СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

по повод още един случай на литературно плагиатство

На 20.06.2017 г. Съюзът на преводачите в България (СПБ) огласи официално свое становище относно заимстването от проф. Владко Мурдаров на преводи на проф. Ана Димова из белетристичното творчество на големия австрийски писател Йозеф Рот. Становището на СПБ бе изградено въз основа на експертното мнение на д-р Гергана Фъркова-Ангелова.

Сега преводаческата колегия получи нов сигнал за недопустим случай на литературно плагиатство, извършено от същия преводач – проф. Владко Мурдаров.

Воден от уставното си задължение да защитава престижа на професията и авторските права на преводачите, УС на СПБ чрез своята Комисия по професионална етика се обърна отново за експертно мнение към д-р Фъркова-Ангелова – преводач, авторитетен критик на превода и специалист в областта на  немскоезичната литература.

Въз основа на доказателствата, представени от германиста д-р Гергана Фъркова-Ангелова, Съюзът на преводачите в България заявява категоричното си становище, че отново е налице пряко заимстване от Владко Мурдаров на чужд труд – на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, преводачи на творби на изтъкнатия австрийски писател Артур Шницлер. В случая проф. Мурдаров е  преводач и съставител на сборник с разкази и новели на Шницлер „Като насън“, публикуван през 2012 г. от издателство Black Flamingo Publishing.

За съжаление, отново е налице порочната издателска практика да се възлагат нови преводи не защото предишните са с ниски художествени  качества, неточни или вече остарели, а за да се осигури за преводача и за неговия издател финансова подкрепа от чужди институции, които в повечето случаи не субсидират преиздания.

Съюзът на преводачите в България осъжда грубото присвояване на чуждия преводачески труд от страна на проф. Владко Мурдаров и изразява своята решимост и занапред да защитава труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие. Едновременно с това призовава за по-висока чувствителност в професионалните среди и обществото като цяло към въпроса за авторските права на преводачите, защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Уважението към авторския труд е задължителна характеристика на всяко демократично общество.

 

Управителен съвет на СПБ                                                          Председател на СПБ

                                             доц. д-р Иво Панов

 

Управителният съвет на Съюза на преводачите в България и Комисията по професионална етика на СПБ изказват своята голяма благодарност на д-р Гергана Фъркова-Ангелова за неоценимото професионално съдействие и за съгласието ѝ предоставеното от нея експертно становище да стане обществено достояние чрез публикуването му на официалния сайт на СПБ и в периодичния печат.

 

Откъс от “Халифът-щърк” на Михай Бабич в превод на Светла Кьосева

Представяме откъс от романа “Халифът-щърк (Животът на Елемер Табори)” на Михай Бабич в превод от унагрски на нашата колега Светла Кьосева. Художник на корицата е Борис Праматаров. Романът е скорошно издание на “Сонм”.

Михай Бабич (1883-1941) е ярък представител на модернизма, принадлежащ към първото поколение творци, обединени около прочутото списание „Нюгат“. Наричат го „унгарския Т. С. Елиът“ заради лириката му, чийто връх е автобиографичната поема „Книга на Йона“ (1940). Автор е на няколко романа: „Коледната мадона“ (1920), „Замъкът на картите“(1923), „Синовете на смъртта“ (1927) и др.

„Халифът-щърк“ е първият роман на Бабич, публикуван през 1916 г. и повлиян от фройдизма. Главният герой Елемер Табори води двойствен живот. Мъчителните му сънища вземат връх над реалността и с неумолимата си власт поразяват вътрешния свят на младежа. Темата е подсказана от самото заглавие: халифът от приказката се превръща в щърк, ала забравя вълшебните думи, с които може да стане отново човек.

 

Continue reading

Радосвета Гетова и Милена Попова отличени с наградите “Кръстан Дянков”

Имаме удо­вол­с­т­ви­ето да съоб­щим, че на тържествена церемония на 8.12.2017 г.в Американския център на Столична библиотека две наши колеги бяха удостоени с престижните отличия “Кръстан Дянков”. Носи­те­лят на Голя­мата наг­рада „Кръс­тан Дян­ков” 2017 г. е Радосвета Гетова за превода си на “Законът на детето” от Иън Макюън (изд. “Колибри”, 2017). Носител на Спе­ци­ал­ната наг­рада „Кръс­тан Дян­ков” 2017 г. е Милена Попова за пре­вода си на “Пламтящият свят” от Сири Хуствет (изд. “Колибри”, 2017). Честито на двете колеги!

Таз­го­диш­ното жури на наг­ра­дата „Кръс­тан Дян­ков” беше в със­тав: проф. Аме­лия Личева, доц. д-р Александра Главанакова и Ваня Томова.

Годиш­ната наг­рада за пре­вод „Кръс­тан Дян­ков” е учре­дена през 2007 г. от Фон­да­ция „Ели­за­бет Кос­това” и се дава за пре­вод от анг­лийски на бъл­гар­ски език на съв­ре­ме­нен роман с висока лите­ра­турна стой­ност. Повече за наг­ра­дата можете да нау­чите тук .

Предстоящо издание на “Панорама”

Представяме романа “Психиатрична болница „Творки“ на Марек Биенчик, предстоящо издание на “Панорама”. Преводач от полски е Десислава Недялкова, художник – Капка Кънева.

Марек Биенчик (*1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби „Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят“ (бълг. изд. 2002) и „Книга на лицето“ (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда „Нике“.

Биенчик пише „Психиатрична болница „Творки““ през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от Историята е разгледан от неочакван ъгъл – голяма психиатрична болница в района на Варшава, където протагонистите – неколцина млади хора, намират убежище от околния ад. С изострена чувствителност авторът ни разкрива техния необичаен тип съпротива: любовта.

Предлагаме откъс.

 

Continue reading

Откъс от книгата “Елена Мутева 1829−1954. Едно закъсняло завръщане” от нашата колега Марина Младенова

Представяме книгата “Елена Мутева 1829-1854. Едно закъсняло завръщане” на нашата колега Марина Младенова. Книгата е  издадена  2012 с подкрепата на Фонд “Научни изследвания” при Министерството на образованието младежта и науката.

Този пионерски опит да се представят цялостно животът и делото на нашата първа поетеса, преводачка и фолклористка Елена Мутева (1829–1854) е резултат на дългогодишна научно-изследователска дейност. Обобщава се всичко известно за личността, семейния кръг и творчеството на младата възрожденка, оградена с възхищение и почит от съвременниците и поколението след тях. Излагат се нови факти и интерпретации. Включено е и книжовното наследство на Елена Мутева: преведената в 1852 г. повест на Александър Велтман ”Райна, българска царкиня”, посмъртно публикуваният превод на “Турски приказки”, стиховете, препечатвани в читанки, сборници, антологии. На втори план в публицистичен стил са представени пътуването по стъпките на Елена Мутева – Киев, Одеса, Болград – и усилията за популяризиране на нейното дело. Прехвърля се мост от миналото в днешния ден.

Книгата е предназначена за всички, които се интересуват от българското Възраждане. По думите на авторката: за читателите, които търсят корените на българския дух с надежда за едно ново Възраждане.

На името на Елена Мутева е кръстена основаната през 2014 г.  наградата за млад преводач на СПБ. Досегашни носители на наградата са Калоян Праматаров (2014), Стефан Русинов (2015), Александър Костов, Райна Росенова и Кристина Димитрова (съвместно 2016) и Мария Николова (2017).

Предлагаме откъс от книгата, подбран и предоставен от авторката.

Continue reading