ви е добре известна“. Те изломотиха още няколко думи, станаха и си тръгнаха, като впрочем оставиха сметката на мен.

Върнах се във френската легация, сложих снимката на бюрото на моя пълномощен министър Жак-Емил Пари и казах: „Ето“. Жак-Емил я погледна, изсмя се и каза: „Струва ми се, че авиатор като вас е можел да се представи и по-добре“. И всичко приключи дотук. Редица дипломати са се хванали в капана по този начин, хетеросексуални, но и множество хомосексуални, просто са се поддали на такъв шантаж. Колкото до мен, повече не чух и дума за тези снимки, които сигурно се пазят някъде в архивите, тези негативи, които много бих искал да намеря от носталгични чувства.

Същото ми се случи за втори път като говорител на Франция в Съединените щати. На едно много важно заседание на Съвета за сигурност присъстваше моят съветски колега господин Титов, който неочаквано се втурва към мен, докато мислехме за нещо друго, и ме пита: „Кажете колко изтребителя достави Англия на Федерална република Германия?“ Сигурно си е мислел, че ще ми въздейства чрез изненада, че ще му кажа, но естествено, ако му бях казал, после щеше да ми отвърне, че ако не му дам повече информация, ще каже, че… сами разбирате какво би последвало. Но разговорът се водеше на руски, да ме извинят зрителите, които знаят руски, погледнах го в очите и — извинявам се за израза — отговорих буквално: [следва нещо на руски]. Много е обидно, всички, които владеят руски, ще разберат, пратих го, както се казва, ДА ВЪРВИ НА МАЙНАТА СИ и повече нито го чух, нито го видях. Разказах случката и в „Нощта ще бъде спокойна“, като цитирах името му. Това сигурно не е имало големи последици, защото преди три години четох в пресата, както и всички вие, че господин Титов, все под същото име, е бил експулсиран от Норвегия, където е оглавявал съветското разузнаване.

[1]    Георги Михайлов Димитров (1882—1949). — Бел. фр. изд.

[2]    Никола Петков (1893—1947) — председател на Българския земеделски народен съюз и директор на Алианс франсез. — Бел. фр. изд.

[3]    Трайчо Костов (1897—1949) — секретар на БКП и вицепремиер на България, обесен след показен процес под давление на съветския режим. — Бел. прев.