Поклон пред паметта на големия български поет, драматург и преводач Валери Петров. Лекотата и магията на текстовете му, авторски и преводни, и непретенциозната му, лишена от суетност, доброта ще продължават да ни учат на много. Мир на душата му.

Припомняме стихотворението му “За вечния двигател”.

За вечния двигател

Във природата нямало, казват, “вечен двигател”.
Не е вярно, не знаем ний кой на нас го е пратил,
но той вечно върти ни – така-так, така-так –
и човек да го спира няма как, няма как.

И ги помним тез думички: “скъпи мой” и “любима”,
да, “перпетуум мобиле” във природата има!
Цял живот то върти ни: така-так, така-так,
ха да спре, но след малко – ей го пак, ей го пак!…

Да, до гроба от люлката неуморно ни тласка
този зов на сърцата ни за любов и за ласка,
цял живот той върти ни: така-так, така-так,
и защо му се сърдиш ти, глупак със глупак!